Кировоградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кировоградска област
Кропивницька область
Знаме
      
Герб
Kirovohrad in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Кропивницки
Площ 24 588 km²
Население (2019) 936 972 души
38,1 души/km²
Райони 21 + 4
Губернатор Серхий Анатолиевич Кузменко (незав.)
Кировоградска област в Общомедия

Кировоградска област (на украински: Кіровоградська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 24 588 km² (14-то място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 936 972 души[1] (23-то място по население в Украйна, 2,18% от нейното население). Административен център град Кропивницки. Разстояние от Киев до Кропивницки 392 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1754 г. е основана руската крепост Света Елисавета, а селището възникнало край нея през 1765 г. официално е утвърдено за град Елисаветград и вторично през 1782 г. През 1924 г. градът е преименуван на Зиновиевск, през 1934 г. на Кирово, на 10 януари 1939 г. на Кировоград, а от 14 юли 2016 г. се нарича Кропивницки. През същата 1754 г. източно от крепостта Света Елисавета възниква селището Усовка, което през 1784 г. е признато за град Александрия. Останалите 10 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1938 г. до 1974 г. На 10 януари 1939 г. е образувана Кировоградска област, като са отделени райони от Николаевска, Одеска и Полтавска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Кировоградска област е разположена в централна част на Украйна. На север граничи с Черкаска област, на североизток – с Полтавска област, на изток – с Днепропетровска област, на юг – с Николаевска област, на югозапад – с Одеска област и на запад – с Виницка област. В тези си граници заема площ от 224 588 km² (814-то място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ). Дължина от запад на изток 315 km, ширина от север на юг 150 km.[2]

Областта е разположена покрай десния бряг на река Днепър и територията ѝ изцяло се заема от южните части на обширното Приднепровското възвишение с преобладаващи височини от 150 до 200 m, максимална 269 m (48°08′51″ с. ш. 31°41′00″ и. д. / 48.1475° с. ш. 31.683333° и. д., в южната ѝ част, на 2 km югозападно от село Кропивницкое в Новоукраински район). Цялата равнинно-вълниста повърхност на областта е силно разчленена от мрежа от дълбоки речни долини и суходолия, като разчленеността се увеличава от юг на север и североизток.[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека, с чести краткотрайни затопляния. Средна януарска температура -5,4°C, -5,6°С, минимална -35°С. Лятото е горещо със средна юлска температура 20 – 21,4°C, максимална 40°С. Годишната сума на валежите е около 400 mm, като 70% от тях падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 200 – 210 денонощия.[2]

Територията на областта почти на половина се поделя между водосборните басейни на реките Днепър (източната част) и Южен Буг (западната част). На североизток, по границата с Полтавска област преминава участък от средното течение на Днепър, като в областта попадат части от Кременчугското водохранилище (долната му част) и част от „опашката“ на Днепродзержинското водохранилище. По-значителните притоци на Днепър са Тясмин, Ингулец (горното течение), Цибулник и др. В западната част на областта протича участък от средното течение на река Южен Буг (влива се в Черно море) с притоците си Ингул (горното течение), Синюха, Синица и др.[2]

В почвената покривка преобладават черноземните почви. Северозападните райони са заети от мощни и деградирали черноземи, редуващи се с участъци от оподзолени черноземи, сиви и тъмносиви оподзолени горски почви. В югоизточните райони господстват обикновените среднохумусни черноземи, а в крайния югоизток – малохумусните. Кировоградска област е разположена на границата между степната и лесостепната зона, като и в двете зони около 90% от повърхността им представляват обработваеми земи. Горите и храстите заемат 4,5% от територията ѝ, като се представени както от големи горски масиви, така и от малки участъци с преобладаване на дъб, габър, ясен, клен, бор, липа и др. По долините на реките и по вододелните лесостепни части има малки горски дъбрави, в т.ч. „Чорни Лес“, „Голочански Лес“. Животинският свят е характерен за степната и лесостепната зона: сърна, дива свиня, бурсук, лисица, норка, лос, заек, различни гризачи – лалугер, хамстер, мишка и др. Птичият свят е представен от гугутка, ястреб, пъдпъдък, дива гъска, дива патица, дропла, орел и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Кировоградска област област е наброявало 936 972 души (2,18% от населението на Украйна). Гъстота 38,11 души/km². Градско население 62,21%. Етническият състав включва около 90 националности, в т.ч.: украинци 90,1%, руснаци 7,5%, молдовани 0,7%, белоруси 0,4% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Кировоградска област се дели на 4 областни градски окръга, 21 административни района, 12 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 27 селища от градски тип и 2 градски района (в град Кропивницки).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Кировоградска област
Административно-териториално деление на Кировоградска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Кропивницки
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Александрия 55 91 947 гр. Александрия 79 289 75 Александрийское, Пантаевка
2.Знаменка 15 27 482 гр. Знаменка 22 444 40 Знаменка Вторая
3.Кропивницки 103 240 585 гр. Кропивницки 232 052 - Новое
4.Светловодск 85 52 899 гр. Светловодск 45 312 135 Власовка
Административен район
1.Александрийски 1 900 34 875 гр. Александрия 75 Новая Прага, Приютовка
2.Александровски 1 159 27 021 сгт Александровка 8 464 81 Елизаветградка, Лесовое
3.Благовешченски 701 22 608 гр. Благовешченское 6 051 247
4.Бобринецки 1 496 25 703 гр. Бобринец 10 758 54
5.Гайворонски 695 37 677 гр. Гайворон 14 523 283 Завале, Салково
6.Голованевски 992 29 947 сгт Голованевск 5 857 261 Побугское
7.Добровеличковски 1 297 33 684 сгт Добровеличковка 5 575 105 гр. Помошная
8.Долински 1 276 33 937 гр. Долинская 18 792 75 Молодьожное
9.Знаменски 1 334 22 114 гр. Знаменка 40
10.Компанеевски 967 14 955 сгт Компанеевка 4 429 31
11.Кропивницки 1 557 36 998 гр. Кропивницки -
12.Маловисковски 1 248 42 885 гр. Малая Виска 10 382 61 Смолино
13.Новгородковски 997 15 494 сгт Новгородка 5 675 37
14.Новоархангелски 1 206 24 453 сгт Новоархангелск 6 121 150
15.Новомиргородски 1 032 28 391 гр. Новомиргород 11 117 80 Капитановка
16.Новоукраински 1 668 41 633 гр. Новоукраинка 16 858 71
17.Олшански 645 12 565 сгт Олшанка 4 596 130
18.Онуфриевски 889 18 110 сгт Онуфриевка 3 855 119 Павлиш
19.Петровски 1 195 23 946 сгт Петрово 7 150 119 Балаховка
20.Светловодски 1 219 12 226 гр. Светловодск 135
21.Устиновски 942 13 036 сгт Устиновка 3 424 85

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна