Китайска градина

Старият летен дворец (на 8 км северно от Пекин), разрушен от Англо-френската експедиция през 1860 г.

Остатъци от градината на Стария летен дворец

Китайската градина е стил в ландшафта или по-специално в градинското изкуство, който се формира в продължение на 3 хиляди години в Китай.

Под това понятие се включват както огромните императорски градини, така и малките градини на учени, поети, бивши правителствени чиновници и други, които са създадени за уединение от външния свят. Те трябва да отразяват хармонията между човека и природата.

Типичната китайска градина е оградена със стени и включва едно или няколко езерца, група камъни, дървета и цветя, различни зали и павилиони, свързани с пътечки и зигзагообразни галерии. При преместването си от едно място на друго, посетителите могат да наблюдават различни сцени.

Целта при създаването на градината е да се постигне хармония между земята, небето, камъните, водата, сградите, пътищата и растенията (или така наречените 7 неща). Съществена част от тези градини са камъните и водата, която често е пресичана от зигзагообразни мостчета или от дъгообразни мостчета под формата на полукръг. Те са символ на пътя на живота, който не води винаги направо и затова трябва да се извърви с внимание. Полукръглите мостчета образуват с отражението си пълен кръг, който представлява китайския символ на небето.

Класическата китайска градина е проектирана така, че наблюдателят да не може да обхване с един поглед цялата градина. Градината се състои от обособени пространства, дворчета и зелени пространства. Границите им са строго определени от галерии, павилиони и вътрешни градински стени, които служат за защита от зли духове.^[1]