Направо към съдържанието

Клаус Шулце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клаус Шулце
Klaus Schulze
германски композитор, музикант и продуцент
Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом
Портрет на Клаус Шулце от Ан-Софи Кварнстрьом

Роден
4 август 1947 г.
Починал
26 април 2022 г. (на 74 години)
Музикална кариера
ПсевдонимRichard Wahnfried
Стилелектронна музика, ембиънт, краутрок, транс
Инструментиклавишни, синтезатор, секвенсър, китара, бас китара, барабани, перкусии, вокали
Активност1969 – 2022
ЛейбълOhr, „Айлънд Рекърдс“, „Върджин Рекърдс“, SPV, ZYX Music
Участник вТанджърин Дрийм“, Ash Ra Tempel, The Cosmic Jokers, The Dark Side of the Moog
Свързани изпълнителиTangerine Dream
Ash Ra Tempel
The Cosmic Jokers
Richard Wahnfried
Семейство
Деца2

Уебсайтklaus-schulze.com
Клаус Шулце в Общомедия

Клаус Шулце (на немски: Klaus Schulze) е германски композитор и музикант, признат за един от пионерите на електронната музика.[1][2] Композира и издава музика и под псевдонима Richard Wahnfried, а преди да постави началото на кариерата си на солов музикант е член на групите Танджърин Дрийм, Ash Ra Tempel и The Cosmic Jokers. Дискографията му включва повече от 60 албума, издадени в продължение на шест десетилетия, сред които за особено важни са смятани Timewind от 1975 г., Moondawn от 1976 г., Dune от 1979 г. и двойният албум от 1995 г. In Blue.

В края на 60-те години на XX век Шулце свири на барабани в групите Psy Free и едно от ранните превъплъщения на Танджърин Дрийм - една от най-известните групи, получили в англоезичните страни прозвището Krautrock (наред с Kraftwerk и Popul Vuh) за дебютния им албум Electronic Meditation.[3] През 1970 г. заедно с Мануел Гьотшилд и Хартмут ЕНке сформира групата Ash Ra Tempel[3], която напуска само година по-късно след един записан албум, с което поставя началото на соловата си кариера.

Издава дебютния си албум Irrlicht, в който е миксиран запис на оркестър, филтриран почти до неузнаваемост.[4] Въпреки липсата на синтезатори в записа, този проект е смятан за крайъгълен камък в електронната музика.[5] В следващия солов албум на Шулце, Cyborg, е използван EMS VCS 3 синтезатор.[6]

През 1975 г. излиза Timewind (1975) - неговият пети дългосвирещ запис, смятан за ранен връх в творчеството му. Във Франция албумът му донася наградата Grand Prix du Disque International, което засилва продажбите на записите му в резултат на задължителните поръчки от библиотеки в цялата страна. Скоро след това се премества в Хамбюрен, Германия, и построява студиото, в което са записани повечето от проектите му през следващите десетилетия.[7]

През 1976 г. Шулце е привлечен от японския перкусионист и композитор Стому Ямашта за член на просъществувалата за кратко „супергрупа“ Go[3], в която участват още Стив Уинууд, Майкъл Шрийв и Ал Ди Меола. Те издават два студийни албума (Go през 1976 и Go Too през 1977) и един албум на живо (Go Live от Париж, 1976).[8]

През 1989 г. немската група Алфавил издава албума си The Breathtaking Blue, в който Клаус Шулце участва като музикант и продуцент на албума.[9] „The Dark Side of the Moog“[10] е съвместен проект на Клаус Шулце с Пийт Намлук (към който се присъединява и Бил Ласуел).[11] Всяко от заглавията на съвместните им записи е заимствано от заглавия на песни и албуми на Пинк Флойд (например The Dark Side of the Moog: Wish You Were There и The Dark Side of the Moog VII: Obscured by Klaus).

Richard Wahnfried е единственото алтернативно име, под което Шулце записва и издава музика. Изборът на това име свидетелства за интереса на Шулце към Рихард Вагнер, чието влияние е осезаемо в някои от албумите му като Timewind.[12] Шулце изостява първата половина на името и след 1993 г. използва псеводнима Wahnfried (Wahnfried е името, което Вагнер дава на вилата си в Байройт (където е погребан).[13] Между 1979 и 1997 г. издава седем албума под това артистично име.

През 2005 г. Шулце започва да преиздава своите класически солови албуми и албумите, издадени под псевдонима Wahnfried, включвайки неиздавани преди това бонус песни, записани приблизително по същото време като оригиналните произведения. През втората част на десетилетието Шулце продуцира албуми и организира многобройни изяви на живо с Лиса Джерард.[14]

Четиридесетият албум на Шулце Big in Japan: Live in Tokyo 2010 излиза през септември 2010 г. и отбелязва началото на петото му десетилетие като солов музикант.[15] Този албум съдържа музика от двата заключителни концерта на Шулце в Tokyo Kokusai Forum Hall в Токио, Япония, в рамките на неговото първо и единствено посещение в Япония.[16]

През 2013 г. Шулце издава два дългосвирещи записа – Shadowlands и The Schulze–Schickert Session 1975.[17] След пауза от няколко години през 2018 г. се завръща в студиото за записите на албума Silhouettes, по-голямата част от който е записана от едно изсвирване.[18]

Шулце умира на 26 април 2022 г. след дълго боледуване.[19] Неговият последен, 47-ми албум, Deus Arrakis, излиза посмъртно на 1 юли 2022 г.[18]

В допълнение към соловите албуми, издадени под истинското му име, включени в представения по-долу списък, дискографията на Шулце включва още няколко десетки дългосвирещи записа и сингли, в т.ч. албумите на The Dark Side of the Moog, преиздадените и разширени версии на част от класическите му албуми, записите на (Richard) Wahnfried, бокссетове, записи на други групи и артисти с негово участие и др.

година на издаване заглавие преиздаден през
1972 Irrlicht 2006
1973 Cyborg 2006
1974 Blackdance 2007
1975 Picture Music 2005
1975 Timewind 2006
1976 Moondawn 2005
1977 Body Love (саундтрак) 2005
1977 Mirage 2005
1977 Body Love Vol. 2 2007
1978 X 2005
1979 Dune 2005
1980 ...Live... (на живо) 2007
1980 Dig It 2005
1981 Trancefer 2006
1983 Audentity 2005
1983 Dziękuję Poland Live '83 (на живо) 2006
1984 Angst (саундтрак) 2005
1985 Inter*Face 2006
1986 Dreams 2005
1988 En=Trance 2005
1990 Miditerranean Pads 2005
1990 The Dresden Performance (на живо)
1991 Beyond Recall
1992 Royal Festival Hall Vol. 1 (на живо)
1992 Royal Festival Hall Vol. 2 (на живо)
1993 The Dome Event (на живо)
1994 Le Moulin de Daudet (саундтрак) 2005
1994 Goes Classic
1994 Totentag
1994 Das Wagner Desaster Live (на живо) 2005
1995 In Blue 2005
1996 Are You Sequenced? (на живо) 2006
1997 Dosburg Online 2006
2001 Live @ KlangArt (на живо) 2008
2005 Moonlake
2007 Kontinuum
2008 Farscape Лиса Джерард)
2008 Rheingold (на живо с Лиса Джерард)
2009 Dziękuję Bardzo (на живо с Лиса Джерард)
2010 Big in Japan: Live in Tokyo 2010 (live)
2013 Shadowlands
2013–14 Big in Europe (на живо с Лиса Джерард)
2014 Stars Are Burning (на живо)
2017 Eternal: The 70th Birthday Edition
2018 Silhouettes
2019 Next of Kin (саундтрак)
2022 Deus Arrakis
2024 101, Milky Way
  1. Deaux, John (27 April 2022). "Electronic music legend Klaus Schulze passes away 1947 – 2022". All About The Rock. Retrieved 29 April 2022.
  2. DeGagne, Mike. X at AllMusic. Retrieved 11 July 2019.
  3. а б в Ankeny, Jason. Klaus Schulze: Biography & History at AllMusic. Retrieved 4 December 2010.
  4. Beaumont-Thomas, Ben (27 April 2022). "Klaus Schulze, German electronic music pioneer, dies aged 74". The Guardian. Retrieved 29 April 2022.
  5. Brenholts, Jim. Irrlicht/Dune at AllMusic. Retrieved 4 August 2019.
  6. Schütte, Uwe. "Ein Brückenbauer zwischen Geist und Universum". Die Zeit (in German). Retrieved 29 April 2022.
  7. Pareles, Jon (29 April 2022). "Klaus Schulze, Pioneering Electronic Composer, Is Dead at 74". The New York Times. Retrieved 30 April 2022.
  8. Yamashta, Stomu (1976), Go, live from Paris, Island, OCLC 6039535
  9. Frauwallner, Samira (4 May 2021). "Alphaville: Verlosung von Doppel-Vinyl – "Afternoons in Utopia" und "The Breathtaking Blue"". Rolling Stone (in German). Retrieved 29 April 2022.
  10. "Composer Biography, Facts and Music Compositions". FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.
  11. "Klaus Schulze und Pete Namlook: The Dark Side Of The Moog, Vol. 1 – Album-Rezension (Electronic, Avantgarde, Ambient, Techno)". 4 (Limited Box-Edition) (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.
  12. "Klaus Schulze: Timewind (1974) (Review/Kritik) – Album-Rezension (Elektronische Musik)". musikreviews.de (in German). 13 November 2021. Retrieved 29 April 2022.
  13. "Composer Biography, Facts and Music Compositions". FAMOUS COMPOSERS. 9 January 2014. Retrieved 30 April 2022.
  14. "Album-Rezension (Elektronische Musik / Ambient)". Klaus Schulze feat. Lisa Gerrard: Rheingold (Review/Kritik) (in German). 13 November 2021. Retrieved 30 April 2022.
  15. CD-Review / Klaus Schulze – Big In Japan, Live In Tokyo 2010". ROCKTIMES (in German). 7 December 2010. Retrieved 30 April 2022.
  16. "Klaus Schulze | The Japan Times Online". Search.japantimes.co.jp. 2010-03-12. Retrieved 2012-01-16.
  17. "Klaus Schulze & Günter Schickert – The Schulze-Schickert Session". Norman Records UK. Retrieved 13 December 2018.
  18. а б Willman, Chris (27 April 2022). "Electronic Music Pioneer Klaus Schulze Dies at 74". Variety. Retrieved 29 April 2022
  19. Deville, Chris (27 April 2022). "Krautrock Pioneer Klaus Schulze Dead at 74". Stereogum. Retrieved 27 April 2022.