Клас Олденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клас Олденбург
Claes Oldenburg
Museum Ludwig - Pressekonferenz - Claes Oldenburg-3979.jpg
Роден
Починал
18 юли 2022 г. (93 г.)

Етнос Шведи[1]
Учил в Йейлски университет

Подпис Claes Oldenburg, 1990.jpg
Уебсайт oldenburgvanbruggen.com
Клас Олденбург в Общомедия

Клас Олденбург (на шведски: Claes Oldenburg) е американски скулптор от шведски произход. Представител на стила попарт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клас Олденбург е роденна 28 януари 1929 г. в Стокхолм в семейството на Йоста Олденбург[2] и съпругата му Зигрид Елизабет, по баща Линдфорс.[3]Баща му е шведски дипломат, изпратен в Ню Йорк през 1936 г. и вкрайна сметка назначен за генерален консул на Швеция в Чикаго, където Олденбург израства, учейки в Латинското училище.[4] Следва литература и история в Йейлския университет от 1946 до 1950 г., а след това в Института по изкуствата в Чикаго до 1954 г.

Получава американско гражданство през 1953 г. Живее основно в Ню Йорк и Чикаго.

Клас Олденбург във Венеция през 1985 г по време на пърформанса 'Il corso del coltello'

През 1960-те години участва в т.нар. хепънинги. Първата му съпруга (1960–1970) Пати Муха[5] (Патриша Мучински)[6], която шие много от ранните му меки скулптури, е постоянен участник в неговите хепънинги. Неговият нахален, често хумористичен подход към изкуството влиза в остро противоречие с преобладаващата чувствителност, според която по своята същност изкуството се занимава с „дълбоки“ изрази или идеи.

„Гигантски бинокъл“, Венис, Лос Анджелис, Калифорния

По-късно започва да създава мащабни скулптурни обекти с утилитарно предназначение. Първоначално тези произведения са смятани за вид провокации, но днес се възприемат като естествено допълнение на градската среда. Така например пред рекламната агенция Chiat\Day в Лос Анджелис поставя гигантски черен бинокъл с големина на сграда – съвместен проект с Франк Гери от 1991 г.[7] На площада пред железопътната гара в Милано е издигната гигантска игла с конец, излизащ от земята, като другият край на конеца е на противоположната страна на площада под формата на възел. През 2001 г. Олденбург и ван Брюген създават Dropped Cone, огромна обърната фунийка със сладолед на върха на търговски център в Кьолн, Германия[8].

През 1985 г. във Венеция представя Il Corso del Coltello. Инсталацията включва Knife Ship (Кораб с ножове), гигантски швейцарски армейски нож, оборудван с гребла; за пърформанс корабът е спуснат на вода пред Арсенала в опит да съчетае изкуството, архитектурата и театъра. Корабът с ножове пътува из музеи в Америка и Европа между 1986 и 1988 г.[9]

През 1989 г. на Олденбург е присъдена наградата „Волф“ в областта на изкуството, а през 1995 г. наградата „Ролф Шок“ – национален медал на САЩ в областта на изкуството.

Умира на 18 юли 2022 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От 1977 г. е женен за скулпторката Коси ван Бруген (1942-2009). Повечето от творбите си след 1977 г. прави съвместно с нея.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • De Chiaro, Tommaso. Claes Oldenburg e l'iconografia del banale, Roma, Edicoop, 1980.
  • Haskell, Barbara. Claes Oldenburg, Pasadena, CA: Pasadena Art Museum, 1971.
  • Höchdorfer, Achim, Claes Oldenburg: The Sixties, Prestel: USA, 2012 ISBN 3-7913-5205-9
  • Johnson, Ellen H. Claes Oldenburg, Penguin Books (Harmondsworth, Middlesex, England; Baltimore, Maryland, USA; Ringwood, Victoria, Australia), 1971.
  • Valentin, Eric, Claes Oldenburg, Coosje van Bruggen. Le grotesque contre le sacré, Paris, collection Art et artistes, Gallimard, 2009. ISBN 978-2-07-078627-5
  • Valentin, Eric, Claes Oldenburg et Coosje van Bruggen. La sculpture comme subversion de l'architecture (1981–1997), Dijon, collection Inflexion, Les Presses du réel, 2012 ISBN 978-2-84066-450-5

Филм[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerald Fox, Claes Oldenburg, документален филм, 53 мин., Arthaus Musik GmbH 2008 (1996) ISBN 978-3-939873-25-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б vocab.getty.edu.
  2. Gosta Oldenburg; Retired Diplomat, 98. // The New York Times. April 1, 1992. Посетен на April 29, 2014.
  3. Biografía y obras: Oldenburg, Claes. // Guggenheim Bilbao. 10 May 2012. Посетен на 18 July 2022.
  4. Claes Oldenburg, Encyclopaedia Britannica.
  5. Andrew Russeth, Six Feet of the 1960s and ’70s: Patty Mucha—Once Mrs. Oldenburg—on Her Archives and New Memoir, Observer, January 16, 2012.
  6. Guide to the The Patty Mucha Papers, 1949 - 2016 MSS.342, Fales Library and Special Collections, New York, NY 10012.
  7. "Giant Binoculars" (1991) by Claes Oldenburg and Coosje van Bruggen. // publicartinpublicplaces.info. Посетен на July 19, 2022.
  8. Dropped Cone. // Oldenburgvanbruggen.com. Посетен на July 19, 2022.
  9. Биография на Клас Олденбург в сайта на Музея Гугенхайм

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]