Китайска конопена палма
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Китайска конопена палма | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
H.Wendl. | ||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Китайска конопена палма в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Китайската конопена палма (Trachycarpus fortunei) – от гръцки: Trachys означава твърд, karpos – плод. Популярна е също като китайска конопена палма заради влакнестото стъбло, което образува.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]По произход е от Бирма, Централен и Източен Китай, Япония, Хималаите. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Трахикарпусът е част от пейзажа в Южна Англия, Южна Швейцария, покрай езерата в Северна Италия, по южното Атлантическо крайбрежие, Лазурния бряг, Крим и черноморското крайбрежие на Кавказ.
Все по-често отглеждан на открито в България вид. При нашите условия, след четвъртата година са подходящи за засаждани на открито. Поради устойчивостта си на ниски температури, може да бъде отглеждана в парковете и градините на Южна България и Черноморието. В Европа тя е много обичан и често култивиран вид.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Оформя влакнесто стъбло с почти кръгли, дълбоконарезни, блестящозелени листа върху дълги 40 – 90 см. дръжки. Двудомно растение – сиреч мъжките и женските цветове са на отделни растения. Цъфтеж – започва през май, като плодовете зреят от ноември до януари и се задържат на палмата дълго време (до година). Размножение – чрез семена. В родината си палмата достига до 10 – 12 м височина, но при нашите условия до 6 м.[1]
Отглеждане
[редактиране | редактиране на кода]Непретенциозна е към почвата, но е необходимо младите екземпляри да бъдат предпазвани от пряка слънчева светлина и от продължително засушаване. Приема се че това е най-студоустойчивата палма. За кратко време понася понижавания на температурите до -16 °C.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Huxley, Anthony, Griffiths, Mark. Dictionary of Gardening. Royal Horticultural Society (Macmillan Press), 1992. ISBN 978-0-333-47494-5. OCLC 25202760. 3: 443–448, 4: 491.
- ↑ Обща информация