Клане в Нанкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клане в Нанкин
Втора китайско-японска война
Труповете на жертви на клането с японски войник до тях.
Труповете на жертви на клането с японски войник до тях.
Информация
Период 13 декември 1937 г. – януари 1938 г.
Място Нанкин, Китай
Резултат 50 000 – 300 000 мъртви
Клане в Нанкин в Общомедия

Клането в Нанкин (на традиционен китайски: 南京大屠殺, на опростен китайски: 南京大屠杀, на пинин: nánjīng dàtúshā) е епизод на масово убийство и масово изнасилване, извършен от Императорската армия на Япония срещу жителите на град Нанкин, столица на Китай по време на Втората китайско-японска война.

Масовото клане продължава шест седмици, започвайки на 13 декември 1937 г., денят, когато японците превземат града. През този период японските войници избиват китайски цивилни граждани, наброяващи между 40 и 300 хиляди души,[1][2] и извършват масови изнасилвания и плячкосване.[3][4]

Тъй като повечето японски военни доклади относно убийствата се пазят в тайна или са унищожени малко след капитулацията на страната през 1945 г., историците трудно могат да оценят с точност жертвите на клането. Токийският процес прави оценка през 1946 г., че над 200 000 китайци са убити.[5] Официалната оценка на Китай включва над 300 000 убити, след провеждането на процес и от китайска страна през 1947 г. Броят на жертвите е обект на спорове сред историците от 1980-те години насам.[6][7]

Събитието до ден днешен остава остър политически проблем и спънка в китайско-японските отношения. Правителството на Китай е обвинявано в преувеличаване на мащаба на клането от много японци,[8] докато историческите негационисти и японските националисти понякога твърдят, че клането е измислено за пропагандни цели.[2][9][10][11] Противоречията около клането остават основно препятствие в отношенията на Япония и с други азиатски тихоокеански държави, като например Южна Корея.[12]

Въпреки че правителството на Япония е признало за убийствата на множество цивилни граждани, плячкосване и други насилие, извършено от Императорската армия след падането на Нанкин,[13][14] гласовито малцинство в правителството и в обществото твърди, че жертвите са били военни лица и че това не представлява престъпление. Отричането на клането е основна точка в японския национализъм.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Levene, Mark and Roberts, Penny. The Massacre in History. 1999, page 223 – 224
  2. а б Totten, Samuel. Dictionary of Genocide. 2008, 298 – 299.
  3. Iris Chang, The Rape of Nanking, p. 6.
  4. Lee, Min. New film has Japan vets confessing to Nanjing rape. // Salon/Associated Press, 31 март 2010.
  5. Judgement: International Military Tribunal for the Far East. // Chapter VIII: Conventional War Crimes (Atrocities). ноември 1948.
  6. The Nanking Atrocity, 1937 – 1938: Complicating the Picture. Berghahn Books, 2008. ISBN 1-84545-180-5. с. 362.
  7. MacDonald, David B.. Forgetting and Denying: Iris Chang, the Holocaust and the Challenge of Nanking. // International Politics 42 (4). Palgrave Macmillan, декември 2005. DOI:10.1057/palgrave.ip.8800111. с. 403 – 27. Посетен на 23 февруари 2014.
  8. Japan, David Askew, Associate Professor, Ristumeikan Asia Pacific University,. The Nanjing Incident: Recent Research and Trends. //
  9. Fogel, Joshua A. The Nanjing Massacre in History and Historiography. 2000, pp. 46 – 48.
  10. Dillon, Dana R. The China Challenge. 2007, pp. 9 – 10
  11. Tokushi Kasahara, „数字いじりの不毛な論争は虐殺の実態解明を遠ざける“, in 南京大虐殺否定論13のウソ, ed. Research Committee on the Nanking Incident (Tokyo: Kashiwa Shobo, 1999), pp. 74 – 96.
  12. Gallicchio, Marc S. The Unpredictability of the Past. 2007, p. 158.
  13. Q8: What is the view of the Government of Japan on the incident known as the „Nanjing Massacre“?. // Foreign Policy Q&A (page content changed to „Under construction following the Statement by Prime Minister Shinzo Abe on August 14, 2015“. Ministry of Foreign Affairs of Japan.
  14. "I'm Sorry?". NewsHour with Jim Lehrer. 1 декември 1998.
  15. Yoshida, Takashi. The Making of the „Rape of Nanking“ (2006), pp. 157 – 58.