Клайв Стейпълс Луис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клайв Стейпълс Луис
Clive Staples Lewis
Статуя на К. С. Луис в Белфаст
Статуя на К. С. Луис в Белфаст
Псевдоним К. С. Луис
Роден 29 ноември 1898 г.
Починал 22 ноември 1963 г. (64 г.)
Професия писател, учен, литературен критик
Националност Флаг на Северна Ирландия Северна ИрландияФлаг на Великобритания Великобритания
Жанр фентъзи, научна фантастика, християнска апологетика, детска литература
Дебютни творби Обременен дух“ (1919)
Съпруга Джой Грешъм (1956 – 1960)
Уебсайт
Клайв Стейпълс Луис в Общомедия

Клайв Стейпълс Луис (на английски: Clive Staples Lewis), известен повече като К. С. Луис, е северноирландски писател, литературен критик, професор по английска литература.

Добива известност с художествените си произведения „Писмата на Душевадеца“, „Хрониките на Нарния" и „Космическа трилогия“.

К. С. Луис е близък приятел с Дж. Р. Р. Толкин. Двамата са водещи фигури във Факултета по англицистика в Оксфордския университет и в литературния клуб „Инклинги“. В своите мемоари „Застигнат от радостта" Луис отбелязва, че е покръстен скоро след раждането си, но през юношеството си се отдалечава от вярата. Под влиянието на Толкин и други приятели, на 32-годишна възраст Луис се завръща в Англиканската църква.

През 1956 г. се жени за американската писателка Джой Грешъм, по-млада от него със 17 години, която умира от рак четири години по-късно на 45-годишна възраст. Луис умира три години след нея от бъбречна недостатъчност. Кончината му е слабо отразена в медиите, тъй като на същия ден – 22 ноември 1963 г. е застрелян президентът на САЩ Джон Кенеди и умира друг известен писател – Олдъс Хъксли.

Книгите на К. С. Луис са преведени на над тридесет езика и от тях са продадени милиони екземпляри. Книгите от поредицата „Хрониките на Нарния“ са най-популярни и са адаптирани за сцена, телевизия, радио и кино.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Белфаст, Северна Ирландия, в семейството на адвоката Албърт Джеймс Луис, чийто баща Ричард идва в Ирландия от Уелс през средата на 19 век. Майка му е Флоранс Огъста Луис (по баща Хамилтън), дъщеря на англикански свещеник. Негов по-голям брат е военният Уорън Хамилтън Луис. На 4-годишна възраст, скоро след като кучето му Джакси е убито от кола, Луис заявява, че вече и неговото име ще е Джакси. Първоначално не отговаря на никое друго име, но впоследствие приема името Джак, с което е известен сред приятелите си до края на живота си. Когато е на седем семейството му се мести в „Малката Леа“ – семейният дом от детството му, в източната част на Белфаст.

От рано проявява интерес към антропоморфни животни и разказите на Биатрикс Потър и често пише и илюстрира свои собствени истории. Заедно с брат си създават света Боксен, обитаван и управляван от животни. Луис обича да чете и тъй като къщата на баща му била пълна с книги, за него било лесно да намери нещо за четене, като да се разхожда из полето и „да намира нови стръкчета трева“.

Луис е обучаван от частни учители преди да бъде изпратен в училище в Уотфорд, Хартфордшър през 1908 г., след като майка му умира от рак. Брат му вече е изкарал там три години. Скоро след постъпването на Луис училището е затворено заради липса на ученици. След това Луис постъпва в колежа Кембъл в източната част на Белфаст, на около миля от дома му, но напуска няколко месеца по-късно заради дихателни проблеми. Тогава е изпратен в санаториум в Англия, където посещава местното училище. В този период Луис загърбва християнската вяра и става атеист и започва да се интересува от митологията и окултното. През септември 1913 г. е приет в колежа Малвърн, където остава до юни следващата година. Напуска и учи при стария учител на баща си и бивш директор на колежа Лурган Уилям Т. Къркпатрик.

Като тинейджър е удивен от песните и легендите от Скандинавия, за които научава предимно от исландски източници. Започва да отдава по-голямо значение на природата, творбите му се отдалечават от Боксен и придобиват нови форми (епос и опера), за да успеят да уловят новооткрития интерес към северната митология и природата. Заниманията с Къркпатрик зараждат у него любов към гръцката литература и митология и усъвършенстват реторическите му умения. През 1916 г. Луис печели стипендия в Университетския колеж в Оксфорд.

„Ирландският ми живот“[редактиране | редактиране на кода]

При първото си пристигане в Англия Луис преживява своеобразен културен шок: „Никой англичанин не може да разбере първото ми впечатление от Англия“ пише по-късно в мемоарите си и продължава „Странните английски акценти, които ме заобикаляха ми приличаха на гласове на демони. Но това, което беше най-лошо бе английския пейзаж... той бе същината на спора; в този момент у мен се зароди омраза към Англия, която отне дълги години, докато бъде излекувана“.

От детските си години Луис се потапя първо в скандинавската и гръцката, а по-късно и в ирландската митология и литература и проявява интерес към ирландския език, въпреки че няма доказателства някога да е полагал усилия да го научи. Започва да изпитва привързаност към Йейтс, отчасти защото последният използва ирландското келтско наследство в поезията.

През 1921 г. Луис се среща с Йейтс два пъти, тъй като Йейтс се мести в Оксфорд. Изненадан от безразличието на връстниците си към Йейтс и келтското движение Луис пише: „Често ме изненадва колко пълното игнориране на Йейтс от хората, които срещам: вероятно възванието му е чисто ирландско и, ако е така, слава на бога, че съм ирландец“. След обръщането му към християнството интересите на Луис гравитират около християнската духовност и постепенно се отдалечава от езическия келтски мистицизъм.

Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1917 г. Луис оставя ученето и постъпва в британската армия. По време на войната е назначен за командир на Трети батальон в Съмърсетския пехотен полк. Пристига на фронта при долината на Сома на 19-ия си рожден ден и заварва окопната война в разгара ѝ.

На 15 април 1918 г. е ранен в битката при Арас от английски снаряд, неулучил целта си. Известно време прекарва в болница, страда от депресия и носталгия по време на възстановяването си. След оздравяването си през октомври е назначен в Андовър, Хампшър, Англия. Уволнява се през декември 1918 г., след което се връща в университета и получава научни степени за разработките си по гръцка и латинска литература (през 1920 г.), по философия и древна история (през 1922 г.) и по английски (1923).

Джейн Мур[редактиране | редактиране на кода]

По време на обучението си за армията Луис дели стаята си с друг кадет на име Едуард Кортни Франсис „Пади“ Мур (1898 – 1918). Сестрата на Пади Морийн Мур казва, че брат ѝ и Луис си обещали, ако някой от тях загине, оцелелият да се грижи за семейството му. Пади е убит през 1918 г. и Луис спазва обещанието си. По-рано Пади е запознал Луис с майка си Джейн Кинг Мур и между осемнадесетгодишния кадет и четиридесет и петгодишната Мур бързо се заражда приятелство. То се оказва изключително важно за Луис по време на престоя му в болницата, тъй като баща му не го посещава. Луис живее и се грижи за госпожа Мур до постъпването ѝ в болница в края на 40-те години. Той често я представя като своя майка и така се обръща към нея в писмата си. Няколко от биографите на Луис (включително Джордж Сойър, който познавал автора в продължение на 29 години) спекулират по въпроса дали между двамата не е имала интимна връзка.

През 1930 г. Луис и брат му се преместват заедно с госпожа Мур и дъщеря ѝ Морийн в къща в района на Хедингтън в покрайнините на Оксфорд. Те всички допринасят финансово за закупуването на къщата, която става собственост на Морийнс след смъртта на Уорън през 1973 г. Госпожа Мур заболява от деменция в последните си години и е приета в частна клиника, където Луис я посещава всеки ден до смъртта ѝ през 1951 г.

Духовният прелом[редактиране | редактиране на кода]

Луис израства в набожно семейство, но на 15-годишна възраст става атеист. Той парадоксално описва това с думите: „Бях много сърдит на Господ за това, че не съществува“.

Отдалечаването му от християнството започва, когато се зараждат интересите му към окултното и започва да гледа на религията си като на скучно задължение. Луис цитира Лукреций („За природата на нещата“) като един от най-силните аргументи на атеизма:

„Nequaquam nobis divinitus esse paratam
Naturam rerum; tanta stat praedita culpa“.
„Ако Господ бе сътворил света, нима щеше
да е свят толкова немощен и погрешен, както го виждаме.“

Интересът му към книгите на Джордж Макдоналд е едно от нещата, които го отдалечават от атеизма. Това се вижда най-добре от „разговора“ между Луис и Макдоналд в полубиографичната „Великата раздяла“. Луис бавно се завръща към християнството, повлиян и от аргументите на колегата му в Оксфорд Дж.Р.Р.Толкин, с който изглежда се запознава на 11 май 1926 г., както и от книгата на Гилбърт Кийт ЧестъртънВечният човек“ („The Everlasting Man“). До момента на покръстването си Луис се бори ожесточено с признаването на Господ (както е описано в автобиографията му „Застигнат от радостта“).

След като признал съществуването на Бог през 1929 г., Луис се покръства като християнин през 1931 г., след дълга дискусия по време на вечерна разходка с двама близки приятели – Толкин и Хюго Дайсън. За разочарование на Толкин обаче Луис се присъединява към Англиканската църква, а не към Католическата.

Джой Грешъм[редактиране | редактиране на кода]

В късните си години Луис си пише с Джой Грешъм, американска писателка от еврейски произход, бивша комунистка и бивша атеистка, приела християнството. Тя се разделя с алкохолизирания си съпруг, писателя Уилям Грешъм, и пристига в Англия с двамата си сина, Дейвид и Дъглас. Първоначално Луис я приема като приятна интелектуална компания и личен приятел и само на тази основа той приема да встъпи в граждански брак с нея, за да може тя да остане да живее във Великобритания. Братът на Луис, Уорън пише: „За Джак първоначалната привлекателност е безсъмнено интелектуална. Джой беше единствената жена, която той бе срещал... която имаше ум равен на неговия по гъвкавост, дълбочина на интересите и аналитично схващане, и над всичко това по чувство за хумор и забавление“. След преглед поради болки в бедрото тя е диагностицирана с последна фаза на рак на костите и връзката им стига до етап, в който те сключват християнски брак. Тъй като тя е разведена, което не съответства на изискванията на Англиканската църква за сключване на брак по това време, техен приятел – преподобният Питър Байд – изпълнява ритуала в болничното ѝ легло през март 1957 г.

Скоро ракът влиза в кратка ремисия и двойката живее като семейство (заедно с Уорън) до рецидива и смъртта на Джой през 1960 г. В годината, когато тя умира, двамата отиват на кратка ваканция в Гърция и Егейско море; Луис обича да ходи, но не и да пътува и това е единственото му преминаване отвъд Ламанша след 1918 г. Книгата му „Наблюдения на мъката“ описва болката от тежката загуба толкова лично и пронизващо, че Луис първоначално я издава под псевдонима Н. У. Клърк, за да не го свързват с нея читателите. За ирония много приятели на Луис му я препоръчват като начин да се справи със собствената си тъга. Авторството му е обявено публично след смъртта му с разрешението на изпълнителя на завещанието.

Луис отглежда двамата сина на Джой след смъртта ѝ. Докато Дъглас е, както майка си и Луис, християнин, Дейвид става юдаист.

Болест и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Домът на Луис в Оксфорд

В началото на юни 1961 г. Луис започва да има здравословни проблеми и е диагностициран с нефрит, който причинил отравяне на кръвта. Болестта е причината да пропусне есенния семестър в Кеймбридж, но здравето му се подобрява през 1962 г. и през април той се завръща в университета. Здравето му продължава да се подобрява и според приятеля му Джордж Сойър Луис е здрав към пролетта на 1963 г. Въпреки това на 15 юли 1963 г. той се влошава и е приет в болница. На следващия ден в 17:00 ч получава сърдечен удар и изпада в кома, от която неочаквано се събужда на следващия ден в 14:00 ч. След изписването му от болницата Луис се прибира вкъщи, но е прекалено слаб, за да се върне на работа. В резултат от това той си подава оставката в Кеймбридж през август. Здравето му продължава да се влошава и в средата на ноември е диагностициран с последна фаза на бъбречна недостатъчност. На 22 ноември 1963 г. Луис припада в спалнята си в 17:30 ч и умира няколко минути по-късно, точно една седмица преди 65-тия си рожден ден. Погребан е в двора на църквата „Света Троица“ в Хедингтън, Оксфорд. Почти десет години по-късно, на 9 април 1973 г. умира и брат му Уорън Хамилтън Луис и е погребан до него.

Отразяването в медиите на кончината на Луис е минимално поради покушението срещу Кенеди и смъртта на Олдъс Хъксли. Това съвпадение вдъхновява Питър Крифт за книгата му „Между рая и ада: Диалог някъде след смъртта на Джон Ф. Кенеди, К.С. Луис & Олдъс Хъксли“.

К. С. Луис е честван на 22 ноември по църковния календар на Епископалната църква.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преподавател[редактиране | редактиране на кода]

Колеж „Св. Магдалена“, Оксфорд

Луис започва преподавателската си кариера още като студент в Оксфорд, където постига най-високи резултати от целия курс в три дисциплини.

Става член на научното дружество и преподавател в колежа „Св. Магдалена“ в Оксфорд от 1925 до 1954 година, а по-късно става и първият професор по средновековна и ренесансова английска литература в университета в Кеймбридж и член в колежа „Св. Магдалена“ в Кеймбридж. От този пост той защитава тезата, че не е имало такова нещо като Английски ренесанс.

Голяма част от академичните му творби са съсредоточени върху късното Средновековие и по-точно върху използването на алегорията в този период. Неговата „Алегория за любовта“ (1936) вдъхва нов живот на сериозното изучаване на късните средновековни разкази като „Роман за Розата“. Луис пише няколко предговора към стари творби на литературата и поезията. Неговата „Предговор към Изгубеният рай“ все още е един от най-добрите критични погледи върху произведението на Милтън. Последната му академична творба „Забравени образи: Въведение в средновековната и ренесансовата литература“ (1964) представлява общ поглед върху средновековните виждания за света.

Колеж „Св. Магдалена“, Кеймбридж

Луис става доктор по литература в Квебекския (1952) и Манчестърския (1959) университети, почетен доктор по литература в университетите на Дижон (1962) и Лион (1963), почетен член на съвета на оксфордския колеж „Св. Магдалена“ (1955) и Кеймбриджкия университетски колеж (1958). През 1937 г. става стипендиант на издателството „Виктор Холанц“, през 1948 – член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда Карнеги.

Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог – с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Първата му литературна публикация е поетичния сборник „Обременен дух“ (1919).

Инклингите[редактиране | редактиране на кода]

Пъбът „Eagle and Child“, сборен пункт на инклингите

Луис е плодовит писател и неговият кръг литературни приятели става неформален кръжок, познат като Инклинги, в който влизат Дж. Р. Р. Толкин, Чарлз Уилямс, Невил Когил, Лорд Дейвид Сесил, Оуен Барфийлд, както и братът на Луис Уорън. Като „рождена дата“ на кръжока един от членовете посочва декември 1929 г. Приятелството между Луис, Когил и Толкин се заражда, когато стават членове на читателски кръжоци, организирани от последния, които приключват във времето около създаването на кръга на Иклингите. В Оксфорд Луис е опекун на поета Джон Бечиман, критика Кенет Тинън, мистика Бийд Грифитс и софиста Мартин Лингс. Интересно е, че религиозният и консервативен Бечиман ненавижда Луис, а противникът на официалната религия Тинън запазва възхищението си от Луис за цял живот.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Космическа трилогия“ (Cosmic Trilogy)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Out of the Silent Planet (1938)
    Отвъд безмълвната планета, изд. „Сиела“ (2009), прев. Любомир Николов, ISBN 978-954-28-0474-1
  2. Perelandra (1943)
    Переландра (Пътуване към Венера), изд. „Сиела“ (2009), прев. Любомир Николов, ISBN 978-954-28-0475-8
  3. That Hideous Strength (1945)
    Онази грозна сила, изд. „Сиела“ (2009), прев. Любомир Николов, ISBN 978-954-28-0476-5

Други произведения в света на „Космическа трилогия“[редактиране | редактиране на кода]

  • Flight to Malacandra (1938) – откъс от „Отвъд безмълвната планета“ (1938), в антология „The Armchair Science Reader“
  • from Perelandra (excerpt) (1943) – откъс от „Переландра“, в антология „Nighttouch“
  • Perelandra (Excerpt) (1943) – откъс от „Переландра“, в антология „ All About Venus“
  • Out of the Silent Planet (excerpt) (1957) – откъс от „Отвъд безмълвната планета“, в антология „Alien Worlds: Stories of Adventure on Other Planets“
  • L'edil (1962) – на итал., в сп. „Urania“ (бр. 283)
  • I Sorn (1962) – на итал., в сп. „Urania“ (бр. 294)
  • I Hross (1962) – на итал., в сп. „Urania“ (бр. 295)
  • The Caves of Venus (1967) – откъс от „Переландра“, в „The Coming of the Space Age“ (автор: Артър Кларк)
  • The Dark Tower (1977), незавършена новела, в „The Dark Tower and Other Stories“
  • Nota (на итал.) (1979), в „Lontano dal pianeta silenzioso“
  • The Cosmic Trilogy (1990) – сборник (част 1 – 3)
  • Out of the Silent Planet/ Perelandra (2001) – компилация от част 1 и 2
  • Perelandra (excerpt) (2005) – откъс от „Переландра", в „ Out of the Silent Planet“

Серия „Хрониките на Нарния“ (The Cronicles of Narnia)[редактиране | редактиране на кода]

Карта на света на Нарния, както е описан в „Лъвът, вещицата и дрешникът“, направена от Дейвид Бедъл през 1976 г.
  1. The Lion, the Witch and the Wardrobe (1950)
    Лъвът, вещицата и дрешникът, изд. „Отечество“ (1985), прев. ?
    Лъвът, вещицата и дрешникът, изд. „Аполо прес“ (1997), прев. Василка Георгиева, ISBN 954-8251-35-3
    Лъвът, вещицата и дрешникът, изд. „Труд“ (2005), прев. Василка Мирчева, ISBN 954528546X
  2. Prince Caspian (1951),
    Принц Каспиан, изд. „Аполо прес“ (1997), прев. Ивайла Божанова, ISBN 954-8251-37-X
    Принц Каспиан, изд. „Труд“ (2005), прев. Ивайла Божанова, ISBN 9545285516
  3. The Voyage of the Dawn Trader (1952)
    Плаването на „Разсъмване“, изд. „Аполо прес“ (1998), прев. Светла Биюкова, ISBN 954-8251-38-8
    Плаването на „Разсъмване“, изд. „Труд“ (2005), прев. Светла Биюкова, ISBN 9545285524
  4. The Silver Chair (1953)
    Сребърният стол, изд. „Аполо прес“ (1998), прев. Светла Биюкова, ISBN 954-8251-39-6
    Сребърният стол, изд. „Труд“ (2005), прев. Светла Биюкова, ISBN 9545285532
  5. The Horse and His Boy (1954)
    Брий и неговото момче, изд. „Аполо прес“ (1997), прев. Ивайла Божанова, ISBN 954-8251-36-1
    Брий и неговото момче, изд. „Труд“ (2005), прев. Ивайла Божанова, ISBN 9545285478
  6. The Magician's Nephew (1955)
    Племенникът на магьосника, изд. „Аполо прес“ (1997), прев. Ивайла Божанова, ISBN 954-8251-34-5
    Племенникът на магьосника, изд. „Труд“ (2005), прев. Ивайла Божанова, ISBN 9545285451
  7. The Last Battle (1956)
    Последната битка, изд. „Аполо прес“ (1999), прев. Даница Дабиджева, ISBN 954-8251-40-X
    Последната битка, изд. „Труд“ (2005), прев. Деница Дабижева, ISBN 9545285540

„Светът на Нарния“ (The World of Narnia), с Дебора Мейз (илюстратор)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Edmund and the White Witch (1997)
  2. Lucy Steps Through the Wardrobe (1997)
  3. Aslan (1998)
  4. Aslan's Triumph (1998)
  5. The Wood Between the Worlds (1999)
  6. Uncle Andrew's Troubles (1998)

The Lion, the Witch and the Wardrobe Chapter Books Series[редактиране | редактиране на кода]

разказ от гледна точна на четирима герои от Нарния

  1. Lucy's Adventure: The Search for Aslan (2005)
  2. Edmund's Struggle: Under The Spell Of The White Witch (2005)
  3. Susan's Journey: Step Through the Wardrobe (2005)
  4. Peter's Destiny: The Battle for Narnia (2006)

Други произведения в света на Нарния[редактиране | редактиране на кода]

  • The Dark Island (1952) – глава от „Плаването на Разсъмване", в антология „Fantasy Stories“
  • Narnian Suite (1953) – стихотворение, в антология „The Young Magicians“ (1969)
  • The Chonicles of Narnia (1970), изд. и като The Complete Chonicles of Narnia – сборник (част 1 – 7)
    Хрониките на Нарния – общо издание, изд. „Труд“ (2008), ISBN 9789545285622
  • The Chronicles of Narnia Vol. I (1973) – сборник (част 1 – 3)
  • The Chronicles of Narnia Vol. II (1973) – сборник (част 5 – 7)
  • Tales of Narnia (1987) – сборник (част 1 – 3)
  • Prince Caspian & The Voyage of the Dawn Treader (1989) – компилация от част 2 и 3
  • Tales of Narnia: The Silver Chair & The Last Battle (1990) – компилация от част 4 и 7
  • Three Books from the Chronicles of Narnia (1996) – компилация от част 1, 5 и 6
  • The Narnia Trivia Book (1999) – с Полин Байнс (илюстратор)
  • Wisdom of Narnia (2001) – с Полин Байнс (илюстратор)
  • The Chronicles of Narnia: Full-Color Gift Edition Box Set (2005) – сборник (част 1 и 6)
  • The Chronicles of Narnia Movie Tie-in Box Set (2005) – компилация от част 1 – 7
  • The Chronicles of Narnia Box Set (2005) – книга 1 – 7 в кутия
    Хрониките на Нарния – КОМПЛЕКТ, изд. „Труд“ (2008), ISBN 9545285699
  • The Narnia Picture Book Box Set (2006) – рисувателна книжка (автор: Тюдор Хъмфрис)
  • A Book of Narnians: The Lion, the Witch and the Others (1994) – илюстриран справочник (с Джеймс Риордън)
  • A Year with Aslan: Words of Wisdom and Reflection from the Chronicles of Narnia (2010) – цитати и др. от част 1 – 7
  • from The Lion, the Witch and the Wardrobe (excerpt) (1950) – откъс от „Лъвът, вещицата и дрешникът", в антология „Wizards: Stories of Mischief, Magic and Mayhem“
  • The Adventures of Eustace (excerpt from The Voyage of the Dawn Treader) (1952) – откъс от „Плаването на разсъмване", в антология „The Book of Dragons“
  • The House of Harfang (excerpt from The Silver Chair) (1953) – откъс от „Сребърния стол“, в антология „Fantasy Stories“
  • from The Magician's Nephew (excerpt) (1955) – откъс от „Племенника на магьосника", в антология „The Book of Wizards“
  • What News the Eagle Brought (excerpt from The Last Battle) (1956) – откъс от „Последната битка“, в антология „The Unicorn Treasury“
  • The Lion, the Witch and the Wardrobe (1994) – с Робин Лори, съкратено, графично издание на „Лъвът, вещицата и дрешникът“
  • The Lion, the Witch and the Wardrobe: A Graphic Novel (1995) – с Робин Лори, съкратено, графично издание на „Лъвът, вещицата и дрешникът“
  • The Magician's Nephew (abridged) (1999) – с Робин Лори, съкратено, графично издание на „Лъвът, вещицата и дрешникът“
  • The Lion, the Witch and the Wardrobe (2004) – c Хиауин Орам (адаптация)
  • The Chronicles of Narnia Colouring Book (2016) – с Паулин Байнс
    Хрониките на Нарния: Официална книжка за оцветяване, изд. „Труд“ (2016), ISBN 9789543984763

Серия „Душевадец“ (Screwtape)[редактиране | редактиране на кода]

  • The Screwtape Letters & Screwtape Proposes a Toast (1961) – компилация
    Писмата на Душевадеца; Душевадецът вдига тост, изд. „Славика“; изд. „Верен“ (1996), прев. Ралица Ботева, ISBN 954-8520-11-7 (Славика); ISBN 954-8225-15-8 (Верен)
  • The Screwtape Letters (excerpt) (1945) – откъс от „Писмата на Душевадеца", в антология „Speak of the Devil“

Други новели[редактиране | редактиране на кода]

  • The Pilgrim's Regress (1933)
  • The Great Divorce (1945)
    „Великата раздяла“, изд. „Нов човек“ (2002), прев. Божидар Златев, Цветан Биюков, ISBN 954-407-147-4
  • Till We Have Faces (1956)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces (1965)
  • Of Other Worlds (1966) – разкази и есета
  • The Dark Tower and Other Stories (1977) – разкази и есета
  • The Visionary Christian (1981) – компилация от поезия и проза на християнска тема
  • Boxen: The Imaginary World of the Young C. S. Lewis (1985) – сборник
  • The Essential C. S. Lewis (1988) – компилация от художествени и документални произведения
  • Boxen: Childhood Chronicles Before Narnia (2008) – с У. Х. Луис, сборник
  • Mere Christianity/Screwtape Letters/Great Divorce – Box Set (2009) – компилация

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Deep Magic from the Dawn of Time (excerpt) (1950) – откъс, в антология „Kingdoms of Sorcery“
  • The Dufflepuds Made Happy (1952), в антология „The Fantastic Imagination“
  • The Magician's Book (1952), в антология „The Fantastic Imagination“
  • Ministering Angels (1955), в сп. „The Magazine of Fantasy and Science Fiction“ (ян. 1958)
  • The Shoddy Lands (1956), в сп. „The Magazine of Fantasy and Science Fiction“ (февр. 1956)
  • Adventure in a Space Ship (1957), в антология „Science in Fiction“
  • A Slip of the Tongue (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • Good Work and Good Works (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • Is Theology Poetry? (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • On Obstinacy in Belief (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • The Inner Ring (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • The Weight of Glory (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • Transposition (1965), в сборника „Screwtape Proposes a Toast, and Other Pieces“
  • After Ten Years (excerpt) (1966) – откъс, в сборника „Of Other Worlds: Essays and Stories“
  • Forms of Things Unknown (1966), в сборника „Of Other Worlds: Essays and Stories“
  • A Creature Imagined (1973), в антология „Weirdies Weirdies Weirdies: A Horrifying Concatenation of the Super-sur-real or Almost or Not-quite Real“
  • The Man Born Blind (1977), в сборника „The Dark Tower and Other Stories“
  • By Caldron Pool (1983), в антология „Over the Rainbow: Tales of Fantasy and Imagination“
  • Animal-Land (1985), в сборника „Boxen: The Imaginary World of the Young C. S. Lewis“
  • Boxen (1985), в сборника „Boxen: The Imaginary World of the Young C. S. Lewis“

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Като Клайв Хамилтън[редактиране | редактиране на кода]

  • Dymer (1926) – самоостоятелна брошура
  • Spirits in Bondage (1919), изд. и като Spirits in Bondage: A Cycle of Lyrics (1919) – сборник, съдържащ:
  • „Our Daily Bread“ (1919)
  • Alexandrines (1919)
  • Apology (1919)
  • Ballade Mystique (1919)
  • De Profundis (1919)
  • Death in Battle (1919)
  • Dungeon Grates (1919)
  • French Nocturne (1919)
  • Hesperus (1919)
  • How He Saw Angus the God (1919)
  • Hymn (For Boys' Voices) (1919)
  • In Praise of Solid People (1919)
  • In Prison (1919)
  • Irish Nocturne (1919)
  • L'Apprenti Sorcier (1919)
  • Lullaby (1919)
  • Milton Read Again (1919)
  • Night (1919)
  • Night [2] (1919)
  • Noon (1919)
  • Ode for New Year's Day (1919)
  • Oxford (1919)
  • Prologue (Spirits in Bondage) (1919)
  • Satan Speaks (1919)
  • Satan Speaks [2] (1919)
  • Song (1919)
  • Song of the Pilgrims (1919)
  • Sonnet (1919)
  • Spooks (1919)
  • The Ass (1919)
  • The Autumn Morning (1919)
  • The Ocean Strand (1919)
  • The Philosopher (1919)
  • The Road (1919)
  • The Satyr (1919)
  • The Star Bath (1919)
  • The Witch (1919)
  • The Sleep (1919)
  • The Star Bath (1919)
  • The Witch (1919)
  • To Sleep (1919)
  • Tu Ne Quæsieris? (1919)
  • Victory (1919)
  • World's Desire (1919)

Като К. С. Луис[редактиране | редактиране на кода]

  • The End of the Wine (1947), в сп. „Punch“ (3 дек. 1947)
  • An Expostulation (1959), в сп. „The Magazine of Fantasy and Science Fiction“ (юни 1959)
  • On the Atomic Bomb (1965), в сп. „SF Horizons“ (No. 2)
  • Poems (1965) – сборник
  • Narrative Poems (1969) – сборник
  • The Complete Poems (2006) – сборник
  • The Collected Poems of C. S. Lewis (2012) – сборник

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Allegory of Love. A Study in Medieval Tradition (1936) – монография
  • The Personal Heresy: A Controversy (1939) – с Ю. М. У. Тилиард
  • Christianity and Culture (1940) – статия, в сп. „Theology“ (XL, март 1940)
  • The Case for Christianity (1942)
  • A Preface to Paradise Lost (1942) – монография
  • Preface, изд. и като Author's Preface (1942), увод, в „The Screwtape Letters“
  • Broadcast Talks (1942)
  • The Abolition of Man (1943)
  • On the Rading of Old Books (1944) – увод, в „On the Incarnation“ (автор: Свети Атанас от Александрия)
  • Beyond Personality: The Christian Idea of God (1944)
  • Christian Behaviour (1944)
  • Membership (1945) – статия, в сп. „Sobornost“ (№ 31, юни 1945)
  • Christian Apologetics (1945) – статия, в сборника „God in the Dock“ (1970)
  • Preface (1945) – увод, в „That Hideous Strength“
  • Preface (1945) – увод, в „The Great Divorce: A Dream“
  • Introduction (1946) – увод, във „Phantastes“ (автор: Джоржд Макдоналд)
  • Modern Translations of the Bible (1947) – статия, в „Letters to Young Churches: A Translation of the New Testament Epistles“ (автор: Дж. Б. Филипс)
  • On Stories (1947), в антология „Essays Presented to Charles Williams“
  • Preface (1947) – увод, в антология „Essays Presented to Charles Williams“
  • Miracles (1947)
    Чудесата, изд. „Нов човек“ (1998), прев. Мария Кръстева, ISBN 954-407-096-6
  • The Problem of Pain (1947)
    Проблемът болка, изд. „Нов човек“ (1996), прев. Светла Биюкова, Цветан Биюков, ISBN 954-407-067-2
  • George MacDonald (1947)
  • Vivisection (1948), в сборника „God in the Dock“
  • Transposition and Other Addresses (1949)
  • The Weight of Glory (1949)
  • On Three Ways of Writing for Children (1952), в сборника „ Of Other Worlds: Essays and Stories“
  • Mere Christianity (1952)
    Обикновено християнство, изд. „Нов човек“ (1991), прев. ?, ISBN 9544070133
    Отвъд човека: Цената на съвършенството,
    изд. „Нов човек“ (1997), прев. ?, ISBN 954-407-083-4
  • English Literature in the Sixteenth Century Excluding Drama (1954)
  • Surprised by Joy (1955)
    Застигнат от радостта, изд. „Рива“ (2005), прев. Елика Рафи, ISBN 9543200556
  • On Science Fiction (1955) – есе, в антология „Science Fiction: A Collection of Critical Essays“ (1976)
  • On Three Ways of Writing for Children (1952), в „Of Other Worlds: Essays and Stories“
  • On Science Fiction (1955)
  • Sometimes Fairy Stories May Say Best What's to Be Said (1956)
  • God in Space (1958), в „The Coming of the Space Age“ (автор: Артър Кларк)
  • Reflections on the Psalms (1958)
  • It All Began with a Picture ... (1960), в „Of Other Worlds: Essays and Stories“
  • The Four Loves (1960)
    Четири пъти любов, изд. „Нов човек“ (2006), прев. ?, ISBN 9544070745
  • Preface (1960) – увод, в „The Screwtape Letters“
  • The World's Last Night (1960)
  • Studies in Words (1960)
  • Author's Preface (1961), изд. и като Author's Preface (1962) – увод, в „The Screwtape Letters & Screwtape Proposes a Toast“
  • An Experiment in Criticism (1961)
  • Introduction (1962) – увод, в „Phantastes, and Lilith“ (автор: Джордж Макдоналд)
  • They Asked for a Paper (1962)
  • Selections from Layamon's Brut (1963) – с Дж. Л. Брук
  • We Have No “Right to Happiness“ (1963) – (последната му) статия, във в. „Saturday Evening Post“ (CCXXXVI, 21 – 28 дек. 1963 г.)
  • Beyond the Bright Blur (1963) – ограничен тираж; откъс от 30 страници от „Letters to Malcolm“
  • Letters to Malcolm (1964)
  • Unreal Estates (1964), изд. и като C. S. Lewis Discusses Science Fiction with Kingsley Amis (1964) – с Брайън Уилсън Олдис и Кингсли Еймис
  • The Discarded Image: An Introduction to Medieval and Renaissance Literature (1964) – монография
  • Letters of C. S. Lewis (1966)
  • A Reply to Professor Haldane (1966), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • On Criticism (1966), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • On Juvenile Tastes (1966), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • Studies in Medieval And Renaissance Literature (1966)
  • Letters to an American Lady (1967)
  • Christian Reflections (1967)
  • Spenser's Images of Life (1967)
  • Selected Literary Essays (1969)
  • First And Second Things: Essays on Theology And Ethics (1971)
  • God in the Dock: Essays on Theology and Ethics (1971)
  • The Humanitarian Theory of Punishment (1972)
  • Rehabilitations & Other Essay (1972)
  • Fern Seed And Elephants (1975)
  • The Joyful Christian (1977)
  • Mere Christianity: A revised and enlarged edition, with a new introduction of the three books, The case for christianity, Christian behaviour, and Beyond personality (1977)
  • They Stand Together: The Letters of C. S. Lewis to Arthur Greeves (1914 – 1963) (1979)
  • On Stories: And Other Essays on Literature (1981)
  • Introduction (1981?) – увод, в „Lilith: A Romance“ (автор: Джордж Макдоналд)
  • A Panegyric for Dorothy L. Sayers (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • A Tribute to E. R. Eddison (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • Different Tastes in Literature (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • George Orwell (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • Period Criticism (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • The Death of Words (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • The Hobbit (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • The Mythopoeic Gift of Rider Haggard (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • The Novels of Charles Wiliams (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • The Parthenon and the Optative (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • Tolkien's The Lord of the Rings (1982), в „On Stories, and Other Essays in Literature“
  • Of This and Other Worlds (1982), изд. и като On Stories, and Other Essays in Literature (1982)
  • The Grand Miracle (1983)
  • The Business of Heaven: Daily Readings (1984)
  • Letters to Children (1985)
  • Seeing Eye and Other Selected Essays from Christian Reflection (1986)
  • Present Concerns: Journalistic Essays (1987)
  • The Inspirational Writings of C.S. Lewis (1987): Suprised by Joy; Reflections on the Psalms; The Four Loves; The Business of Heaven
  • Christian Reunion And Other Essays (1990)
  • All My Roads Before Me: The Diary of C.S. Lewis 1922 – 1927 (1991)
  • C. S. Lewis: Readings for Meditation and Reflection (1996)
  • C.S. Lewis on Faith (1998)
  • C.S. Lewis on Joy (1998)
  • C.S. Lewis on Grief (1998)
  • Compelling Reason: Essays on Ethics and Theology (1998)
  • The Latin Letters of C.S. Lewis (1999) – с дон Джовани Калабрия
  • C.S. Lewis Essay Collection & Other Short Pieces (2000)
  • Collected Letters, Vol. I: Family Letters 1905 – 1931 (2000)
  • The Strangest Story of All (?), в антология „ Bread and Wine: Readings for Lent and Easter“ (2002)
  • From Narnia to a Space Odyssey: The War of Letters Between Arthur C. Clarke and C.S. Lewis (2003) – с Артър Кларк
  • A Year with C. S. Lewis: Daily Readings from His Classic Works (2003)
  • Collected Letters, Vol. II: Books, Broadcasts and War 1931 – 1949 (2004)
  • What Christians Believe (2005) – сборник
  • Virtue and Vice: A Dictionary of the Good Life (2005) – сборник
  • Made for Heaven: And Why on Earth It Matters (2005) – сборник
  • Paved with Good Intentions: A Demon's Road Map to Your Soul (2005) – сборник
  • Collected Letters, Vol. III: Narnia, Cambridge and Joy 1950 – 1963 (2007)
  • Encyclopedia Boxoniana (2008) – с У. Х. Луис, статия, в сборника „Boxen: Childhood Chronicles Before Narnia“
  • Yours, Jack: Spiritual Direction from C.S. Lewis (2008)
  • Image and Imagination: Essays and Reviews (2013)
  • C.S. Lewis Theology Collection: An 11-Book Anthology (2014) – ел. книга – компилация
  • A Mind Awake: An Anthology of C. S. Lewis (2017)
  • The C. S. Lewis Collection: Signature Classics and Other Major Works (2017) – ел. книга
  • How to Be a Christian: Reflections and Essays (2018)
  • How to Pray: Reflections and Essays (2018) – ел. книга
  • The Reading Life: The Joy of Seeing New Worlds Through Others' Eyes (2019) – сборник
  • An Experiment in Criticism (2019) – ел. книга

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „C. S. Lewis“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.