Клаус Барби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клаус Барби
хауптщурмфюрер
Информация
Служба 1933 – 1945
Прякор Касапинът от Лион
Служил на Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Flag of the Schutzstaffel.svg СС и РСХА
Войсково поделение Гестапо
Командвания служба за сигурност в Лион
Битки с френската Съпротива

Роден
Починал
Друга работа съветник по сигурността на президента на Боливия
Клаус Барби в Общомедия

Николаус "Кла́ус" Ба́рби (на немски: Klaus Barbie) е офицер от СД, СС и Гестапо, служил по време на Втората световна война в Лион. Осъждан на три пъти задочно във Франция в 1947, 1952 и 1954 г., като последното му осъждане е от 1987 г.

Той е известен като "Касапинът от Лион", защото лично измъчва френски затворници на Гестапо, докато живее в Лион. След войната, американските разузнавателни служби го използват заради антимарксистките му уклони и му помагат да избяга в Боливия, Южна Америка.

Западногерманската разузнавателна служба по-късно го вербува. Барби е заподозрян, че е имал принос в боливийския държавен преврат, организиран от Луис Гарсия Меса през 1980 г. След падането на диктатурата, Барби вече няма защита от правителството в Ла Пас и през 1983 г. е екстрадиран във Франция, където е осъден за престъпления срещу човечеството. Умира от рак в затвора на 25 септември 1991 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Николаус "Клаус" Барби е роден на 25 октомври 1913 г. в Бад Годесберг, който днес е част от Бон. Семейството на Барби е от Мерзиг, в Саар, близо до френската граница. Възможно е неговите предци да са френски римокатолици на име Барбиер, които напускат Франция по време на Френската революция. През 1914 г. баща му, наричан още Николаус, е принуден да се бие през Първата световна война. Той се връща като гневен човек. Ранен във врата в битката при Вердюн и е заловен от французите, които той мрази, и никога не оздравява напълно. Става алкохолик, който малтретира децата си. До 1923 г., когато е на 10 години, Клаус Барби учи в местното училище, където преподава баща му. След това посещава международното училище в Трир и се облекчава, че е далеч от баща си. През 1925 г. цялото семейство Барби се премества в Трир.[1]

През юни 1933 г. по-малкият брат на Барби, Курт, умира на 18 години от хронично заболяване. По-късно същата година, баща им умира. Смъртта на баща му променя плановете на 20-годишният Барби да учи теология или по друг начин да стане академик, както очакват неговите колеги. Макар да е безработен, Барби е е взет в нацистката Служба за трудова повинност. На 26 септември 1935 г. на 22 години той се присъединява към СС (член 272 284) и започва да работи в СД, която действа като разузнавателна група на нацистката партия. На 1 май 1937 г. става член номер 4 583 085 на НСДАП.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След германското завоевание на Холандия, Барби е назначен в Амстердам. През 1942 г. той е изпратен в Дижон, Франция, в окупираната зона. През ноември същата година, на 29-годишна възраст, е назначен в Лион като началник на местното Гестапо. Той прави за свое седалище хотел "Терминус" в Лион, където лично измъчва възрастни и деца затворници[2][3]: чупейки крайници, използвайки електрошок и сексуално злоупотребява с тях (включително с кучета), сред които и други методи. Той става известен като "Касапинът от Лион".[4] Дъщерята на лидер на френската съпротива, базирана в Лион, твърди, че баща ѝ е бил бит и дран жив, а главата му е потопена в кофа с амоняк.

Историците смятат, че Барби е пряко отговорен за смъртта на до 14 000 души.[5][6] Той арестува Жан Мулен, един от най-високопоставените членове на френската съпротива и най-известният му пленник. През 1943 г. е награден с Железен кръст от Адолф Хитлер за кампанията си срещу френската съпротива и за залавянето на Мулен.[7]

През април 1944 г. Барби разпорежда депортирането в Аушвиц на група от 44 еврейски деца от сиропиталище в Изьо.[8] След това се присъединява към Сипо-СД на Лион в отстъплението си в Брюр, където през септември 1944 г. той води антипартизанска атака в Реупал.[9]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. Висш съд по правосъдието във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба CIC[10]. Според някои сведения, работел за боливийските власти в борбата им срещу партизаните на Че Гевара.[11][12].

През 1965 г. Барби е назначен от Западногерманската чуждестранна разузнавателна агенция Bundesnachrichtendienst (БНД) под кодовото име "Адлер" (Орел) и регистрационен номер V-43118. Първоначалната му месечна заплата от 500 германски марки е прехвърлена през май 1966 г. на сметка на Chartered Bank of London в Сан Франциско. По време на работата си с БНД, Барби прави най-малко 35 доклада до централата на БНД в Пулах.[13]

Барби емигрира в Боливия, където живее добре в Кочабамба, под псевдонима Клаус Алтман. За него е по-лесно да намери работа там, отколкото в Европа, и се радва на отлични отношения с високопоставени боливийски служители, включително боливийските диктатори Уго Банзер и Луис Гарсия Меса. "Алтман" е известен с немските си националистически и антикомунистически позиции.[14] Докато е ангажиран в търговията с оръжия в Боливия, той е назначен с ранг на подполковник в рамките на Боливийските въоръжени сили.[15]

В годините 1980 – 1981 е съветник по сигурността на президента на Боливия Луис Гарсиа Меса, като играе важна роля по време на установения по това време в страната неофашистки режим.[16][17].

Екстрадиция, процес и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Барби е идентифициран в Перу през 1971 г. от Беата Кларсфелд (ловци на нацисти от Франция), които се натъкват на таен документ, който разкрива псевдонима му. На 19 януари 1972 г. тази информация е публикувана във френския вестник L'Aurore, заедно с фотография на Алтман, която е получена от германец, живеещ в Лима. Въпреки големите протести, Барби успява да се върне в Боливия, където правителството отказва да го екстрадира, заявявайки, че Франция и Боливия не са имали договор за екстрадиция и, че давността за престъпленията му е изтекла.[18]

През 1983 г. новоизбраното демократично правителство на Ернан Суасо арестува Барби в Ла Пас, на основание, че дължи на правителството 10 000 долара за стоки, които е трябвало да достави, но няколко дни по-късно правителството го екстрадира във Франция, където е изправен пред съд.[19]

През 1984 г. Барби е обвинен за престъпления, извършени като началник на Гестапо в Лион между 1942 и 1944 г. Процесът започва на 11 май 1987 г. в Лион. Необичайно съдът позволява процеса да бъде заснет, заради историческата му стойност. Направена е специална съдебна зала с места за около 700 посетители. Главният прокурор е Пиер Трухе.

Защитата на Барби е финансирана от швейцарския финансист Франсоа Генуд и поета от адвоката Жак Вержес. Той е съден за 41 отделни престъпления срещу човечеството, базирани на 730 евреи и оцелели от френската съпротива, които описват как измъчвал и убивал затворници.[20] Бащата на френския министър на правосъдието Роберт Бадинтер почива в Собибор, след като е депортиран от Лион по време на управлението на Барби.[21]

Барби твърди, че екстрадирането му е технически незаконно и иска да бъде извинено от процеса и се връща в килията си в затвора Сен-Пол. Това е предоставено. Той е върнат в съда на 26 май 1987 г., за да се изправи срещу някои от неговите обвиняеми, за чието свидетелства той "няма какво да каже".[22]

Адвокатът на Барби, има репутация да атакува френската политическа система, особено в историческата Френска колониална империя. Стратегията му е да се използва процесът, за да се говори за военни престъпления, извършени от Франция през 1945 г. Това не е свързано с процеса, а с желанието на Верже да подкопае петата френска република. Той получава наказателно преследване, за да отхвърли някои от обвиненията срещу Барби, поради френското законодателство, което защитава френски граждани, обвинени в същите престъпления при Режим на Виши и във Френски Алжир. Верже се опитва да твърди, че действията на Барби не са били по-лоши от предполагаемите обикновени действия на колониалистите по целия свят и, че процесът му е равносилен на избирателно преследване. По време на своя процес Барби казва: "Когато стоя пред Божия престол, ще бъда признат за невинен."[23]

Съдът отхвърля аргумента на защитата. На 4 юли 1987 г. Барби е осъден на доживотен затвор. Той умира в затвора в Лион 4 години по-късно от левкемия и рак на гръбначния стълб и простатата на 77-годишна възраст.[24]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През април 1939 г. Барби се сгодява с Реджина Маргарета Уилмс, 23-годишната дъщеря на пощенски служител и има две деца от нея – син Клаус-Георг Алтман и дъщеря Уте Меснер. През 1983 г. Франсоа Крозие, френската снаха на Клаус Барби, в интервю заявява, че ЦРУ отвлича Клаус-Георг през 1946 г., за да се увери, че баща му извършва разузнавателни мисии за агенцията. Крозие се среща с Клаус-Георг, докато и двамата са студенти в Париж. Те се женят през 1968 г., имат три деца и живеят в Европа и Боливия, използвайки фамилното име Алтман. Крозие казва, че когато се омъжила не е знаела кой е тъстът ѝ, но можела да отгатне причините за германец да се засели в Южна Америка след войната. Клаус-Георг загива при катастрофа през 1991 г.[25]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Profile, jewishvirtuallibrary.org; accessed 29 September 2015.
  2. Bönisch, Georg. From Nazi to criminal to post-war spy: German intelligence hired Klaus Barbie as agent. // Der Spiegel, 20 January 2011.
  3. "Klaus Barbie: women testify of torture at his hands", upenn.edu; 23 March 1987.
  4. Ich bin gekommen, um zu töten. // Der Spiegel. 2 July 2007. Посетен на 22 January 2011.
  5. Nazi war criminal Klaus Barbie gets life. // BBC, 3 July 1987. Посетен на 1 May 2009.
  6. Klaus Barbie ausgeliefert. // Der Spiegel. 4 February 2008. Посетен на 22 January 2011.
  7. "On behalf of his cruel crimes and specially for the Moulin case, Barbie was awarded, by Hitler, the First Class Iron Cross with Swords", jewishvirtuallibrary.org; accessed 29 September 2015.
  8. On the deportation of the children of Izieu, Yad Vashem website
  9. [1] "KLAUS BARBIE-THE BUTCHER OF LYON", dirkdeklein.net; accessed October 2016.
  10. Wolfe, Robert. Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie. // Interagency Working Group, 19 September 2001. Архив на оригинала от 2012-06-26. Посетен на 1 May 2009.
  11. ((en))  Barbie 'boasted of hunting down Che'. // The Guardian. Архив на оригинала от 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06.
  12. ((it))  Klaus Barbie. // olokaustos.org. Архив на оригинала от 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06.
  13. Vom Nazi-Verbrecher zum BND-Agenten. // Der Spiegel. 19 January 2011. Посетен на 22 January 2011.
  14. Hammerschmidt, Peter: "Die Tatsache allein, daß V-43 118 SS-Hauptsturmführer war, schließt nicht aus, ihn als Quelle zu verwenden". Der Bundesnachrichtendienst und sein Agent Klaus Barbie, Zeitschrift für Geschichtswissenschaft (ZfG), 59. Jahrgang, 4/2011. METROPOL Verlag. Berlin 2011, S. 333–349.
  15. "He was even given the rank of lieutenant colonel in the Bolivian armed forces..", guardian.co.uk; accessed 1 September 2015.
  16. Bolivia. Transition to Democracy Rex A. Hudson and Dennis M. Hanratty, editors. Bolivia: A Country Study. Washington: GPO for the Library of Congress, 1989.
  17. When it rains it pours: Klaus Barbie was behind a coup in Bolivia in 1980
  18. Iglesias, Peter McFarren; Fadrique. The Devil's Agent: Life, Times and Crimes of Nazi Klaus Barbie. Xlibris Corporation, 5 June 2013. ISBN 9781483636443. с. 269–282. Посетен на 19 January 2017.Шаблон:Self-published inline
  19. Klaus Barbie, The Butcher of Lyon. // Посетен на 2016-03-31.
  20. Finkielkraut, Alain. Remembering in Vain: The Klaus Barbie Trial and Crimes Against Humanity. Columbia University Press, 1992. ISBN 978-0-231-07464-3. Посетен на 21 May 2012.
  21. Beigbeder, Yves. Judging War Crimes And Torture: French Justice And International Criminal Tribunals And Commissions (1940–2005). Martinus Nijhoff Publishers, 2006. ISBN 978-90-04-15329-5. с. 204–. Посетен на 21 May 2012.
  22. Six Witnesses Identify Barbie, Who Was Ordered Back to Court. // Jewish Telegraphic Agency, May 27, 1987.
  23. Klaus Barbie profile. // Посетен на 4 July 2014.
  24. Saxon, Wolfgang. Klaus Barbie, 77, Lyons Gestapo Chief. // The New York Times. 26 September 1991.
  25. [2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Richard J. Golsan (Hg.) Memory, the Holocaust, and French Justice. The Bousquet and Touvier Affairs Dartmouth College: University Press of New England
  • Bower, Tom. Klaus Barbie, the Butcher of Lyons. New York, Pantheon Books, 1984. ISBN 978-0-394-53359-9.
  • Goni, Uki. The Real Odessa: How Peron Brought the Nazi War Criminals to Argentina. Granta Books, 2002. ISBN 978-1-86207-403-3. A chapter in this book also follows how top Nazis made their way to Argentina and Latin America.
  • Hammerschmidt, Peter: "Die Tatsache allein, daß V-43 118 SS-Hauptsturmführer war, schließt nicht aus, ihn als Quelle zu verwenden". Der Bundesnachrichtendienst und sein Agent Klaus Barbie, in: Zeitschrift für Geschichtswissenschaft (ZfG), 59. Jahrgang, 4/2011. METROPOL Verlag. Berlin 2011, S. 333–349.
  • Hilberg, Raul. Barbie (SS, Lyon). // Die Vernichtung der europäischen Juden. 110. Olle & Wolter, 1982. ISBN 978-3-88395-431-8. OCLC 10125090. с. 453. Case No. 77, Fn 908 KsD Lyon IV-B (gez. Ostubaf. Barbie) an BdS, Paris IV-B, 6 April 1944, RF-1235.
  • The Nazi Legacy: Klaus Barbie and the International Fascist Connection. Holt, Rinehart, and Winston, 1984. ISBN 0-03-069303-9.
  • Ryan Jr., Allan A.. Klaus Barbie and the United States Government: A Report to the Attorney General. // United States Government Printing Office, 2 August 1983. Посетен на 27 November 2014.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]