Клаус Барби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клаус Барби
Klaus-Barbie.jpg
Информация
Звание хауптштурмфюрер
Служба 1934 – 1945
Прякор лионският касапин
Служил на Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Flag of the Schutzstaffel.svg СС и РСХА
Войсково поделение Гестапо
Командвания служба за сигурност в Лион
Битки с френската Съпротива

Живял 25 октомври 1913 – 25 септември 1991 г.
Роден
Починал
Друга работа съветник по сигурността на президента на Боливия
Клаус Барби в Общомедия

Кла́ус Ба́рби (на немски: Klaus Barbie) е офицер от СД и Гестапо, служил по време на Втората световна война в Лион. Осъждан на три пъти задочно във Франция в 1947, 1952 и 1954, като последното му осъждане е от 1987 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. Висш съд по правосъдието във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба CIC[1]. Според някои сведения работел за боливийските власти в борбата им срещу партизаните на Че Гевара. [2][3].

В годините 1980 – 1981 е съветник по сигурността на президента на Боливия Луис Гарсиа Меса, като играе важна роля по време на установения по това време в страната неофашистки режим.[4][5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wolfe, Robert. Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie. // Interagency Working Group, 19 September 2001. Архив на оригинала от 2012-06-26. Посетен на 1 May 2009.
  2. ((en))  Barbie 'boasted of hunting down Che'. // The Guardian. Архив на оригинала от 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06.
  3. ((it))  Klaus Barbie. // olokaustos.org. Архив на оригинала от 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06.
  4. Bolivia. Transition to Democracy Rex A. Hudson and Dennis M. Hanratty, editors. Bolivia: A Country Study. Washington: GPO for the Library of Congress, 1989.
  5. When it rains it pours: Klaus Barbie was behind a coup in Bolivia in 1980

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard J. Golsan (Hg.) Memory, the Holocaust, and French Justice. The Bousquet and Touvier Affairs Dartmouth College: University Press of New England

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]