Клабучища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Клабучища (община Дебър).

Кла̀бучища
Πολυπλάτανο
Гробищната църква „Успение Богородично“
Гробищната църква „Успение Богородично
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 588 m
Население 257 души (2011 г.)
Кла̀бучища в Общомедия

Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча, на гръцки: Πολυπλάτανο, Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКлобучище като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.[3] В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.[4] В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Къща в селото с войник от Антантата
Училището в селото

След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо.[7] В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.[8]

Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.[9]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 688 души
  • 1920 – 628 души
  • 1928 – 742 души
  • 1940 – 969 души
  • 1951 – 932 души
  • 1961 – 755 души
  • 1971 – 477 души
  • 1981 – 428 души
  • 2001 – 389 души
  • 2011 – 257 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Клабучища
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина[11]
  • Flag of Greece.svg Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт
  • Flag of Greece.svg Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт
  • Flag of Greece.svg Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κλαμπούσιστα -- Πολυπλάτανο
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110, 851.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  9. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция