Клабучища
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Клабучища (община Дебър).
| Кла̀бучища Πολυπλάτανο | |
|---|---|
.png) Гробищната църква „Успение Богородично“ | |
  Кла̀бучища  Кла̀бучища  Кла̀бучища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 588 m |
| Население | 257 души (2011 г.) |
| Демоним | Кла̀бушчичани |
| Кла̀бучища в Общомедия | |
Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча, на гръцки: Πολυπλάτανο, Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клобучище като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[3] В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[4] В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
.png)
След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Клабучища (Клабучишта) има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани.[7] Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[8] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[9]
Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[10]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[11]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 688 души
- 1920 – 628 души
- 1928 – 742 души
- 1940 – 969 души
- 1951 – 932 души
- 1961 – 755 души
- 1971 – 477 души
- 1981 – 428 души
- 2001 – 389 души
- 2011 – 257 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Клабучища
Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[12]
Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт- Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
- Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110, 851.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „