Клавиатурна подредба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клавиатура QWERTY на лаптоп Sony Vaio от 2007 г.

Клавиатурна подредба е подредбата на клавишите на пишещи машини, компютри и други пишещи устройства в зависимост от буквите и другите знаци, които биват отпечатани или въведени при натискането си. Различават се клавиатурни подредби на ниво хардуер (физическите клавиши на клавиатурата и тяхното графично означение) и на ниво софтуер (операционна система и/или приложен софтуер). Софтуерните клавиатурни подредби могат да предефинират какво се въвежда при натискането на физическите клавиши, т.е. да се въвеждат други знаци, а не тези, нарисувани върху физическите клавиши.

Основният буквен блок на подредбата QWERTY. Различните езици и производители имат свои вариации.
Стандартизирана подредба „Дворак“

Клавиатурни подредби на латиница[редактиране | редактиране на кода]

Най-използваната за английския език клавиатурна подредба се нарича QWERTY. Има различни алтернативни клавиатурни подредби на латиница и различните държави използват различни стандарти, но най-често те са модифицирани QWERTY подредби. При създаването на подредбата QWERTY през 1868 г., основната цел на изобретателя на първата практическа пишеща машина Кристофър Шолс е била да не се оплитат чукчетата при бързо писане на английски език, затова подребата е целенасочено направена да налага бавен темп на писане.

Впоследствие са правени опити за рационализирането на общоприетата подредба, например през 1932 г. от Август Дворак – вашингтонски професор по статистика и от англичаните Лилиан Молт и Стивън Хобдийм в края на 70-те години на 20 век. Промяната на вече наложилия се стандарт обаче е била неуспешна, въпреки че през 1982 г. подредбата „Дворак“ става алтернативен държавен стандарт в САЩ (с модификация на позициите на числата и символите). Системата на Дворак залага на това най-използваните букви в английския да са на средния ред независимо дали трябва да се използват силните показалец и среден или по-слабите пръсти за тях. (Сравни с БДС) Взети са под внимание и най-често срещаните комбинации от букви и това когато те се пишат само с едната ръка да се пишат в посока от малкия пръст към показалеца. Както при БДС гласните са отляво, а повечето съгласни – отдясно.

Дворак създава също така подредби за хора пишещи само с лява или само с дясна ръка.

Български клавиатурни подредби[редактиране | редактиране на кода]

Българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978 (класическа българска подредба по БДС)
Българската клавиатурна „БДС“ подредба по прБДС 5237:2006 (променена БДС 5237:1978)
Българската традиционна фонетична подредба
Българската фонетична подредба по прБДС 5237:2006 („нова“ фонетична подредба)

Двете най-широко използвани клавиатурни подредби на български са тези по БДС 5237:1978 „Ред на клавишите в клавиатурата на пишещите и счетоводните машини“ (т. нар. „подредба БДС“) и т.нар. „фонетична“ клавиатурна подредба (последната има „традиционен“ и „нов“ вариант). Многобройни безплатни продукти позволяват да се добави която и да е от българските клавиатурни подредби към различните компютърни операционни системи, а в същото време има и такива, които позволяват потребителят да си създаде своя собствена подредба.

БДС 5237:1978 (класическа българска подредба по БДС)[редактиране | редактиране на кода]

Подредбата по БДС се използва традиционно и при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например, при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ на QWERTY подредбата, докато под фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.

Подредбата БДС е оптимизирана за писане на български език, като най-често използваните букви – О, Н, Т и А (всички на кирилица) – са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти – показалец и среден. Подредбата е от типа подредби при които гласните и полугласните са поставени от едната страна на клавиатурата, а повечето съгласни – от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци редовно печелят международни състезания по машинопис (Космос, 1964 г.)[1], печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.

Обяснението за този феномен е просто. Съставянето на подредбата на машинописната клавиатура е съобразено със зависимостите между честотата на срещане на всяка буква в българския език, както и с тези между гласни и съгласни, и анатомията на ръката. С тези въпроси в България се е занимала комисия от машинописци[2] стенографи при Народното събрание през 1907 – 1908 г. Въз основа на резултатите от това изследване е била разработена клавиатурата за десетопръстно писане на кирилица. (Това обяснява наличието на разлики при клавиатурите за руски, украински и другите ползващи кирилицата езици.)

Фонетична подредба (традиционна)[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години в България се ползва „традиционна“ фонетична подредба, при която е използвано приблизителното съответствие между буквите на българската кирилица и латинските букви в подредбата QWERTY. По подобие на QWERTY, тази подредба може да бъде наречена ЯВЕРТЪ, въпреки че това наименование не се използва.

Проект за стандарт прБДС 5237:2006 (нова фонетична подредба, подредба за устройства с малко клавиши, и променена БДС 5237:1978)[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. Димитър Скордев, Факултет по математика и информатика, Софийски университет, и Димитър Добрев, Институт по математика и информатика, Българска академия на науките, предлагат проект за нова фонетична клавиатурна подредба, базирана на широко ползваната досега такава, но с някои промени. Предложението е включено в проекта за национален стандарт прБДС 5237:2006 „Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език“[3], който съдържа подредби за:

  • клавиатури на електронни устройства с 48 буквено-цифрови клавиша, с две системи за подреждане – „БДС“ и „Фонетична“;
  • клавиатури на електронни устройства с 12 буквено-цифрови клавиша, също с две системи за подреждане – „Азбучна“ и „Фонетична“;
  • клавиатури с 46 буквено-цифрови клавиша за пишещи и други офис машини – само „БДС“.

Проектостандартът е приет от Технически комитет 80 на Българския институт за стандартизация (БИС) в края на 2006 г. Още тогава ръководството на БИС забелязва нередности при приемането на проекта и не утвърждава стандарта. Междувременно новата подредба е включена в стандартните опции на операционната система Windows Vista.[4]

Срещу „фонетичната“ част на проекта се обявяват много обществени организации, като Сдружението на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Фондация Отворени проекти и други, които го разглеждат като необоснована и самоцелна промяна на практически използваната фонетична клавиатурна подредба.[5] След проведено през 2008 г. обществено обсъждане БИС окончателно се отказва от нейното обявяване за официален стандарт. Решено е работата по проекта да продължи, като фонетичната подредба да се включи евентуално като допълнение към следващата версия на стандарта. [6] Новата фонетична подредба е включена заедно със старата фонетична, както и стандартната кирилска подредба по БДС, в Windows 7.

Новата фонетична подредба би могла да се нарече ЧШЕРТЪ. Основните разлики между новата и традиционната фонетика са:

QWERTY Традиционна
фонетика
Нова
фонетика
W В Ш
V Ж В
X Ь Ж
| (bar) Ю ь, ѝ
` Ч Ю
Q Я Ч
[ Ш Я
] Щ Щ

Набирането на буквата В от кирилицата чрез клавиша за V вместо чрез клавиша за W очевидно е в по-добро звуково съответствие с английския език (преобладаващ днес в международните контакти и в информатиката). За останалите букви, при които има различие с традиционната фонетична подредба, няма звуково съответствие не само след промяната, но и преди нея. Съображенията за промяната при тези букви са от друг характер. Авторите на проекта предполагат, че за хората, които не са използвали традиционната фонетична подредба, свикването с новата би било по-лесно отколкото с традиционната.

Решения на проблема „клавиатури без българска кирилица върху клавишите“[редактиране | редактиране на кода]

Компютри, купени или внесени от чужбина, обикновено притежават клавиатура, на която присъства гравирана само клавиатурната подредба QWERTY или друга клавиатурна подредба, местна за страната, за която първоначално е предвиден компютърът. Това се счита за проблем най-вече по отношение на клавиатурите на вносни лаптопи, поради това, че клавиатурите на лаптопите са част от тялото на компютъра, а не са външно периферно устройство както при настолните компютри, въпреки че обикновено може да се сменят. Съществуват няколко начина за решаване на това затруднение:

  • Купуване на прозрачни или непрозрачни самозалепващи се лепенки, върху които са отпечатани или нарисувани буквите на българската кирилица. Лепенките са с размерите на повечето клавиши на клавиатури и служат за залепване върху физическата клавиатура на лаптоп или настолен компютър, като така предоставят визуална кирилизация на физическата клавиатура по стандарта БДС или по начин, предпочитан от потребителя. Някои от лепенките комбинират традиционната българска клавиатурна подредба БДС 5237:1978 с QWERTY — това е най-разпространената комбинация за клавиатури, които се продават в България. Лепенките най-често са направени от PVC или тефлон, и са с добавено ламинатно покритие срещу бързото изтриване на знаците от употреба. Някои от продаваните такива лепенки са водоустойчиви и/или с матова повърхност (срещу светлинни отражения). Продават се в магазини за компютри и компютърни части, както и в някои книжарници — на цени от 2 до десетина лева за целия комплект от „кирилизиращи“ лепенки.
  • За настолни компютри (и отчасти и за лаптопи) — купуване на нова клавиатура от България, която е с комбинирана българска подредба на клавиатурата и QWERTY. За лаптопи — купуване на съвместима клавиатура за лаптоп, с която потребителят сам да смени старата или да даде лаптопа в компютърен сервиз, където това да бъде извършено срещу заплащане.
  • Надписване на клавиатурата с кирилица чрез лазерно гравиране — в България има фирми, които предлагат такива платени услуги.
  • Наизустяване на желаната от потребителя клавиатурна подредба (например традиционната българска подредба БДС 5237:1978) и използването ѝ чрез некирилизираната клавиатура (например такава, която е само QWERTY) чрез натискане на запомнените (но липсващи върху физическите клавиши) местоположения на знаците на желаната от потребителя подредба.
  • Използване на програми (инсталируеми или онлайн приложения) за кирилизиране на български текст, написан на транслитериран чрез латиница български. Този метод е смятан за прекалено тромав, за да бъде полезен в ежедневната практика.

Начини за добавяне, използване, редактиране или създаване на други клавиатурни подредби[редактиране | редактиране на кода]

Знаците, които се въвеждат от физическата клавиатура на компютър, зависят всъщност от софтуера, поради което употребата на софтуер позволява използване, редактиране и/или създаване на други клавиатурни подредби, които се различават от тези, нарисувани върху физическите клавиши на клавиатурата. Освен това повечето операционни системи включват и вградена програма, която представлява виртуална екранна клавиатура с виртуални клавиши (натискането им с показалеца/курсора на мишката ги въвежда) – още един начин за въвеждането на знаци. Примери за последното са програмите „Екранна клавиатура“ (osk.exe – за Windows), FreeVirtualKeyboard[7] (безплатна, за Windows), HotVirtualKeyboard[8] (платена, за Windows), OnBoard[9] (за ГНУ/Линукс) и други[10].

Повечето съвременни операционни системи включват вграден софтуер, с който потребителят може да добави клавиатурни подредби за други езици или други клавиатурни подредби за същия език, след което те могат да се използват от потребителя чрез просто превключване между тях чрез натискането на виртуален бутон от графичния потребителски интерфейс на операционната система или чрез натискането на зададена от потребителя комбинация от физически клавиши на клавиатурата на компютъра. Освен това съществуват и огромен брой програми от типа приложен софтуер, с които могат да се извършват същите действия или по-сложни дейности, свързани с въвеждането на знаци или задействането на специални команди чрез клавиатурата (било тя физическа или виртуална).

Съществуват и програми, написани на езиците за програмиране JavaScript и Java, които служат като виртуална клавиатура (с бутони за натискане) в рамките на HTML и XHTML страници, отворени в модерен уеб-браузър. Има и уебсайтове, в които е вградена търсачка за кой да е знак от международния стандарт за компютърно кодиране на текст Уникод.

Windows[редактиране | редактиране на кода]

При операционни системи Windows е възможно редактирането на вградените клавиатурни подредби или създаването на нови чрез изтегляне и инсталиране или безплатни програми, като Microsoft Keyboard Layout Creator (MSKLC)[11][12][13], или на комерсиални платени програми: Keyman[14], KbdEdit[15] и други.

Linux и Mac OS[редактиране | редактиране на кода]

При дистрибуции на ГНУ/Линукс, в които се използва сървърът X, потребителите могат да направят гореописаното в раздела за Windows чрез ръчно редактиране на специални текстови файлове, които се използват от системата за клавиатурни подредби на сървъра X – XKB (съкращение на „X KeyBoard extension“).[16][17][18][19][20][21][22][23][24][25][26][27][28][29][30][31][32][33][34][35][36][37][38][39] Подобен подход може да се използва и за редактирането и/или създаването на нови клавиатурни подредби за по-нови версии на операционната система Mac OS.[40][41]

Android и iOS[редактиране | редактиране на кода]

За Android и iOS съществуват множество безплатни и платени външни програми, с чиято помощ потребителят може да инсталира други клавиатурни подредби за използване при въвеждане чрез виртуалната клавиатура. Възможно е и създаването на нови клавиатурни подредби чрез редактиране на системни файлове.[източник?]

Алтернативи на използването на клавиатурни подредби[редактиране | редактиране на кода]

Две от най-известните алтернативи на използването на клавиатурни подредби са въвеждането на текст чрез речево диктуване (наречено „разпозване на човешка реч чрез софтуер“ – човешката реч се приема, анализира и преобразува в писмен текст, който се въвежда като въведен от ръка чрез писане с клавиатура) или чрез системи за въвеждане на знаци, при които потребителят рисува чрез компютърна мишка или специална писалка върху виртуално поле един по един – или като свързан текст – знаците, които след това се анализират и преобразуват в писмен текст като въведени от натискане на клавиши по клавиатурата. Последното се нарича „разпознаване на ръкописен (или печатноподобен) текст чрез софтуер“. По-примитивните системи за разпознаване на реална човешка реч се наричат „софтуерни системи за контрол/управление чрез гласови команди“. Има и специализирани програми, които симулират начина на въвеждане на знаци от други устройства – например на стари мобифони с клавиатура върху бутоните за цифри.[42]

Друг начин за въвеждането на знаци е използването на програми за избиране на специални или рядко използвани знаци. Тези програми обикновено се наричат „Таблица на знаците“ – по името на едноименната програма за Microsoft Windows — charmap.exe[43]. Примери за такива програми, чрез които може да се намери, избере и въведе произволен знак от Уникод, са BabelMap (за Windows), Gucharmap и KCharSelect (за дистрибуции на ГНУ/Линукс) и други.

Съществуват и специализирани програми, чрез които може да се въвеждат знаци чрез разпознаване на движения, заснемани в реално време от уебкамера – например местене на главата или движения с ръцете. Тези дейности попадат в рамките на дисциплината „компютърно зрение“ (computer vision).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списание „Космос“, 1964 г., бр. 1, стр. 45 – първо място за Антон Макариев
  2. В actualno.com
  3. http://www.bds-bg.org/images/upload/Novini/prBDS_5237%281%29.pdf
  4. Как да инсталираме новата българска фонетика?. // Инициатива „Методий“ (стар уебсайт на БИС, финансиран от МОН като част от проекта „Единно решение на проблемите при използването на кирилица“ през 2006—2008 г.). Посетен на 6 юни 2016 г..
  5. ОТНОСНО: Предложен стандарт БДС 5237 – 2005. // Фондация „Отворени проекти“. Посетен на 27 юни 2008.
  6. Състоя се една ползотворна дискусия. // БИС. Посетен на 27 юни 2008.
  7. http://freevirtualkeyboard.com/
  8. http://hot-virtual-keyboard.com/
  9. https://launchpad.net/onboard
  10. http://www.techsupportalert.com/best-free-onscreen-keyboard-osk.htm
  11. https://www.microsoft.com/en-us/download/details.aspx?id=22339
  12. https://msdn.microsoft.com/en-us/goglobal/bb964665.aspx
  13. http://windows.microsoft.com/bg-bg/windows-vista/create-your-own-keyboard-layout
  14. http://www.tavultesoft.com/keyman/
  15. http://alternativeto.net/software/sharpkeys/
  16. http://www.metodii.com/bg_bds2.html
  17. http://web.archive.org/web/20100311142008/http://lml.bas.bg/~anton/misc/bg
  18. http://archive.is/ksQun
  19. http://linux.lsdev.sil.org/wiki/index.php/Building_an_XKB_Keyboard
  20. https://help.ubuntu.com/community/Custom%20keyboard%20layout%20definitions
  21. http://swiss.ubuntuforums.org/showthread.php?t=1387812
  22. http://askubuntu.com/questions/482678/how-to-add-a-new-keyboard-layout-custom-keyboard-layout-definition
  23. http://michal.kosmulski.org/computing/articles/custom-keyboard-layouts-xkb.html
  24. https://wiki.archlinux.org/index.php/Keyboard_configuration_in_Xorg
  25. https://wiki.archlinux.org/index.php/X_KeyBoard_extension
  26. http://pascal.tsu.ru/en/xkb/
  27. https://www.x.org/releases/current/doc/kbproto/xkbproto.pdf
  28. https://wiki.archlinux.org/index.php/Extra_keyboard_keys
  29. https://www.linux.com/news/creating-custom-keyboard-layouts-x11-using-xkb
  30. http://hack.org/mc/writings/xkb.html
  31. http://simos.info/blog/archives/747
  32. http://ubuntuforums.org/showthread.php?t=188761
  33. https://wiki.debian.org/Keyboard
  34. http://scripts.sil.org/cms/scripts/page.php?item_id=inputtoollinks
  35. https://www.x.org/archive/X11R7.5/doc/man/man1/xkbcomp.1.html
  36. https://www.x.org/archive/X11R7.5/doc/man/man1/xkbprint.1.html
  37. http://derpi.tuwien.ac.at/cgi-bin/man/man2html?1+xkbprint
  38. http://askubuntu.com/questions/380052/how-to-use-xkbprint
  39. http://linux.die.net/man/1/xkbprint
  40. http://scripts.sil.org/cms/scripts/page.php?site_id=nrsi&item_id=ukelele
  41. https://developer.apple.com/library/mac/technotes/tn2056/_index.html
  42. http://www.inference.phy.cam.ac.uk/tapir/
  43. https://bg.wikibooks.org/wiki/Как_да_си_кирилизираме_компютъра#.D0.9F.D1.80.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D0.BC.D0.B8_.D0.B7.D0.B0_.D0.B2.D1.8A.D0.B2.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D0.B8.D0.B7.D0.B2.D0.BE.D0.BB.D0.B5.D0.BD_.D0.B7.D0.BD.D0.B0.D0.BA_.D0.BE.D1.82_.D0.A3.D0.BD.D0.B8.D0.BA.D0.BE.D0.B4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]