Клавдия Шулженко
| Клавдия Шулженко Клавдия Шульженко | |
| съветска певица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Награди | Орден „Ленин“ (1976) народен артист на СССР (1971) Червено знаме на труда (СССР) (1967) Червена звезда (орден) (1945) медал „За отбраната на Ленинград“ (1942) медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945) |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Клавдия Шулженко в Общомедия | |
Клавдия Ивановна Шулженко (11 (24) март 1906 г., Харков, Руска империя – 17 юни 1984 г., Москва, СССР) – съветска поп певица и актриса. Народна артистка на СССР (1971).[1] Участничка във Великата отечествена война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена на 11 (24) март 1906 г. в Харков в Александровската болница. Бащата Иван Иванович Шулженко е работил като счетоводител в Главно управление на железниците. От 1923 г. живее в Москалевка – на улица „Владимирская“, № 45, апартамент 6.
Тя започва да изпълнява народни песни в края на второто десетилетие на XX век. Учи нотна грамотност и пеене частно при професор М. Л. Чемезов от Харковската консерватория.[2] През 1923 г. става артистка на Харковския драматичен театър под ръководството на М. М. Синелников. През същата година дебютира като певица, изпълнявайки романса „Звезди в небето“ в пиесата „Екзекуцията“. Участва във всички дивертисменти, които се дават в театъра, като едновременно с това се изявява в работнически клубове и на летни естрадни сцени на града. Песните „Мина № 3“ и „Песен за тухларната“, които изпълнява през този период, се считат за първите образци на съвременна битова песен. През лятото на 1925 г. започва работа в Червонозаводския драматичен театър в Харков. През 1927 г. композиторът Юлий Мейтус пише няколко нови произведения специално за нея („Червен мак“, „Червена армия“, „Гренада“), които скоро стават популярни.
През май 1928 г. нейният певчески дебют се състои на сцената на Мариинския театър в Ленинград на концерт, посветен на Деня на печата.
От 1929 до 1942 г. е артистка на Ландзержестрада и работи като солистка в джаз оркестър под ръководството на Я. Б. Скомаровски.
От 1943 г. е в Москва, артистка на Всеруското гастролно-концертно дружество, след това на Москонцерт. От лятото на 1945 г. певицата започва да се изявява самостоятелно. Гастролира в чужбина.
Тя почива на 17 юни 1984 г. Погребана е в Москва на Новодевическото гробище.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Заглавие[3] | От |
|---|---|
| Лирические песни | 1960 |
| Лирические песни | 1963 |
| Клавдия Шульженко | 1964 |
| Песни о любви | 1966 |
| Клавдия Шульженко | 1969 |
| Клвдия Шульженко | 1973 |
| Klavdiya Shulzhenko | 1973 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Клавдия Шульженко. Голос эпохи // kprf.ru. Посетен на 7 ноември 2025.
- 1 2 3 4 Шульженко Клавдия Ивановна // nikolsky.com.ua. Посетен на 7 ноември 2025.
- ↑ Клавдия Шулженко // rateyourmusic.com. Посетен на 7 ноември 2025.
|