Класификация на китоподобните

Класификацията на разред Китоподобни (Cetacea) включва китове, делфини и морски свине. Съществуват малко над 80 съвременни вида, разделени в подразред Odontoceti (зъбати китове, делфини и морски свине) и Mysticeti (беззъби китове). В допълнение съществуват множество видове от изчезнали китоподобни, но те не са изброени тук. Този списък съдържа само познатите, съвременни китоподобните видове, включително и някои новооткрити (китайски речен делфин, смятан за изчезнал до 2006 г.)

Подразред Mysticeti[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Беззъби китове

Беззъбите китове, наричани още баленови китове, образуват подразред Mysticeti – един от двата в разред Китоподобни. Баленовите китове се характеризират с наличието на баленови плочи, които използват за филтриране на храната си от водата, а не на зъби, както Odontocetes. Това ги отличава от другия подразред на китоподобните, зъбните китове или Odontoceti. Съвременните Mysticeti имат зъби само по време на ембрионалното си развитие. Фосилни Mysticeti имат зъби, от времето преди да еволюират в белени.

Семейство Balaenidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Гладки китове

Семейство Balaenidae (гладки, същински китове) съдържа два рода. Наричат се така защото са гладки отдолу, за разлика от ивичестите китове. Всички китове от Balaenidae, имат следните характеристики: гладък корем и брадичка, без коремни вдлъбнатини. Отличителна глава със силно извит, тесен ростум и дъговидна долната челюст. Долните устни обгръщат отстрани и отпред ростума. Дълги, тесни, еластични балени (до 9 пъти по-дълги отколкото широки) с фини баленови ресни. Срастване на всички шийни прешлени. Бавна скорост на плуване.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Balaena Линей, 1758 – Един вид
Гренландски кит	Balaena mysticetus Linnaeus, 1758	Зависим от защита (CD)	8000 – 9200		60 тона
Род Eubalaena Gray, 1864 – Три вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Бискайски кит, северо-атлантически гладък кит, същински леден кит, атлантически южен кит^[2]	Eubalaena glacialis Müller, 1776	Застрашен вид (EN)	300		40 – 80 тона
Японски кит, северо-тихоокеански гладък кит	Eubalaena japonica Lacépède, 1818	EN	200		60 – 80 тона
Южен кит, южен гладък кит	Eubalaena australis Desmoulins, 1822	Незастрашен вид (LC)	7000		40 – 80 тона

Семейство Balaenopteridae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Ивичести китове

Ивичестите китове са най-голямата група баленови китове, с 9 вида в две рода. Те включват най-голямото животно, което някога е живяло на Земята – синият кит, който може да достигне до 150 тона. Два други вида лесно преминават 50 тона, а дори и най-малкият от групата – малкият ивичест кит, достига до 9 тона. Всички членове на семейството имат серия от надлъжни гънки на кожата, започващи отдолу на устата и стигащи до пъпа (с изключение на сейвала, който има по-къси вдлъбнатини). Те позволяват на устата да се разшири неимоверно, когато се хранят. Всички имат гръбни перки и широки, леко извити ростуми с къси баленови плочи.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Подсемейство Balaenopterinae – Един род, осем вида
Род Balaenoptera – Осем вида
Син кит	Balaenoptera musculus Linnaeus, 1758	EN	5000 – 12 000		100 – 120 тона
Ивичест кит на Брюде, брайдов кит	Balaenoptera brydei Olsen, 1913	Недостатъчно данни (DD)	90 000 – 100 000		14 – 30 тона
Малък ивичест кит	Balaenoptera acutorostrata Lacépède, 1804	Почти застрашен вид (NT)	Неизвестна		6 – 11 тона
Финвал	Balaenoptera physalus Linnaeus, 1758	EN	64 000		45 – 75 тона
	Balaenoptera omurai Wada et al., 2003	Неизвестен	Неизвестна
Сейвал	Balaenoptera borealis Lesson, 1828	EN	57 000		20 – 25 тона
Южен малък ивичест кит	Balaenoptera bonaerensis Burmeister, 1867	CD	Неизвестна		6 – 10 тона
Подсемейство Megapterinae – Един род, един вид
Род Megaptera Gray, 1846 – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Гърбат кит	Megaptera novaeangliae Borowski, 1781	LC	80 000		25 – 30 тона

Семейство Eschrichtiidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Сив кит

Сивият кит е поставен в отделно семейството, тъй като е достатъчно различен от ивичестите и гладките китове. Сивият кит е единственият баленов кит с бентосно хранене – филтрира малки организми от калта на плитки морета. Също така има бременност с период от над една година, което е необичайно за баленовите китове.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Eschrichtius – Един вид
Сив кит	Eschrichtius robustus Lilljeborg, 1861	CD	26 000		15 – 40 тона

Семейство Neobalaenidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Малък гладък кит

Малкият гладък кит споделя няколко характеристики с гладките китове, въпреки че има гръбна перка, което го различава от гладките китове, и има много отличителен конфигурация на челюстта. Главата е не повече от една четвърт от размера на тялото, като при гладките китове главите са около една трета от размера на телата им.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Caperea Gray, 1864 – Един вид
Малък гладък кит	Caperea marginata Gray, 1846	LC	Неизвестна		3 – 3.5 tonnes

Подразред Odontoceti[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Зъбати китове

Зъбатите китове (Odontoceti) са подразред на разред китоподобни. Както подсказва името им, подразредът се характеризира с наличието на зъби, в контраст с балените на беззъбите китове. Зъбатите китове са активни ловци, хранещи се с риба, калмари, а в някои случаи и други с морски бозайници.

Семейство Delphinidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Делфинови

Океанските делфини принадлежат на семейството Delphinidae на китоподобните. Тези водни бозайници са свързани с китовете и морските свине. Както подсказва името им, тези делфини са разпространени в открито море, за разлика от речните делфини, въпреки че няколко вида, като иравадийския делфин, са крайбрежни или проходни. Шест от по-големите видове в Delphinidae, косатката (кит убиец) и нейните роднини, обикновено се наричат китове.

Delphinidae се характеризира с наличие на ростум (за разлика от морските свине, Phocoenidae), два или повече сраснали шийни прешлена и 20 или повече чифта зъби в горната им челюст. Никой представител не е по-дълъг от 4 m дължина.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Cephalorhynchus Gray, 1846 – Четири вида
Делфин на Комърсон, пъстър делфин	Cephalorhynchus commersonii Lacépède, 1804	DD	3400		35 – 60 kg
Чилийски пъстър делфин	Cephalorhynchus eutropia Gray, 1846	DD	Неизвестна		60 kg
Делфин на Хевисайд	Cephalorhynchus heavisidii Gray, 1828	DD	Неизвестна		40 – 75 kg
Делфин на Хектор, новозеландски пъстър делфин	Cephalorhynchus hectori Van Beneden, 1881	EN	2000 – 2500		35 – 60 kg
Род Steno – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Грапавозъб делфин	Steno bredanensis Lesson, 1828	DD	150 000		100 – 135 kg
Род Sousa – Три вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Камерунски делфин, западноафрикански (атлантически) делфин суза	Sousa teuszi Kükenthal, 1892	DD	Неизвестна		100 – 150 kg
Индоокеански делфин суза	Sousa plumbea Cuvier, 1829	DD	Неизвестна		150 – 200 kg
Китайски бял делфин, тихоокеански делфин суза	Sousa chinensis Osbeck, 1765	DD	Неизвестна		250 – 280 kg
Род Sotalia – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Амазонски делфин соталия, тукуши	Sotalia fluviatilis Gervais & Deville, 1853	DD	Неизвестна		35 – 45 kg
Род Tursiops – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Афала	Tursiops truncatus Montagu, 1821	DD	Неизвестна		150 – 650 kg
Бурунан	Tursiops australis Charlton-Robb et al., 2011	DD	Неизвестна		150 – 650 kg
Индо-тихоокеанска афала	Tursiops aduncus Ehrenberg, 1833	DD	Неизвестна		150 – 650 kg
Род Stenella Gray, 1866 – Пет вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Атлантически петнист делфин	Stenella frontalis Cuvier, 1829	DD	100 000		100 kg
Късоклюна стенела	Stenella clymene Gray, 1846	DD	Неизвестна		75 – 80 kg
Пантропически петнист делфин	Stenella attenuata Gray, 1846	CD	3 000 000		100 kg
Дългоклюна стенела	Stenella longirostris Gray, 1828	CD	Неизвестна		90 kg
Ивичест делфин, синьо-бяла стенела	Stenella coeruleoalba Meyen, 1833	CD	2 000 000		100 kg
Род Delphinus – 3 вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Обикновен делфин	Delphinus delphis Linnaeus, 1758	LC	Неизвестна		70 – 110 kg
Обикновен делфин	Delphinus tropicalis van Bree, 1971	Неизвестен	Неизвестна		65 – 105 kg
Дългомуцунест делфин	Delphinus capensis Gray, 1828	CD	Неизвестна (стотици хиляди)		80 – 150 kg
Род Lagenodelphis – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Саравакски делфин, късомуцунест делфин, делфин на Фрейзър	Lagenodelphis hosei Fraser, 1956	DD	Неизвестна		209 kg
Род Lagenorhynchus Gray, 1846 – Шест вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Атлантически белостранен делфин	Lagenorhynchus acutus Gray, 1828	LC	200 000 – 300 000		235 kg
Тъмен делфин	Lagenorhynchus obscurus Gray, 1828	DD	Неизвестна		100 kg
Кръстоносен делфин, сив делфин	Lagenorhynchus cruciger Quoy & Gaimard, 1824	LC	140 000		90 – 120 kg
Тихоокеански белостранен делфин	Lagenorhynchus obliquidens Gill, 1865	LC	1 000 000		85 – 150 kg
Южен делфин, делфин на Пийл	Lagenorhynchus australis Peale, 1848	DD	Неизвестна		115 kg
Беломуцунест делфин	Lagenorhynchus albirostris Gray, 1846	LC	около 100 000		180 kg
Род Lissodelphis – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Северен китоподобен делфин	Lissodelphis borealis Peale, 1848	LC	400 000		115 kg
Южен китоподобен делфин	Lissodelphis peronii Lacépède, 1804	DD	Неизвестна^[3]		60 – 100 kg
Род Grampus – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Голям сив делфин, делфин на Рисо	Grampus griseus G. Cuvier, 1812	DD	Неизвестна^[4]		300 kg
Род Peponocephala – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Широкомуцунест делфин	Peponocephala electra Gray, 1846	LC	Неизвестна^[5]		225 kg
Род Feresa – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Косатка джудже, фереза	Feresa attenuata Gray, 1875	DD	Неизвестна^[6]		160 – 350 kg
Род Pseudorca – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Малка косатка, черна косатка	Pseudorca crassidens Owen, 1846	LC	Неизвестна^[7]		1.5 – 2 tonnes
Род Orcinus – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Косатка	Orcinus orca Linnaeus, 1758	CD	100 000^[8]		4.5 tonnes
Род Globicephala – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Обикновена гринда	Globicephala melas Traill, 1809	LC	Неизвестна^[9]		3 – 3.5 tonnes
Тропическа гринда, късопера гринда	Globicephala macrorhynchus Gray, 1846	CD	Неизвестна^[10]		1 – 3 tonnes
Род Orcaella Gray, 1866 – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Австралийски тъпомуцунест делфин	Orcaella heinsohni Beasley, Robertson & Arnold, 2005	Неизвестна	Неизвестна		130 – 145 kg
Иравадийски делфин, орцела	Orcaella brevirostris Gray, 1866	DD	Неизвестна		130 kg

Семейство Monodontidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Нарвали

Семейство Monodontidae (Нарвали) на китоподобните се състои от два необичайни вида китове – нарвалът, при който мъжкият има един дълъг зъб, и белугата.

При Monodontidae липсват гръбни перки, които са заменени от здрав, влакнест гребен, точно зад средата на гърба им и вероятно е адаптация на плуване под лед, често срещан в техния хабитат в Арктика. Плавниците са малки, заоблени и са склонни да се извиват в краищата в зряла възраст. Всички или почти всички шийни прешлени са отделни, което позволява на главата да се върти независимо от тялото.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Monodon – Един вид
Нарвал	Monodon monoceros Linnaeus, 1758	DD	25 000^[11]		900 – 1500 kg
Род Delphinapterus – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Белуга	Delphinapterus leucas Pallas, 1776	Уязвим вид (VU)	100 000		1.5 тона

Семейство Phocoenidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Морски свине

Морските свине са малките китоподобни, обединени в семейството Phocoenidae. Те се различават от делфините, въпреки че названието „морска свиня“ е било използвано да се означи всеки по-малък делфин, особено от моряците и рибарите. Най-видимата разлика между двете групи е, че свинете имат зъби с шпатулоподобна (плоска) форма за разлика от конусовидните зъби на делфините. В допълнение свинете се възпроизвеждат по-млади и по-бързо (R-селекция) от делфините. Всичките шест вида имат малки плавници, с нарези по опашната перка и нямат росруми (клюнове). Всички имат най-малко 11 двойки малки зъби в горна и долна челюст.

Свинете са поделени в шест вида и живеят във всички океани, но най-вече в близост до брега. Вероятно най-известен е морската свиня, която може да се намери в Северното полукълбо.

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Neophocaena – Един вид
Безпера морска свиня	Neophocaena phocaenoides Cuvier, 1829	DD^[12]	Неизвестна		30 – 45 kg
Род Phocoena – Четири вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Морска свиня, муткур	Phocoena phocoena Linnaeus, 1758	VU	Неизвестна^[13]		75 kg
Калифорнийска морска свиня	Phocoena sinus Norris & McFarland, 1958	Критично застрашен вид (CE)	500		50 kg
Очилата морска свиня	Phocoena dioptrica Lahille, 1912	DD	Неизвестна^[14]		60 – 84 kg
Бурмайстерова морска свиня	Phocoena spinipinnis Burmeister, 1865	DD	Неизвестна		50 – 75 kg
Род Phocoenoides – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Морска свиня на Дал, белокоремна морска свиня	Phocoenoides dalli True, 1885	CD	1 100 000^[15]		130 – 200 kg

Семейство Physeteridae[редактиране | редактиране на кода]

Кашалотът е характерен с голямата си квадратна главата, която е една трета от дължината на тялото му. Дихателният отвор е леко в лявата страна. Кожата обикновено е набръчкана и няма зъби на горната челюст.

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Physeter – Един вид
Кашалот	Physeter macrocephalus Linnaeus, 1758	VU	200 000 – 2 000 000		25 – 50 тона

Семейство Kogiidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Кашалоти джуджета

Кашалотът джудже и кашалотът пигмей приличат на кашалота, но са далеч по-малки. Те са тъмносиви по гърба, докато коремът им е по-светъл. Главите са тъпи, квадратни, с тесни челюсти, разположени вентрално. Плавниците са по-напред, в близост до главата, а гръбните им перки са далеч назад по тялото.

Име	Научно название	Статут	Популация	Размер
Род Kogia – Два вида
Кашалот джудже	Kogia sima Owen, 1866	LC	Неизвестна^[16]	250 kg
Кашалот пигмей	Kogia breviceps Blainville, 1838	LC	Неизвестна^[16]	400 kg

Семейство Ziphiidae[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Клюномуцунести китове

Клюномуцунестите китове са най-малко 21 вида малки китове, обединени в семейство Ziphiidae. Те са едни от най-малко познатите семейства големи бозайници: Няколко вида дори са описани в последните две десетилетия и е напълно възможно да има все още неоткрити. Групирани са в шест рода.

Притежават уникален механизъм за хранене, известен като всмукващо хранене. Вместо да залавят плячката си със зъби, те я всмукват в устната си кухина. Езикът им може да се движи свободно и когато изведнъж се прибере в същото време, налягането натъпква водата в устата и плячка се засмуква с нея. Членовете на семейството се характеризират с долна челюст, която се простира най-малко до върха на горната челюст, плитка или несъществуваща цепка в средата на опашката, гръбна перка, доста назад по тялото, три от четирите шийни прешлени са сраснали, череп силно асиметричен и две разтегателни гънки на гърлото, които са във формата на „V“.^[1]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Ziphius – Един вид
Клюномуцунест кит на Кювие	Ziphius cavirostris G. Cuvier, 1823	DD	Неизвестна		2 – 3 тона
Род Berardius – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Южен черен кит, арнуксов клюномуцунест кит	Berardius arnuxii Duvernoy, 1851	CD	Неизвестна		8 тона
Северен черен кит, байрдов клюномуцунест кит	Berardius bairdii Stejneger, 1883	CD	Неизвестна		12 тона
Род Tasmacetus – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Тасманов кит, клюномуцунест кит на Шепърд	Tasmacetus shepherdi Oliver, 1937	DD	Неизвестна		2 – 2.5 тона
Подсемейство Hyperoodontidae – Три рода, 17 Вида
Род Indopacetus – Един вид
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Лонгманов кит, индо-тихоокеански клюномуцунест кит	Indopacetus pacificus Longman, 1926	DD	Неизвестна^[17]		3,5 – 4 тона
Род Hyperoodon – Два вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Северен бутилконос кит	Hyperoodon ampullatus Forster, 1770	CD	10 000		7 тона
Южен бутилконос кит	Hyperoodon planifrons Flower, 1882	CD	500 000		6 тона
Род Mesoplodon Gervais, 1850 – 14 Вида
Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Новозеландски клюномуцунест кит, кит на Боудоин	Mesoplodon bowdoini Andrews, 1908	DD	Неизвестна		1 тона
Лопатовиднозъб кит, клюномуцунест кит на Бахамонде	Mesoplodon traversii, Mesoplodon bahamondi Gray, 1874	DD	Неизвестна		1.2 тона
Клюномуцунест кит на Бленвил, набитомуцунест кит	Mesoplodon densirostris Blainville, 1817	DD	Неизвестна
Антилски клюномуцунест кит, кит на Жерве	Mesoplodon europaeus Gervais, 1855	DD	Неизвестна		1.2 тона
Японски клюномуцунест кит, гинковиднозъб кит	Mesoplodon ginkgodens Nishiwaki & Kamiya, 1958	DD	Неизвестна		1.5 тона
Клюномуцунест кит на Грей	Mesoplodon grayi von Haast, 1876	DD	Неизвестна		1.5 тона
Клюномуцунест кит на Хектор	Mesoplodon hectori Gray, 1871	DD	Неизвестна		1 тона
Клюномуцунест кит на Карл-Хубс	Mesoplodon carlhubbsi Moore, 1963	DD	Неизвестна		1.4 тона
Клюномуцунест кит на Перин	Mesoplodon perrini Dalebout, Mead, Baker, Baker, & van Helding, 2002	DD	Неизвестна		1.3 – 1.5 тона
Перуански клюномуцунест кит джудже	Mesoplodon peruvianus Reyes, Mead, and Van Waerebeek, 1991	DD	Неизвестна		800 kg
Североатлантически клюномуцунест кит, кит на Соверби	Mesoplodon bidens Sowerby, 1804	DD	Неизвестна		1 – 1.3 тона
Командорски клюномуцунест кит, кит на Стейнегер, саблезъб кит	Mesoplodon stejnegeri True, 1885	DD	Неизвестна		1.5 тона
Клюномуцунест кит на Лайард	Mesoplodon layardii Gray, 1865	DD	Неизвестна		2 тона
Клюномуцунест кит на Тру	Mesoplodon mirus True, 1913	DD	Неизвестна		1.4 тона

Суперсемейство Platanistoidea[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Речни делфини

Речните делфини са пет вида, които обитават сладки води – реки и устия на реки. Те се класифицират в суперсемейство Platanistoidea на разред китоподобни. Четири вида живеят в сладководни басейни. Петият вид, лаплатският делфин живее в соленоводи устия и в океана. Въпреки това филогенетично принадлежи към речните делфини и е научно класифицирани в семейството на речните делфини, а не към семейството на океанските делфините. Всички видове са адаптирани за лов на риба: дълга муцуна като клюн с множество малки зъби в двете челюсти, широки плавници за по-голяма маневреност, малки очи и отделни прешлени на врата, позволяващи на главата да се движи свободно спрямо тялото.

Семейство Iniidae[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Iniidae на речните делфини има само един род с един-единствен вид, които се подразделя на три подвида:

Амазонски речен делфин – I. geoffrensis
- I. geoffrensis geoffrensis – Басейна на река Амазонка (с изключение на канала Мадейра, над бързеите Теотонио в Боливия)
- I. geoffrensis humboldtiana – Басейна на река Ориноко
- I. boliviensis, Боливийски речен делфин – Басейна на река Амазонка, канала Мадейра

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Inia – Един вид
Амазонски речен делфин	Inia geoffrensis Blainville, 1817	VU	Неизвестна		150 kg

Семейство Lipotidae[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Lipotidae има само един род и един вид. Фосили показват, че делфините се появяват за първи път преди 25 милиона години и мигрират от Тихия океан до река Яндзъ преди 20 милиона години.^[18] Видът е обявен за от функционално изчезнал през 2006 г., след експедиция, за преброяване на популацията.

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Lipotes – Един вид
Китайски речен делфин, байдзъ	Lipotes vexillifer Miller, 1918	CE, possibly extinct	13^[19]		130 kg

Семейство Platanistidae[редактиране | редактиране на кода]

Смята се първоначално, че Platanistidae притежават само един вид (Южноазиатски речен делфин), но въз основа на различия в структурата на черепа, прешлените и състава на липидите, учените разделят двете популации като отделни видове в началото на 1970 г.^[20] През 1998 г., резултатите от тези проучвания са ревизирани и класификацията се връща към предварително състояние. Така са признати два подвида в род Platanista – P. gangetica minor (Индски делфин) и P. gangetica gangetica (Гангски делфин).^[21]

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Platanista – Един вид
Южноазиатски речен делфин	Platanista gangetica Roxburgh, 1801	EN	1100^[22]		200 kg

Семейство Pontoporiidae[редактиране | редактиране на кода]

Лаплатският делфин е единственият в семейство Pontoporiidae и род Pontoporia.

Име	Научно название	Статут	Популация	Разпространение	Размер	Изображение
Род Pontoporia – Един вид
Лаплатски речен делфин	Pontoporia blainvillei Gervais & d'Orbigny, 1844	DD	4000 – 4500		50 kg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Martin, Dr. Anthony R. Whales and Dolphins. London, Salamander Books, 1991. ISBN 0-8160-3922-4.
↑ Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 76
↑ Най-често срещания делфин в чилийски води
↑ 60 000 САЩ, 175 000 Тихи океан в източните тропици и 85 000 в западните
↑ 45 000 източен Тихи океан
↑ 38 900 източен тропик на тихия океан
↑ 40 000 източен Тихи океан
↑ Local 70 – 80 000 Антарктика, 8000 тропичен Тихи океан, 2000 около Япония, 1500 североизточен Тихи океан и 1500 около Норвегия.
↑ 200 000 в южния океан, северна популация неизвестна.
↑ 150 000 източен тропичен Тихи океан, 30 000 около Япония
↑ Преброяване от въздуха показва, популация от около 20 000 индивида. Като потопените животни също са взети под внимание, истинската цифра може да бъде повече от 25 000.
↑ Няма достатъчно данни за поставяне на безперата свиня в списъка на застрашените видове, освен в Китай, където те са застрашени. Склонността им да се задържат в близост до брега ги поставя в голяма опасност от риболова.
↑ В източната част на Тихия океан: централна Калифорния 4120; Северна Калифорния 9250; Орегон и Вашингтон 26 175. В Атлантическия океан: залива Мейн 67 500; Скагерак 36 046; Северно море 279367; Ирландия и Западна Великобритания 36 280.
↑ Нищо не се знае за популацията на тази морска свиня. Това е най-често срещаният вид по време на предварително проучване на Огнена земя.
↑ Най-скорошно изследване в северния Тихи океан и Берингово море е 1 186 000.
↑ ^а ^б Около 11 хил. в източния Тихи океан.
↑ През 2002 са установени 766 индивида около Хавай. Не е известна друга популация.
↑ Wang, Yongchen. Farewell to the Baiji. // China Dialogue, 10 януари 2007. Посетен на 29 май 2007.
↑ Едно проучване от ноември – декември 2006 г. не успя да намери никакви делфини. Друго проучване от 1997 г., преброи само 13 индивида. През 1986 г. проучвание оценява броя на около 300 индивида.
↑ Pilleri, G., Marcuzzi, G. and Pilleri, O., 1982. Speciation in the Platanistoidea, systematic, zoogeographical and ecological observations on recent species. Investigations on Cetacea, 14: 15 – 46
↑ Rice, DW. Marine mammals of the world: Systematics and distribution. Society for Marine Mammalogy, 1998. ISBN 978-1-891276-03-3.
↑ 1100 Индски и 20 Гангкси речни делфини.

[Martin-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Martin, Dr. Anthony R. Whales and Dolphins. London, Salamander Books, 1991. ISBN 0-8160-3922-4.

[NGB-2] Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 76

[3] Най-често срещания делфин в чилийски води

[4] 60 000 САЩ, 175 000 Тихи океан в източните тропици и 85 000 в западните

[5] 45 000 източен Тихи океан

[6] 38 900 източен тропик на тихия океан

[7] 40 000 източен Тихи океан

[8] Local 70 – 80 000 Антарктика, 8000 тропичен Тихи океан, 2000 около Япония, 1500 североизточен Тихи океан и 1500 около Норвегия.

[9] 200 000 в южния океан, северна популация неизвестна.

[10] 150 000 източен тропичен Тихи океан, 30 000 около Япония

[11] Преброяване от въздуха показва, популация от около 20 000 индивида. Като потопените животни също са взети под внимание, истинската цифра може да бъде повече от 25 000.

[12] Няма достатъчно данни за поставяне на безперата свиня в списъка на застрашените видове, освен в Китай, където те са застрашени. Склонността им да се задържат в близост до брега ги поставя в голяма опасност от риболова.

[13] В източната част на Тихия океан: централна Калифорния 4120; Северна Калифорния 9250; Орегон и Вашингтон 26 175. В Атлантическия океан: залива Мейн 67 500; Скагерак 36 046; Северно море 279367; Ирландия и Западна Великобритания 36 280.

[14] Нищо не се знае за популацията на тази морска свиня. Това е най-често срещаният вид по време на предварително проучване на Огнена земя.

[15] Най-скорошно изследване в северния Тихи океан и Берингово море е 1 186 000.

[ReferenceA-16] а ^б Около 11 хил. в източния Тихи океан.

[17] През 2002 са установени 766 индивида около Хавай. Не е известна друга популация.

[18] Wang, Yongchen. Farewell to the Baiji. // China Dialogue, 10 януари 2007. Посетен на 29 май 2007.

[19] Едно проучване от ноември – декември 2006 г. не успя да намери никакви делфини. Друго проучване от 1997 г., преброи само 13 индивида. През 1986 г. проучвание оценява броя на около 300 индивида.

[20] Pilleri, G., Marcuzzi, G. and Pilleri, O., 1982. Speciation in the Platanistoidea, systematic, zoogeographical and ecological observations on recent species. Investigations on Cetacea, 14: 15 – 46

[21] Rice, DW. Marine mammals of the world: Systematics and distribution. Society for Marine Mammalogy, 1998. ISBN 978-1-891276-03-3.

[22] 1100 Индски и 20 Гангкси речни делфини.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]