Кирияк Цонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирияк Цонев
български дипломат и писател
Роден
Починал
13 юли 2016 г. (78 г.)
Литература
Жанрове роман, мемоари

Кирияк Цонев Цонев е български дипломат, писател, преводач, журналист, от гагаузки произход. Книгите му са издадени с името Киряк Цонев.

Той е първият арабист в съвременната българска дипломация. Като познавач на арабските страни и изследовател на историята на българите често е канен в коментарни телевизионни предавания[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Средното си образование е завършил в Каварна, а висшето - в Московския държавен институт по международни отношения със специалност „Международни отношения“ и първи език арабски (1965).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дипломат

През цялата си трудова дейност е професионален дипломат в системата на Министерството на външните работи, където преминава професионалната стълбица на дипломатическата кариера от стажант до началник на отдел „Арабски страни“. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир (включително за Мавритания) и първи български консул в Обединените арабски емирства. Посетил е всички арабски държави.

Преподавател

Преподава предметите „Българо-арабски отношения“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и „Външна политика на арабските страни“, както и „Практически арабски“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Преподавал е също във Варненския свободен университет и Бургаския свободен университет.

Общественик[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-председател е на Дружеството за българо-алжирско приятелство. Член е на ръководството на Организацията на обединените българи, Световния съвет на гагаузите, академик в Международната академия по българознание, иновации и култура, почетен гражданин на Каварна[2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на редица художествени и научноизследователски книги, преводач и активен журналист.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги
  • „Четиридесет часа надежда“ – роман, 1988 г.
  • „Докосване през времето“ – роман, 1995 г.
  • „Жаравата ражда огън“ – роман в 3 части, 1997-1998 г.
  • „Българо-арабските отношения“ – монография, учебно пособие, 1999 г.
  • „Българи и араби” (в съавт.) – двуезична българо-арабска монография-албум, 2003 г.
  • „Законът за скачените съдове“ – роман, 2004 г.
  • „Лица от големите портрети“ – мемоари, 2005 г.
  • „Ба Ал-гури“ (в съавт.) – монография, 2005 г.
  • „Картата от кожения щит“ – роман, 2006 г.
  • „Външна политика на арабските държави“ – монография, учебно пособие, 2007 г.
  • „Имената на българските канове проговарят“ (в съавт.) – монография, 2007 г.
  • „Външна политика на азиатските държави“ – монография, учебно пособие, 2009 г.
  • „Ориенталски масали за…“ – монография, 2008 г.
  • „Сирия – война в земите на Адам и Ева“ – 2013 г.
  • „Шифърът на древните българи“ – 2014 г.
Преводи
  • „Дневникът на провинциалния прокурор“ – роман на Тауфик ал-Хаким (Египет), 1978 г.
  • „Аса“ – роман на Ат-Тахар Уаттар (Алжир), 1986 г.
  • „Преклонение пред красотата“ – стихове от Юсуф ал-Онейзи (Кувейт), 1996 г.
  • 1001 нощ“ – пълен превод, 2004 г.
  • „Приказки от 1001 нощ“ – 2006 г.
Публикации

Източници[редактиране | редактиране на кода]