Киров
- Вижте пояснителната страница за други значения на Киров.
| Киров Киров | |
|---|---|
.svg)  | |
 | |
  Киров  Киров | |
| Страна |  Русия |
| Федерален субект | Кировска област |
| Район | Киров |
| Площ | 169,73 km² |
| Надм. височина | 150 m |
| Население |  521 091 души (2021) |
| Кмет | Елена Ковальова |
| Основаване | 1181 |
| Първо споменаване | 1374 г. |
| Пощенски код | 610000 – 610050 |
| Телефонен код | +7 8332 |
| МПС код | 43 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | www.mo-kirov.ru |
| Киров в Общомедия | |
Киров (на руски: Киров) е град в Русия, административен център на Кировска област.[1] Населението на града през 2012 година е 478 012 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен на р. Вятка на 896 км североизточно от столицата Москва. Населението на града е 460 000 души.
История[редактиране | редактиране на кода]
Киров е основан през 1374 г. До 1781 г. градът се казва Хлинов, а от 1781 до 1934 г. носи името на реката, на която се намира – Вятка.
През 1934 г. е преименуван на Киров в памет на видния болшевик и съветски деец Сергей Киров (1886 – 1934).
През 1993 г. се провежда референдум за запазване на името или за връщане на старото име Вятка. Мнозинството от хората гласуват за запазване на името Киров.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В града има развито машиностроене, металургия, лека и полиграфическа промишленост. Киров изпълнява ролята на важен транспортен възел. През него минават много шосейни и железопътни линии. През града минава Транссибирската железопътна магистрала. Има пристанище и летище.
Култура и образование[редактиране | редактиране на кода]
Киров има множество музеи, театри и университети.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
- Кировски областен етнографски музей.
- Кировски областен художествен музей на името на Васнецови, един от най-старите художествени музеи в Русия, основан е през 1910 година от местните художници. Сега музея съхранява повече от петнадесет хиляди експонати и е разположен в четири сгради в центъра на града.
- Музей за авиация и космонавтика Циолковски.
- Вятска кунсткамера.
- Кировска диорама.
- Дом-музей на М.Е. Салтиков-Щедрин.
- Музей на А.С. Грин.
- Дом-музей на Н.Н. Хохряков.
- Кировска фотоизложбена зала.
- Изложбена зала на град Киров.
- Кировски планетариум.
- Вятски палеонтологически музей.[2]
Театри[редактиране | редактиране на кода]
- Кировски държавен куклен театър
- Кировски държавен театър на младия зрител „Театър на Спаската улица“
- Кировски драматичен театър „С. М. Киров“
Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]
- Ленински район
- Първомайски район
- Октомврийски район
- Нововятски район
Население[редактиране | редактиране на кода]
Демогрфаско развитие на населението на град Киров за периода 1590 – 2007:
| Година | Население |
|---|---|
| 1590 | 375 |
| 1615 | 604 |
| 1678 | 889+27 |
| 1722 | 2.276 |
| 1796 | 3.300 |
| 1804 | 5.121 |
| 1897 | 25.000 |
| 1926 | 62.097 |
| 1939 | 143.558 |
| 1959 | 252.400 |
| 1979 | 389.500 |
| 1989 | 440.200 |
| 2002 | 503.043 |
| 2007 | 466.300 |
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др. Ки́ров. // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ Вятский палеонтологический музей, архив на оригинала от 10 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110910021138/http://ru.suminia.com/info/, посетен на 2015-10-30
| |||||||
