Китинен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Китинен
(на фински: Kitinen)
29 август 2007 г.
68.2633° с. ш. 25.305° и. д.
67.1336° с. ш. 27.4935° и. д.
Изворът и устието на река Китинен във Финландия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Финландия
Дължина278 km
Водосб. басейн7570 km²
Начало
Мястовъзв. Манселкя
Координати68°15′47.88″ с. ш. 25°18′18″ и. д. / 68.2633° с. ш. 25.305° и. д.
Надм. височина367 m
Устие
МястоКемийокиБалтийско море
Координати67°08′00.96″ с. ш. 27°29′36.6″ и. д. / 67.1336° с. ш. 27.4935° и. д.
Надм. височина149 m
Китинен в Общомедия
Долното течение на река Китинен

Китинен (на фински: Kitinen) е река в Северна Финландия (провинция,Лапландия), десен приток на Кемийоки, от басейна на Ботническия залив на Балтийско море. Дължина 278 km, площ на водосборния басейн 7570 km².

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Китинен води началото си на 367 m н.в., от силно забратени райони, простиращи се по южния склон на простиращия се по паралела участък от възвишението Манселкя. В най-горното си течение има югоизточна посока, след изтичането си от голямото водохранилище Портипата, тече на юг, а в долното течение – на изток-югоизток. Средното и долното ѝ течение е съпроводено с множество бързеи и прагове. Влива се отдясно в река Кемийоки, на 149 m н.в., при село Пелкосениеми.

Водосборният басейн на река Китинен обхваща площ от 7570 km², което представлява 14,8% от водосборния басейн на река Кемийоки. Речната ѝ мрежа е двустранно развита. На запад и изток водосборният басейн на Китинен граничи с водосборните басейни на реките Оунасйоки, Рауданйоки, Кайрийоки и други по-малки, десни притоци на Кемийоки (от басейна на Ботническия залив на Балтийско море), а на север – с водосборните басейни на реките Паатсйоки и Тулома (от басейна на Баренцево море).

Основни притоци: леви – Танайоки, Келуйоки, Луйройоки (227 km); десни – Сатасйоки, Есийойоки.

Китинен има предимно снежно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие, предизвиквано от снеготопенето и зимно маловодие.

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение на реката е изграден големият язовир Портипата (на 242 m н.в.). На него и на още 6 места по течението на реката функционират ВЕЦ – „Портипата“ (35 Мвт), „Куратокоски“ (15 Мвт), „Вайокоски“ (21 Мвт), „Матаракоски“ (11 Мвт), „Келукоски“ (10 Мвт), „Куракиаска“ (27 Мвт) и „Кокоснива“ (25 Мвт). Най-голямото селище по течнието на реката е град Соданкюля.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]