Климатични области в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В зависимост от териториалното проявление на климатичните елементи и влиянието на климатичните фактори - България се поделя на пет климатични области.

Област с умерен континентален климат[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща придунавските низини, хълмистите райони до Стара планина, най-източните части на Стара планина, високите котловинни области на Крайще и Ихтиманско Средногорие. Средната годишна амплитуда има големи стойности от +25 до +26°С. Средната януарска температура е от –2 до –3°С, а средната юлска 25–26°С. В тази област са отбелязани най-ниските зимни температури в България / -38,3°С в Трън/, както и много високи летни температури - 45°С в Бойчиновци. Годишната сума на валежите от 500–600 mm в Дунавската равнина, достига до 800mm в Предбалкана и котловинните полета. Ясно изразена е тенденцията на нарастване в посока юг и във височина. Характеризират се със минимум през февруари и максимум през юни. Преобладават западните и северозападни ветрове, а през пролетта и зимата преобладаващи са източните ветрове. В Дунавската равнина те могат да бъдат с много висока скорост. Често явление са и фьоновите ветрове в Дунавската равнина и Софийско поле.

Тази климатична област е предимно под влиянието на континентални въздушни маси на умерените ширини и такива формирани над Балканския полуостров. От северозапад и запад нахлуват трансформирани океански въздушни маси. Наблюдава се и нахлуване на тропичен въздух, както и на арктичен през студеното полугодие. Тази климатична област има най-добре изразени континентални черти на климата, като континенталността намалява от север на юг.

Област с преходно континентален климат[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща Горнотракийската низина, северната половина на Тунджанската област, източната половина на Задбалканските котловини и Благоевградската котловина. Годишната температурна амплитуда е около 23°С. Средната януарска температура е -1°С, която се характеризира с известна неустойчивост. Възможно е да се повиши до 20°С, а също така да спадне до -25°С дори -30°С. Средната юлска — 24–26°С, а максималните летни температури достигат до 40 °С. Отличава се с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Годишната валежна сума е 550mm - 600mm, а в района на Горнотракийската низина тя е под 500mm. Снежната покривка е неустойчива, като почти не се осъществява постоянно и непрекъснато снегонатрупване. Преобладават западните и северозападни ветрове, а през пролетта и лятото в източните части на Горнотракийската низина се проявяват източните и североизточни ветрове.

Като цяло общите черти на климата в тази област са по-благоприятни в сравнение с умерено-континенталната климатична област.

Област с преходно-средиземноморски климат[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща долините на реките Струма и Места, Арда, Източни Родопи и Странджанското черноморско крайбрежие. Климатът се формира под въздействието на трансформирани тропични въздушни маси и такива на умерените ширини. Средната годишна температура е 13°С - 13,5°С. Средната януарска температура е положителна – 1°С - 2°С, а средната юлска температура – 24°С – 25°С. Годишната температурна амплитуда не надхвърля 23°С – 24°С. Областта е с положителен радиационен баланс през цялата година. Режимът на валежите /с есенно-зимен максимум и летен минимум/ е характерен за средиземноморския тип климат. Периодът на засушаване не е така продължителен и максимумите и минимумите на валежите са относително по-слабо изразени. Годишните валежни суми са между 500-600мм, а в южната планинска част достигат до 700-1000мм. Снежната покривка е много непостоянна, задържа се 1-2 дни, по долините на Струма и Места тя се образува веднъж на няколко години.

Област на черноморското климатично влияние[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща меридионална ивица с ширина 20-40 км. на запад от брега на Черно море. Характерно за областта е, че има малка денонощна и годишна амплитуда (20-21°С). Средна годишна температура- от +12 до +12,7°С. Средната януарска температура е положителна - 0,8°С. за северното крайбрежие и 3,2 °С по Южното Черноморие. Областта се характеризира с най-слаби валежи. Така например в Добруджа те не достигат 500 мм, но в южната част нарастват на 900 мм.В зависимост от термичните условия снежната покривка в северната част се задържа 2-4 седмици, а в южната 4-5 денонощия. През лятото преобладава бризовата циркулация, която сe заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове. Понякога тяхната скорост надхвърля 30 м/с.

Климатът тук се формира освен под влиянието на атмосферната циркулация, характерна за тази част на Балканския полуостров, но и от влиянието на Черноморския басейн. В областта, както и при преходно-континенталната област се преплитат две климатични влияния - на континента Европа /от северозапад и североизток/ и средиземноморско от югозапад. Континенталното климатично влияние е по-силно изразено в северната половина, средиземноморското - в южната половина. Черно море от своя страна допълнително трансформира нахлуващите над него въздушни маси и формира специфичен климат. Той не може да бъде отнесен нито към преходно-средиземноморския, нито към преходно-континенталния климат. Специфичния черноморски климат е по-мек въпреки липсата на планински прегради. Благодарение на Черно море адвекциите на студени континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро.

Планинска климатична област[редактиране | редактиране на кода]

Обхваща районите с надморска височина над 1000м. Характеризира се с по-ниските температури, малка температурна амплитуда, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност, силни ветрове. Средногодишната температура е над 0°С, но над 2300 м н. в. тя е отрицателна /връх Ботев - –0,6°С, вр.Мусала - до –3°С. Максималните средномесечни температури настъпват през август, а минималните – през февруари. Средните януарски температури на височина 1200 - 1300м са от -3,5°С до -4,5°С, а на височина 1180-1900м - са от –6°С до –7°С. В най-високите части на планините средните януарски температури достигат до –10°С. Средната годишна сума на валежите е 800-1000 мм. Най голяма е тя през пролетта в по северните планински райони, а в южните - през зимата. Периодът със снежна покривка обхваща от 5 до 9 месеца. По билата на планините духат много силни ветрове - скоростта им достига до 30 м/с. Въз основа на измененията на климатичните елементи различаваме нископланински климат /до 1000м/, среднопланински /до 1800 м/ и високопланински /над 1800м/.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]