Клабучища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Клабучища (община Дебър).

Клабучища
Πολυπλάτανο
Къща в селото с войник от Антантата.
Къща в селото с войник от Антантата.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 588 m
Население 389 души (2001)

Клабучища (на гръцки: Πολυπλάτανο, Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 389 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлобучище като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[3] В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[4] В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[7] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[8]

Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[9]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 688 души
  • 1920 – 628 души
  • 1928 – 742 души
  • 1940 – 969 души
  • 1951 – 932 души
  • 1961 – 755 души
  • 1971 – 477 души
  • 1981 – 428 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Клабучища
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[11]
  • Flag of Greece.svg Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт
  • Flag of Greece.svg Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
  • Flag of Greece.svg Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κλαμπούσιστα -- Πολυπλάτανο
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 236.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 166-167.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 110 и 851.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония