Киришима (линеен крайцер, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Киришима“
霧島
Kirishima Tsukumowan 1937.jpg
Линейният крайцер „Киришима“ при бреговете на Япония, 10 май 1937 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Линеен крайцер от типа „Конго“
Производител Mitsubishi Heavy Industries Nagasaki Shipyard & Machinery в Нагазаки, Япония.
Живот
Заложен 17 март 1912 г.
Спуснат на вода 1 декември 1913 г.
Влиза в строй 19 април 1915 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 15 ноември 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 222,1 m
Ширина 29,3 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 парни турбини Kampon;
36 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
136 000 к.с.
Скорост 30 възела
(55,56 km/h)
Водоизместимост 31 980 t (стандартна),
38200 – 38900 t (пълна)
Броня пояс: 203 – 76 mm;
траверси: до 203 mm;
палуба: 80 – 152 mm;
кули ГК: до 229 mm;
барбети: 229 mm;
бойна рубка: 254 mm
каземати: 152 mm
Екипаж 1437 души
Далечина на
плаване
8 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 356 mm;
14x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 127 mm;
10x2 25 mm;
Самолети до 3 хидроплана
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА[1]
„Киришима“
霧島
в Общомедия

Киришима (на японски: 霧島) е линеен крайцер на Императорските ВМС на Япония от типа „Конго“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

„Киришима“[2] е заложен на 17 март 1912 г., спуснат на вода на 1 декември 1913 г., влиза в строй през април 1915 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Киришима“ в Куре, 1940 г.

След влизането си в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1927 – 30 и 1935 – 36 г. преминава две модернизации, в резултат на които на кораба са добавени над 400 тона броня, напълно е изменена кърмата и е увеличено зенитното въоръжение. След модернизацията „Киришима“ е преквалифицирован на линкор.

Влиза в състава на Ударното авионосно съединение при нападението над Пърл Харбър. В периода януари-февруари 1942 г. влиза в състава на прикритието на самолетоносачите в хода на операциите в южните морета. В периода март-април 1942 г. участва в рейда в Индийския океан. От август 1942 г. действа в района на Гуадалканал. В нощния бой от 13 ноември 1942 г. поврежда американските тежки крайцери „Портланд“ (Portland) и „Сан Франциско“ (San Francisco), но сам почти не пострадва. В ноща на 14 ноември 1942 г., в хода на поредния рейд към Гуадалканал, „Киришима“, като флагман на японското (сили за прикритие на конвоя, доставящ към мястото на десанта големи сухопътни съединения на японците) съединение влиза в артилерийски дуел с американските линкори „Южна Дакота“ (South Dakota) и „Вашингтон“, преграждайки с огромния си корпус тесния пролив, така съсредоточавайки върху себе си основния огън. „Киришима“ нанася на „Южна Дакота“ повреди (попадение от 1 снаряд, пронизал двете страни на комингса на люка и детонирал при удара в барбета. Пробойна в горната палуба 0,914×3,048 м. Повредени кожуси на централното и дясното 16-дюймови оръдия на кула на ГК №3. Унищожени водо- и газоотразяващите ограждения на 30 фута около барбета. Главната бронепалуба отразява всички осколки. Десният катапулт и няколко 20-мм автомата са повредени), но самият той е тежко повреден от огъня на линкора „Вашингтон“ (Washington), промъкнал се незабелязано на близка дистанция (3 мили). В „Киришима“ попадат 9 406-мм и около 40 127-мм снаряда, кораба губи управление, разрушени са две кули на главния калибър, започват силни пожари. Сутринта на 15 ноември 1942 г. командира заповядва да се напусне кораба, който потъва на 5 мили от остров Саво. Загиват 209 човека. Спасени са 1025 матроса и 61 офицера.[3] Японският конвой, плаващ към Гуадалканал, е разгромен на следващия ден от последователни атаки на американската авиация. „Южна Дакота“ след този бой е извън строя за 14 месеца, „Вашингтон“ – за 1,5 месеца.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Потъналия линеен крайцер е открит през август 1992 г. в рамките на експедиция (под ръководството на океанолога и изследователя Робърт Балард), организирана от National Geographic, за откриване и изследване на корабите, загубени в хода на битката за Гуадалканал. Обломките, открити при обследване с хидролокатор на морското дъно в района на потъването, не са детайлно изследвани (към тях е направено само едно потапяне с обитаем дълбоководен апарат). Съда се намира на дълбочина около 1200 метра и лежи на дъното с кила нагоре. Носовата част на корпуса, примерно до предната надстройка, напълно липсва (не е и открита), неголяма част от кърмовата част също е изгубена. Котвената верига е завита около кърмата[4]. Кадри с обломките на потъналия линеен крайцер „Киришима“ може да се видят в документалния филм The Lost Fleet of Guadalcanal (National Geographic, 1993 г.)[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към декември 1941 г.
  2. „Мъглив остров“. Наречен е в чест на планина на о. Кюшу, префектура Кагошима и Миядзаки. Виж Апалков Ю. В. С. 94.
  3. Tony DiGiulian. Lundgren Resource – Battleship Action 14 – 15 November 1942 – NavWeaps. // www.navweaps.com. Посетен на 2018-07-15. (на английски)
  4. IMPERIAL JAPANESE NAVY MYSTERIES. // www.combinedfleet.com. Посетен на 2019-02-23.
  5. Rando Retro Video. National Geographic: The Lost Fleet of Guadalcanal (1993). // 2018-07-04. Посетен на 2019-02-23.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дашьян А. В. Линейные крейсера типа Конго /// ВМС Японии // Корабли Второй мировой войны. – 2004. – (Морская коллекция).
  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кирисима (1913)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.