Киров (лек крайцер, 1936)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Киров.

Червенознаменният крайцер „Киров“
Kirov1941-2.jpg
Лекият крайцер „Киров“ на рейд, 1941 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Клас и тип Лек крайцер от проект 26, „Киров“
Производител Gio. Ansaldo & C. (проект),
Завод № 189, СССР.
Живот
Заложен 22 октомври 1935 г.
Спуснат на вода 30 октомври 1936 г.
Влиза в строй 26 септември 1938 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 22 февруари 1974 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 191,3 m
Ширина 17,7 m
Газене 5,27 m
Задвижване 2 парни турбини;
6 парни водотръбни котли Яроу-Норман;
2 гребни винта;
113 500 к.с.
Скорост 35,9 възела
(66,5 km/h)
Водоизместимост 7880 t (стандартна)
9 436 t (пълна)
Броня пояс: 50 mm;
траверси: 50 mm
палуба: 50 mm
кули: 50 – 70 mm
бойна рубка: 100 – 150 mm
Екипаж 692 (при влизането в строй)
734 души
Далечина на
плаване
3750 морски мили на 18 възела ход;
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса система „Аншютц“
Въоръжение
Артилерия 3x3 180 mm
6x1 100 mm
Зенитна артилерия:
6 45 mm
4 зенитни картечници 12,7 mm ДШК
Самолети 2 хидроплана КОР-1; 1 катапулт К-12 („Хенкел“)
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Други 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби, 164 мини
Червенознаменният крайцер „Киров“
в Общомедия

Червенознаменен крайцер „Киров“ е лек крайцер от проект 26. Спуснат на вода на 30 ноември 1936 г. Изключен от състава на флота през 1974 г.

Проект[редактиране | редактиране на кода]

А. И. Маслов – главният конструктор на крайцера „Киров“

Първоначалният проект се основава на проекта на крайцерите „Раймондо Монтекуколи“, но окончателният проект се създава на основата на теоретичните чертежи на крайцера „Eудженио ди Савоя“ – последващото развитие на крайцерите „Раймондо Монтекуколи“. Пълният пакет технически документи за кораба е купен от съветската страна от италианската фирма „Ансалдо“, за главен конструктор на крайцерите от проекта 26 в СССР е назначен Анатолий Иоасафович Маслов.

Строителство и изпитания[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният силует на крайцера „Киров“

Строителството е започнато по постановление на Съвета за труд и отбрана от 11 юли 1934 г. № 58сс.

Корпуса на крайцера е заложен в Ленинградския корабостроителен завод „С. Орджоникидзе“ (със закъснение от 4 месеца от плана). По време на церемонията по залагането присъстват М. И. Калинин и Началника на Морските сили на РККА В. М. Орлов. Главният строител е военинженера 2-ри ранг Н. В. Григориев. При строителството крайцера се обозначава като „поръчка № 269“.

Корпусът е произведен с нитоване от стомана две марки – манганова (външната обшивка, второто дъно, главните прегради, горната палуба и нейният набор и другите носещи конструкции), и обикновена въглеродна (стомана №3) – за краищата и второсте­пенните конструкции. Сис­темата на набора е смесена: в средната част (61 – 219 шп.) предимно надлъжна, с дължина на шпациите 750 mm; в краищата – напречна, със шпация 500 mm. Корпуса е разделен на 19 главни водонепроницаеми отсека с такъв разчет, че кораба да остане на вода при наводняване на кои и да е три от тях.

На 7 август 1937 г. под заводски флаг прави първото си излизане в морето (от Кронщат по „Маркизовата лужа“).

В хода на изпитанията стават множество аварии, и се изясняват недоработки. Н. В. Григориев е арестуван и скоро след това разстрелян. За главен строител е назначен В. Л. Бродский (арестуван през същата година). През 1938 г., по време на торпедните стрелби, едно от учебните торпеда, прави циркуляция, и ударя крайцера в борда, в резултат на което е отстранен, а след това и арестуван председателя на комисията по приемане на кораба А. К. Векман.

На 25 септември 1938 г. комисия под председателството на капитан 2 ранг Д. Д. Долин, подписва акта за приемане.

Бойна служба[редактиране | редактиране на кода]

На 15 октомври 1939 г. крайцерът пристига в Талин. На 22 октомври се пребазира в Лиепая, която става за него база до края на съветско-финската война. В тази война крайцера има една бойна операция – на 1 декември 1939 г. излиза в морето за обстрел на финска брегова батарея на острова Русаре. Без кораби за прикритие и сведения за разположенията на минните полета, корабът по чудо избягва да се натъкне на тях. При удара по батареята са изстреляни 35 снаряда (повредени са пристан, казарма, маяк, самата батарея не пострадва). В отговор финландците изстрелват 15 снаряда и по техни данни имат попадения в крайцера (съветските историци не потвърждават попадания в кораба).

Червенознаменният крайцер „Киров“

През есента на 1940 г. отплава за Кронщат за ремонт и замяна на лейнерите. През май 1941 г. е пребазиран в Талин. На 14 юни е преместен в Уст-Двинск.

На 22 юни 1941 г. се намира на рейда на Рига. После участва в отбраната на Талин: от 22 до 27 август има общо 36 стрелби по войските на противника, в отговор по кораба са изстреляни до 500 снаряда и хвърлени 326 бомби от германската авиация. На рейда в Талин крайцерът получава едно попадение от голям германски снаряд в кърмата, загиват девет члена на екипажа, 30 получават ранения. Участието на крайцера „Киров“ в отбраната на Талин с неговите 180-мм оръдия позволяват, най-накрая, да се закрепи линията на отбрана на отстъпващите от Прибалтика войски и за значително време да се задържи германското настъпление към Ленинград.

При талинския преход плава като флагман на отряда на главните сили (командващ – вицеадмирал В. Ф. Трибуц). Силите на прикритието командва контраадмирал Ю. А. Пантелеев, ариергарда – контраадмирал Ю. Ф. Рал, тяхната задача е да прикриват крайцера. На крайцера се евакуира Военния съвет на КБФ, членовете на Съвета на Министрите на Естонската ССР, ценности на Естонската държавна банка и Червеното знаме на Балтийския флот. Всички бойни кораби, а също и транспортите и спомагателните съдове, са сведени в четири конвоя. Опасявайки се от обвинения в паникьорство, командването на флота не провежда предварително тралене на маршрута на прехода и не определя границите на минното поле. По време на прехода няма опити да се маркира отраления фарватер. В началото на прехода транспортите плават със седем възлов ход, а бойните кораби на 12 възла, но и при тази скорост параваните не действат. Сутринта крайцерът се откъсва от конвоя и с 27 възлов ход благополучно пристига в Кронщат на 29 август.

На 30 август 1941 г., със заповед на Наркома на ВМФ крайцерът е предаден, като флагман, в състава на ескадрата под командването на вицеадмирал В. П. Дрозд. След това крайцерът води артилерийски огън от Кронщат, по настъпващия противник и изстрелва над 500 снаряда. Почти ежедневно крайцерът е подложен на авиационни удари и получава няколко попадения от авиобомби (малък калибър), загиват трима и са ранени дванадесет моряка. Зенитчиците свалят три самолета на противника. След това, от 4 септември корабът се намира в Ленинград, откъдето от позицията си в Нева продължава да води огън по противника.

Ордена Червено знаме

В резултат на провежданите от германците операции „Айсщос“ и „Гьоц фон Берлихинген“ през април – май 1942 г. крайцерът получава четири преки бомбени и едно артилерийско попадения (без да се отчитат близките разриви). Възниква силен пожар, в т.ч. и в артилерийските погреби, част от които се налага да бъдат наводнени, за да се избегне детонацията им. Повредени са много надстройки, резервният команден пункт на кораба, част от помещенията и тръбопроводите. На крайцера загиват 86 човека, 46 са ранени.

На 27 февруари 1943 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР за образцово изпълнение на бойните задачи на командването в борбата против немско-фашистките окупанти и проявеното мъжество и храброст от личния състав, крайцера „Киров“ се награждава с ордена Червено знаме.

Артилерията на крайцера участва в Ленинградско-Новгородската операция през януари 1944 г. През юни 1944 г. от позицията си на Ленинградския търговски порт крайцерът произвежда своите последни залпове във войната по позициите на финландците в хода на Виборгско-Петрозаводската операция.

Следвоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

На 17 октомври 1945 г., недалеч от Кронщат, крайцера се натъква на останала от войната дънна магнитна мина, получава значителни повреди, има жертви сред екипажа.

От ноември 1949 г. до април 1953 г. е в ремонт и модернизация на завод № 194. 100-мм универсални установки Б-34 са заменени с Б-34УСМ, имащи дистанционна наведка. Вместо малокалибрената зенитна артилерия са поставени 9 сдвоени 37-мм установки В-11. Заменено е радиооборудването. Преправена е носовата надстройка и фокмачтата. Гротмачтата е пренесена и поставен пред втория димоход. Стойността на изпълнените работи съставлява около 200 млн. рубли (по цени от онова време).

Крайцера „Киров“ на Нева, деня на ВМФ 1965 г.

След ремонта, до 1958 г. крайцерът се базира в Лиепая. На 29 април 1958 г. корабът е изваден от бойния състав и е поставен на стоянка в Кронщат. На 6 септември 1960 г. „Киров“ е разконсервиран и предаден в състава на Ленинградската военноморска база, а от 3 август 1961 г. е преквалифициран на учебен кораб. До 1974 г. крайцера регулярно прави походи с курсанти на висшите военноморски училища по Балтийско море, нееднократно посещава портове в ПНР и ГДР.

След изключването на кораба от списъците на флота, две от неговите носови артилерийски кули са поставени в Ленинград в качеството на паметник на кораба-защитник на града. Едно от универсалните оръдия е поставено като паметник в парка на името на 28-те гвардейци-панфиловци в Алма Ата.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Кулите на главния калибър на „Киров“, поставени в Санкт Петербург на (Морская набережная)
  • 1937 – 1941: капитан Ӏ ранг Фелдман, Николай Едуардович
  • 1941 – декември 1942: капитан Ӏ ранг Сухоруков, Максим Георгиевич
  • декември 1942 – януари 1945: капитан Ӏ ранг Солоухин, Сергей Дмитриевич
  • февруари 1945 – септември 1945: капитан ӀӀ ранг Осадчий, Михаил Дмитриевич
  • септември 1945 – 1947: капитан Ӏ ранг М. Г. Иванов.
  • 1956 – ?: капитан Ӏ ранг П. И. Сидоренко
  • 1971 – ?: капитан Ӏ ранг Макаров, Владимир Павлович
  • 1974 – ?: капитан ӀӀ ранг Гилманов, Константин Иванович

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чернышев А., Кулагин К.. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. ISBN 978-5-699-19623-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Киров (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.