Клетниците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клетниците.

Клетниците
Les Misérables
„Козет“, илюстрация на Емил Баяр от първото издание на романа
„Козет“, илюстрация на Емил Баяр от първото издание на романа
Автор Виктор Юго
Първо издание 1862 г.
Флаг на Франция Франция
Издателство A. Lacroix, Verboeckhoven & Ce.
Оригинален език френски
Вид роман

Издателство в БГ „Знание“ Г. Бакалов (1920)
„Мадара“ (1947)
„Отечество“ (1979)
„КК Труд“ (2007)
Преводач Харитон Генадиев (1920)
Димитър Симидов(1947)
Лилия Сталева (1979)
Снежана Стоянова (2007)
ISBN ISBN 978-954-528-663-6
Клетниците в Общомедия

„Клетниците“ (на френски: Les Misérables) е най-известният роман на френския писател Виктор Юго. Романът е завършен през 1862 г., когато писателят е на заточение. През същата година е публикуван за първи път. Той е литературна творба от епохата на романтизма и е считан за един от най-добрите романи на 19 век. „Клетниците“ е популяризиран чрез множество адаптации в театъра, телевизията и киното.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Романът съдържа пет обособени части и се подразделя на глави, като основният разказ се гради около образа на бившия затворник Жан Валжан, който съзира силата на доброто в света, въпреки че не може да избяга от тъмното си минало. Започвайки през 1815 г. повествованието достига своята кулминация през 1832 г. с Юнското въстание в Париж на барикадите като следва живота и отношенията на няколко персонажа, и конкретно страданията на бившия каторжник Жан Валжан (Jean Valjean) и неговото изкупление.

Част първа – „Фантин“[редактиране | редактиране на кода]

Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел, който живее в град Дин заедно със сестра си, през 1815 г. отбелязва деветата си годишнина откакто е станал епископ. Господин Мирел става свещеник с доброта и милосърдие, помага на нуждаещите се както с църковни, така и със свои лични средства. Една вечер на вратата на паството почуква мъж с молба да получи храна и подслон. Воден от своите високи морални устои, епископ Мирел настанява странника Жан Валжан в една от стаите на манастира, макар да осъзнава, че е избягал затворник, преследван от полицията. Все пак жандармеристите го извеждат пред очите на епископа, който твърди, че мъжът е невинен и дори му подарява два сребърни свещника.

Пристигайки в град Монтерей, впечатлен от добротата, която епископ Мирел показва към него, бившият затворник, подвизаващ се вече под името Мадлен, започва малък бизнес с мъниста, в който използва техники, усвоени по време на престоя му в каторгата. Работата се разраства бързо и славата му започва да се носи по целия град. Мадлен става закрилник на бедните, като дава работа на безработните, помага на болните, дори е избран за кмет на града, въпреки неколкократния му отказ.

Жавер, бдителен полицейски инспектор, бързо разбира, че Мадлен е именно избягалият каторжник Жан Валжан. В полицейското управление той среща Фантин – бивша работничка във фабриката, принудена от мизерията да действа с незаконни средства, за да издържа дъщеря си Козет. За да не ѝ бъде отнета, жената поверява грижите за малката Козет на алчния кръчмар Тенардие, който всеки месец ѝ иска пари за издръжката на детето. Фантин е наясно, че той злоупотребява с дъщеря ѝ и я използва за прислужница в кръчмата. След като научава за тъжната история на Фантин, Жан Валжан, в ролята си на кмет на града, заповядва тя да бъде освободена и той лично покрива дълговете ѝ към кръчмаря и връща детето на болната му майка. Фантин умира, като поверява грижите за дъщеря си на Мадлен.

Част втора – „Козет“[редактиране | редактиране на кода]

Жан Валжан бяга два пъти от затвора – първият път се измъква от ръцете на Жавер, а втория – от самата каторга. След второто бягство Жан Валжан е заловен и осъден на смърт. Докато е в затвора на военното пристанище, рискува собствения си живот и спасява един моряк от удавяне. След тази случка Валжан инсценира собствената си смърт и се премества в манастир в Париж заедно с Козет, с надеждата веднъж завинаги да се отърве от инспектора. Жавер подозира че Жан Валжан е в Париж и го преследва, но той успява да се уреди като помощник градинар в малък манастир, а Козет получава обучение сред монахините. След десет години престой в манастира, двамата си наемат квартира в центъра на града. В Париж господин Жилнорман, известен буржоа, който живее с дъщеря си и племенника си Мариус, неочаквано получава писмо, което го уведомява, че баща му, когото не познава, е починал. Той отива на погребението, без да знае нищо за славното минало на баща си, загинал в битка за Родината. Един ден, разхождайки се в парк „Люксембург“ заедно с племенника си Мариус, Жилнорман среща възрастен мъж на име Льоблан, придружен от младо момиче. Мариус се влюбва от пръв поглед в това момиче и от този момент често посещава парка с надеждата да я зърне отново. Става дума за самата Козет, която е напуснала манастира заедно с Жан Валжан.

Част трета – „Мариус“[редактиране | редактиране на кода]

Няколко месеца продължават напразните опити на Мариус да срещне отново Козет. В същото време в съседната стая, в къщата, където живеят Жан Валжан и Козет, се настанява семейство, което изпраща писма с фалшиво име, за да събира дарения. Льоблан веднага разпознава, че това е семейството на кръчмаря, отгледал Козет – Тенардие, и решава да ги убие заедно с негови познати от криминална банда. Той си уговаря среща с Тенардие същата вечер под предлог, че желае да помогне на беден парижанин да плати своя наем. Мариус съобщава на полицията и инспектор Жавер сега трябва да спаси живота на този, когото до вчера е преследвал. Мариус е изправен пред ужасна дилема: да даде на полицията хората, спасили живота на баща му (семейство Тенардие) или да остави да убият бащата на момичето, в което е влюбен. Мариус решава да спаси живота на Жан Валжан, като докладва на полицията, че Тенардие възнамерява да убие затворника под чужда самоличност. В уречения час на срещата Тенардие, който много добре знае, че има среща не с друг, а със самия Жан Валжан, пристига с пистолет в ръка и го дебне от засада. В този момент полицията начело с Жавер пристига по сигнал на Мариус и залавя всичките Тенардие и цялата банда без двама и без Гаврош, който избягва да участва в престъпленията на семейството си, както и в този случай. Валжан успява да избяга от местопрестъплението, без да бъде забелязан от Жавер.

Част четвърта – „Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дьони“[редактиране | редактиране на кода]

След освобождаването от затвора на Епонин, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да признаят любовта си един към друг. Младото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман за да потърси от него помощ за един евентуалeн брак с Козет. Старецът обаче не взема предвид психологизма на ситуацията и съдейки по собствения си опит решава, че това са "младежки лудории с прислужници", хвърля пари на Мариус и го съветва да направи Козет своя любовница. Мариус е омерзен от дядо си - той вече е обидил баща му, а сега обижда и жената, в която е влюбен. Разочарован от реакцията на Жилнорман и огорчен, че завинаги ще бъде разделен с Козет, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията Приятели на АБВ (на фр. Les Amis de l'ABC, а тук АВС звучи като abaissés = незначителните), както и Гаврош – синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата, вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха ѝ с буре барут в едната ръка и факла в другата, като заплашва, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. Същата вечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.

Част пета – „Жан Валжан“[редактиране | редактиране на кода]

Жан Валжан пристига на барикадата и спасява човешки живот. Той още не е сигурен дали иска да защити Мариус или да го убие. Давайки си сметка, че на сутринта всички ще умрат, въстаниците решават да спасят няколко души, облечени с униформи, а Жан Валжан предоставя униформата си за спасението на някой непознат. Гаврош загубва живота си в стремежа си да донесе на воюващите патроните, от които се нуждаят. По една случайност Жан Валжан спасява живота на полицая Жавер. Постепенно членовете на групата АБВ са убити един по един, а останалите решават да се скрият в близката кръчма. В този момент Жан Валжан забелязва тежкоранения Мариус и веднага грабва безжизненото тяло на момчето, втурвайки се през парижките канали, спасявайки живота му. На излизане от канала ги среща Жавер, който заявява, че най-сетне ще арестува бившия каторжник, но след като му помогне да занесе Мариус при дядо му. Когато стигат до къщата, Жан Валжан му предлага да влезе, но полицаят отказва. Когато излиза, за да бъде задържан, него вече го няма. По-късно става ясно, че полицаят се е самоубил, хвърляйки се в Сена.

Мариус е излекуван от грижите, които дядо му полага за него. Тогава, в името на доброто за своя племенник, Жилнорман кани на гости Жан Валжан заедно с Козет, където се решава двамата млади да сключат брак. След брака Жан Валжан разкрива пред Мариус, че е бивш каторжник, и че Козет не познава тази му страна. Той се отдръпва от нея, за да не навреди на името ѝ, макар сам да страда. Мариус – човек на времето си – подозира Жан Валжан, че е обрал г-н Мадлен и че е убил Жавер, за да си отмъсти и охладнява към него, а кара и Козет да го вижда по-рядко. Тенардие отива при Мариус, за да му издаде някои тайни за Жан Валжан, в замяна на определена сума пари, ала в същност му разкрива, че Жан Валжан е невинен за убийството на Жавер, че той самият е г-н Мадлен, и че той е спасил Мариус. Мариус и Козет отиват при бившия затворник, който е на смъртното ложе, заедно с други негови скъпи вещи – свещниците, подарени му от епископа, облеклото на Козет от детството ѝ, както и дрехите, които е получил по време на престоя си в манастира. Преди да издъхне, Жан Валжан заръчва на любимите си деца на напишат следните думи на гроба му:

Днес той спи. Въпреки тежкия си живот,
живя, и когато ангелът му го напусна, почина.
Но това е нещо толкова естествено,
както идването на нощта след края на деня.

Главни персонажи в романа[редактиране | редактиране на кода]

Жан Валжан – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан. Жан Валжан успява нравствено да се възвиси, печелейки два големи сблъсъка със самия себе си: Първият път той решава да пожертва благочестието си, живота на Фантин, и дори - съдбата на града, който управлява, но да запази праведността си и да не допусне в каторгата да влезе невинен човек; Вторият път той жертва любовта си към Козет, за да не рискува да накърни името си. Жан Валжан е пример за безкрайно себеотрицание и жертвоготовност.

Жавер – неподкупен, ала жесток и безсърдечен полицейски инспектор. Превръща залавянето на Жан-Валжан в своя идея-фикс. Жан Валжан му доказва, че човек може да се промени – той не уволнява Жавер, като кмет, когато има тази възможност, по-късно сам се разкрива като престъпник, за спаси невинен човек, накрая спасява Жавер от уличното правосъдие, при все че може да се отърве от него. Жавер се изпълва с уважение към Жан Валжан и не можейки да прецени дилемата кое по-важно – закона или морала, проявен към един бивш каторжник – се самоубива.

Тенардие – безцеремонен и зъл кръчмар, мислещ единствено за мъст и експлоатация. В пиесата се проявява като изнудвач, мошеник, мародер, загатнато е и че е сводник на дъщерите си; съучастник в смели обири, отвличания и дори – убийства – на бандата Котешки час. Дори и семейството му трепери от неговата ярост. Известен е още под имената Жондрет и Фабанту. Баща на Епонин и Гаврош, които загиват на барикадите и на Азелма. В края на романа бяга в Новия свят с единственото му останало дете и там става робовладелец.

Козет – извънбрачната дъщеря на Фантин, започнала работа от ранна възраст в кръчмата на Тенардие. Щастието я сполетява, когато среща Жан Валжан, който се отнася с нея като със собствена дъщеря. Десет години по-късно среща Мариус, който е нейната голяма любов и за когото се омъжва.

Мариус – буден и амбициозен младеж, готов на всичко за своята любима Козет. Със самоотвержните си действия на барикадата доказва своята дързост и зрялост.

по-малко значими персонажи, с важна поддържаща роля

Фантин – жена, прекарала живота си в изключителна бедност и нищета, но създала прекрасна дъщеря на име Козет, която е принудена да изостави, докато още е невръстно дете, поради липса на средства за нормалното ѝ отглеждане.

Епонин – дъщеря на Тенардие, към която е насочена цялата грижа за сметка на Козет. Впоследствие изпада в мизерия и нищета. Активен участник в боевете на барикадата. Влюбва се трагично в Мариус, но пък той е влюбен Козет и не ѝ обръща внимание. Отчаяна, че е пренебрегната заради Козет, Епонин изпраща Мариус на барикадата, за да бъде убит, но на барикадите любовта ѝ към него взима връх и тя се хвърля пред куршумите, за да спаси живота му, като в последните си мигове разкрива любовта си пред него.

Гаврош – син на Тенардие, израснал предимно по улиците на Париж. Активен участник в Ревюлюцията, загубва живота си по време на битката на барикадата.

Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел – епископ, притежаващ невероятна доброта и премъдрост; той е причината за нравственото извисяване на Жан Валжан. Дори в смъртта на Жан Валжан до него стоят свещениците, подарени му от епископа на Дин.

Господин Жилнорман – дядо на Мариус, неприемащ връзката на внука си с Козет, която е от по-долна класа, както и неговите политически убеждения.

Тенардиеца – злобната и жестока жена на Тенардие. Бившата кръчмарка обича до полуда дъщерите си Епонин и Азелма и ненавижда храненичката Козет, като често я пребива по най-дребен повод, а майка ѝ Фантин рекетира за още пари.

Котешки час – съучастници – бандити на Тенардие. Грошаря, Бабе, Устатия, Монпарас и други от Бандата

АБВ – малка групичка революционери, към която се присъединява и Мариус – Анжолрас, Легл, Жоли Куйферак, Кофембер и Грантер.

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. излиза едноименният филм на режисьора Ричард Болеславски, с участието на Фредрик Марч и Чарлз Лотън. Номиниран е за „Оскар“ за най-добър филм.

През 1958 г. Жан-Пол льо Шаноа заснема филм по него, с участието на Жан Габен, Бернар Блие и Бурвил.

През 1978 г. е адаптиран от Глен Джордан, като във филма участват Ричард Джордан и Антъни Пъркинс.

През 1980 г. за пръв път е поставен в Париж едноименният мюзикъл, режисиран от Клод-Мишел Шьонберг.

През 1998 г. режисьорът Биле Аугуст заснема едноименния филм с участието на Ума Търман и Лиам Нийсън.

През 2000 г. е създаден сериалът „Клетниците“ с Жерар Депардио и Джон Малкович.

През 2012 г. излиза филм, вдъхновен от мюзикъла, с участието на Ръсел Кроу и Хю Джакман.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]