Клепушна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клепушна
Αγριανή
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 565 m
Население (2001) 448 души

Клепу̀шна (на гръцки: Αγριανή, Агряни, до 1927 Κλεπούσνα, Клепусна[1]) е село в Република Гърция, дем Зиляхово, област Централна Македония с 448 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в историко-географската област Зъхна, в южните склонове на планината Змийница (Меникио). От демовия център Зиляхово (Неа Зихни) е отдалечено на около 6 километра в северна посока. Селото е на хълм между два сухи дола.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от клепу̀ш и по модела си на образуване е много старинно. Сравними са Лопушна и Лопушня. Жителското име е клепу̀шненин, клепу̀шненка, клепу̀шнене.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

На север и североизток от Клепушна под Бел връх личат следи от стари, запуснати рудници, в които през средновековието е добивано сребро, злато и мед. Рудниците са експлоатирани от генуезци и венецианци, а по-късно и от други романски народи, съдейки по местните имена като Шля̀книке, Ста̀фор, Фра̀нга, Бертру̀д и други.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Клепушна наброява 124 джизие ханета (домакинства).[4]

В XIX век Клепушна е българско село в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век, която изгаря в 2004 година.[5]

На истиляма (допитването), проведен през 1872 година, за включване в диоцеза на Българската екзархия 112 къщи гласуват за Езархията, 18 - за Цариградската патриаршия.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Клепушна (Klépouchna) е посочено като село със 140 домакинства и 470 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Клепушна като село със 142 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Клепоушна, село на С от Зиляхово, неподалеч от 1 час. Лежи в подножията на Боздаг. Голо и каменисто място; нивята им са в Зиляховско. Църква, в която четат смесено; училище смесено с 40 ученика. Къщи 140 само българе.[9]

Учители са Стоица Стоянова и Тодор Чопов[10].

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кепушна брои 1100 българи-християни.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Клепушна (Klepouchna) има 880 българи екзархисти и 320 патриаршисти като в селото функционира българско училище.[12]

На 26 януари 1906 година в Клепушна е убита гъркоманката Мария Антониу.[13] На 18 юли 1907 година българската чета на войводата Камбанов влиза в Клепушна и убива гъркоманина Георги Лазов.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Към 1913 година по данни на Йордан Н. Иванов в селото има 1500 – 1600 души българи – над 300 семейства, от които 130 гъркомански. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Още през лятото на същата година 170-те екзархийски семейства бягат в България.[3]

През 1916-1918 година по време на Първата световна война областта е под българско управление и част от бежанците се връщат.[3] Данни от март 1918 година сочат 748 жители и 148 къщи в Клепушна.[15]

След войната екзархистите отново напускат Клепушна в 1918 година. Клепушнени живеят в Неврокоп и Неврокопско, Перущица и Велинград. По-късно голяма част от останалите в Клепушна гъркомани се заселват в разрастнатала се гара Порна.[3]

В 1926 година името на селото е променено на Агряни, но официално промяната влиза в регистрите от следващата 1927 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Клепушна
  • Flag of Greece.svg Поп Петър Филипов (Παπαπέτρος Φιλιππίδης), деец на гръцката пропаганда от началото на ΧΧ век[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Манолов (1873 – ?), български революционер[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κλεπούσνα - Αγριανή
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 139.
  3. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, БАН, 1982, стр. 19.
  4. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  5. Church of the Dormition in Agriani. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014.
  6. Дописка във в. „Напредък” за броя на българските къщи в Сярско и провокации на гръцки духовници срещу българите, 10 юли 1874 г.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  8. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  9. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 2.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37
  11. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
  13. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
  14. Σαν σήμερα... 18/07. // aposerres.gr. Посетен на 1 юли 2014.
  15. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  16. Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα. // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 88.
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
     Портал „Македония“         Портал „Македония