Кичевска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кичевска българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана II половина на XIX век, Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Кичево
Официални езици български
История на Кичевската църква и църковните борби между българи, сърбомани и гъркомани, доклад на сръбския кичевски свещеник от 1911 г.

Кичевската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Кичево, Османската империя, съществувало от XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Българите в Кичево успяват да организират своя община в началото на 1875 година, с разрешение на новоназначения битолски валия Мехмед Теефет паша.[1]

В края на XIX век българската община е най-силната в града от трите православни - по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в в 1905 година в Кичево има 1440 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани и 32 българи патриаршисти сърбомани.[2] До август 1892 година председател на общината е отец Христо Телятинов. Той е заменен от отец Иван Попкръстев, а секретар на общината е йеродякон Йосиф Пречистански.[3] По-късно същата година секретар на общината става учителят Иван Нелчинов.[4] Съветници в общината са свещеник Димитър, Насте Бунгуров, Кале Стоянов също и църковно-училищен настоятел, Цветан Стършенов, също и певец, учил при Иван Генадиев, Илия Кузманов, също и църковно-училищен настоятел, Христо Каренков, Илия Божинов и Яким Бабов. Основен проблем пред общината в края на века е собствеността върху църквата „Св. св. Петър и Павел“, която е в ръцете на влашката гъркоманска община. В 1893 година Бунгуров и Нелчинов дори я изгарят.[5] В началото на XX век комисията за спорните църкви предава новата църква на българите.

В писмо от 15 декември 1908 година председателят на Кичевската българска община Тодор Поповски моли Екзархията от името на общината да се назначи български лекар в Кичевско, тъй като практикуващият турски лекар в Кичево не успява да осигури медицинска помощ навреме, което кара българите да пътуват чак до Битоля за лекар. В писмото се споменава още, че назначаването на български лекар в града „ще спомогне не само в санитарно отношение, но и за повдигане престижа на българщината в този край.“[6]

Председатели на общината
Име Години
Христо Телятинов ? – 1892
Иван Попкръстев 1892 – ?
Тома Николов 1899
Иван Попкръстев 1899 – ?
Тодор Поповски към 1908[6]
Иларион Нишавски 1910 – 1913

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879. София, Издателство на БАН, 1989. с. 96-97.
  2. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.154-155.
  3. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
  4. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 129.
  5. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 133.
  6. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония