Кирил Шиваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Шиваров
български скулптор и архитект

Роден
Починал
26 март 1938 г. (50 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествено училище за приложни изкуства в Прага
Художествена академия във Виена
Направление скулптура
Известни творби Лъвската фигура на паметника на връх Шипка

Кирил Шиваров е български скулптор и архитект.

Баща му е варненски мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца Евксиноград и иконостаса на Катедралата, а чичо му – лютиер, печелил престижни конкурси в Европа[1].

Учи в пражкото Художественото училище за приложни изкуства и специализира в Художествената академия във Виена (1920 – 1923 г.) при проф. Едмунд Хелмер. През май 1917 г. става първият български автор[2], който открива самостоятелна скулптурна изложба в България.

През 1919 г. ръководи курс по декоративна скулптура в родния си град. На 5 септември 1920 г. в бюфета на Морската градина във Варна се провежда втората му самостоятелна изложба. През 1923 г. Шиваров и художникът И. Радинов правят съвместна изложба във Варна. През същата година той е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града. Сред най-известните му творби в гр. Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет във Варна, Фонтанът на сирените (1928) в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. „Преслав“, Паметника на граничаря в Морска градина (Варна), украсата на Варненски аквариум, бившите хотели „Морско око“ и „Ню Йорк“ и много други.

Паметникът на вр. Шипка

От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби[3]:

  • Статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет;
  • Лъвската фигура на паметника на връх Шипка;
  • Фонтанът със сирените в Морската градина в град Варна;
  • Паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал;
  • Скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър “Иван Вазов", Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Министерството на благоустройството и др.

Скулпторът умира през 1938 г. в София, по време на работа, при падането на капител за сградата на Съдебната палата.

Съдбата на неговото творческо наследство е незавидна.[3] След смъртта на Шиваров името му потъва в забрава, част от творбите на скулптора изчезват, други се рушат.

Кирил Шиваров няма деца. Неговият племенник, капитан Йордан Шиваров, живее във Варна.

На 29 декември 2015 г. във Варна е открит паметник на скулптора в градинката до Търговската гимназия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Видният варненски скулптор Кирил Шиваров излиза от забвението (Статия, посветена на 120-годишнината от рождението на Шиваров), електронно издания Днес +, 12 декември 2007 г.
  2. Николай Бошев, „Скулпторът Кирил Шиваров, в-к „Култура, бр. 25 (2034), 26 юни 1998 г.
  3. а б Елена Владова, „Забравеният скулптор“, в-к „Дневник“, 20 декември 2007 г.