Клинична смърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клинична смърт се нарича естественото спиране на животоподдържащите функции кръвообращение и дишане или неизбежното им спиране при премахване/излючване на апаратна поддръжка на организма.

Спешност[редактиране | edit source]

В контекста на медицинската грижа за пациента, клиничната смърт е спешно и неотложно състояние, което изисква своевременна намеса[1] в рамките на 1-2 минути от установяване на състоянието. Има данни за продължително оцеляване на органи и тъкани часове след прекратяване на кръвообращението, кожата, костите и сухожилията могат да оцелеят и 8-12 часа[2] след прекъсване на кръвообращението. Прекъсването на кръвообращението до гръбначния мозък води до нарушаване на процесите в органите и 30 минути е долната граница на оцеляването им при аноксия.[3]

Терапевтично прекъсване на кръвообращението[редактиране | edit source]

Машина "сърце-бял дроб".

При някои операции, като например при сърдечна хирургия или при васкуларна (съдова) операция на аортата, умишлено временно се спира сърцето посредством ледено студена течност (или лед) и разтвори на калиев хлорид, а оттам (пак кратковременно) и кръвообращението докато пациентът бъде бързо поставен на ЕКМО машина (екстракорпорално мембранно окисляване - ЕКМО от англ. extracorporeal membrane oxygenation[4], [5],[6] ) и командно дишане, за да може да се манипулира сърдечната камера, съдове, клапи, да се поставят тефлонови графтове и прочее. Мозъкът може да бъде поставен в условия на фенобарбитална кома[7] посредством масивни дози успокоителни. При прекъсване на кръвообращението обаче, всички процеси обикновено утихват след около 20-40 секунди.

Феномени[редактиране | edit source]

Както и при всички медицински случаи така и клиничната смърт има своите феномени. Така например 47-годишен мъж след опит за самоубийство във вана със студена вода е обявен за мъртъв от служителите на Спешна помощ. Забавеното му с 4 часа транспортиране до болницата с температура на тялото 26.4 Со не осуетило спасяването му, тъй като кардиограмата при пристигането му в болницата показва фибрилация; медиците го дефибрилират и той оцелява след оказването на спешна терапия и последвалата реанимация. Той е един от редките случаи на оцеляване след продължителна клинична смърт: липса на дишане и кръвообращение, без съществени увреждания на мозъка.[8]

Причини за клинична смърт[редактиране | edit source]

Най-често срещана е клиничната смърт при 1) травматични случаи, 2) когато организмът изпадне в циркулаторен шок, при тежко болни пациенти с 3) метаболични и физиологични промени, водещи до кръвна ацидоза или алкалоза - състояния несъвместими с продължаване на живота, 4) при удавници, 5) жертви на бялата смърт - хипотермия от затрупване със сняг, 6) при свръхдозиране с наркотични или сърдечноактивни вещества, след 7) електрошок от индустриален/домакински ток или естествен електроизточник (мълния) както и много други причини, прекъсващи нормалната сърдечна функция.

Първа помощ[редактиране | edit source]

При установяване загуба на съзнание[редактиране | edit source]

Списък на стандартните лекарства, концентрация и брой дози в комплекта за неотложна помощ в случаите на клинична смърт.

Загубата на съзнание може да е първият сигнал за нарушено или отсъствуващо кръвообращение. Присъствуващите трябва да се опитат да свестят с бързи и дразнещи мерки припадналия, а ако това не стане след 5-10 секунди, трябва да проверят за присъствие на отворени дихателни пътища (има ли видима оклусия на гърлото - храна, играчка), дишане и пулс. При всички тези случаи е необходимо незабавно активиране на органите за спешна медицинска помощ и незабавна кардиопулмонарна ресусцитация (връщане към живот; от лат.: resuscitāre - RE- отново + SUS- под + CITĀRE задвижвам, подбуждам.[9])сърдечен масаж и изкуствено дишане. Най-важният елемент до пристигане на медицинския екип е сърдечният масаж. Компресия на гръдния кош 5-8см над долния край на "меча" с дълбочина на компресията 5-10см. Оказаната първа помощ дава десет минути шанс за оцеляване докато се изчаква медицинският екип. ,[10],[11]

Професионална първа помощ[редактиране | edit source]

Монитор-дефибрилатор.

Дефибрилиране на сърцето при наличие на дефибрилатор е най-спасителната мярка, тъй като голям процент от случаите на преустановяване на кръвообращението се дължат на сърдечна фибрилация. При третиране от медицински персонал в здравно заведение или на полеви условия, сърдечният електрошок, епинефрин, вазопресин, лидокаин, калциев хлорид, калиев хлорид, бикарбонатен разтвор, инсулин и други са измежду средствата за борба за възстановяване на кръвообращението. През цялото време на третиране трябва да се извършва сърдечен масаж, около 100 компресии в минута и изкуствено дишане - около 10 инспирации в минута. Напоследък в САЩ се лансира ресусцитация само посредством сърдечен масаж, като проучвания показват 300% по-голям успех от досегашните резултати.[12] при прилагане на този метод. Японски учени също показват в едно проучване пубикувано в "Ланцет" през март 2007, че именно сърдечният масаж, а не дишането "уста в уста" (или посредством друго устройство доставящо кислород) е в основата на успеха при връщане на сърдечния ритъм. [13] Последното не е приложимо при респираторна ацидоза, където е необходима спешна вентилация на белите дробове, за да се възстанови киселинно-основния баланс на кръвта (и организма); тогава е необходимо спешно интубиране - поставяне на тръба през устата или носа в трахеята, чрез която да се доставя кислород и се евакуира въглероден двуокис.

Неблагоприятни последици[редактиране | edit source]

При по-продължително оставане в това състояние започват необратими процеси предизвикани от повреди на тъканите в отсъствието на кислород (аноксия), като това е каскадообразен процес, който засяга първо най-кръвоснабдените органи на тялото: мозъка, бъбреците, сърцето и черния дроб. При спиране на оросяването на мозъка при нормална температура, прозорецът на възможността да се предотврати трайно мозъчно увреждане и в последствие смърт е около 3 минути.[14][15] . След това започват необратими процеси. Практическите познания показват времето между клинична и физическа смърт на мозъка да е околко 3-5 минути: 5 минути след прекратяване на кръвообращението на мозъка при нормална температура на тялото настъпва безкислородна енцефалопатия и ако благодарение на реанимация тялото възвърне кръвообращението си, се очаква мозъкът да е претърпял необратими повреди, лишаващи човека от индивидуалност и висши функции: говор, организирано движение на крайниците, комуникация, гълтане и други основни характеристики на човешкото съществуване. Най-уязвимите неврони - тези на хипокампуса, са фатално повредени след 10 минути аноксия, а умират часове след това.[16] . При жертви на удавяне в студени води, шансовете за връщане към живот може да се увеличат поради предварителната хипотермия. За всеки 10оС градуса пад на телесната температура, шансовете за оцеляване се увеличават два пъти, тъй като биохимичните реакции се забавят.[17]

Източници[редактиране | edit source]

  1. бел.: Изключение правят пациенти, които са изразили волята си да не се полагат извънредни и болезнени мерки за продължаване на живота им (най-често поради тежки и нелечими заболявания или дълбока старост) При тях клиничната смърт се отбелязва без да се действува по спешност.
  2. Langdorf, Mark и др. Replantation. // eMedicine Specialties, Emergency Medicine, Trauma and Orthopedics. Посетен на 2007-01-08.
  3. Hazim J. Effect of extended cross-clamp time during thoracoabdominal aortic aneurysm repair. // The Annals of Thoracic Surgery 66. The Society of Thoracic Surgeons, 1998. DOI:10.1016/S0003-4975(98)00781-4. с. 1204–1208.
  4. Какво е ЕКМО? (статия на английски) What is ECMO?]
  5. на сайта на youtube (Филмче за използуване на ЕКМО при бебе
  6. пак на сайта на youtube: ЕКМО на младеж
  7. Midazolam and pentobarbital for refractory status epilepticus.Holmes, GL & Riviello Jr., JJ. (1999) Elsevier Science Inc. Pediatric Neurology. 20(4), April 1999. pp.: 259-264. "...Although initial therapies with agents such as diazepam, phenytoin, or phenobarbital generally terminate seizure activity within 30-60 minutes, patients with refractory status epilepticus (RSE) lasting longer require additional intervention. High-dose pentobarbital has been the most commonly prescribed agent for the management of RSE in children..." [1]
  8. Advanced cardiac life support and defibrillation in severe hypothermic cardiac arrest.
  9. бел.: от CITĀRE задвижвам, идва и надпис CITO - "цито", върху спешни лекарски нареждания.
  10. Chandra NC et al. Observations of hemodynamics during human cardiopulmonary resuscitation. // Critical Care Medicine 18. Lippincott Williams & Wilkins, 1990. DOI:10.1097/00003246-199009000-00005. с. 929–934.
  11. Cummins RO et al. Survival of out-of-hospital cardiac arrest with early initiation of cardiopulmonary resuscitation. // The American Journal of Emergency Medicine 3. W B Saunders, 1985. DOI:10.1016/0735-6757(85)90032-4. с. 114–119.
  12. Ewy, Gordon A. A new Cardiopulmonary resuscitation. // Circulation 111 (2134-2142). American Heart Association, 24 November 2004. DOI:10.1161/01.CIR.0000162503.57657.FA. с. 2134.
  13. Cardiopulmonary resuscitation by bystanders with chest compression only (SOS-KANTO): an observational study. // Lancet 69(9565). March 17, 2007. с. 920–6).
  14. Safar P. Cerebral resuscitation after cardiac arrest: a review. // Circulation 74. Lippincott Williams & Wilkins, 1986. с. IV138–153.
  15. Safar P. Resuscitation from clinical death: pathophysiologic limits and therapeutic potentials. // Critical Care Medicine 16. Lippincott Williams & Wilkins, 1988. с. 923–941.
  16. Kirino T. Delayed neuronal death. // Neuropathology 20. 2000. DOI:10.1046/j.1440-1789.2000.00306.x. с. S95–S97.
  17. Walpoth BH et al. Accidental deep hypothermia with cardiopulmonary arrest: extracorporeal blood rewarming in 11 patients. // European Journal of Cardio-Thoracic Surgery 4. Elsevier Science, 1990. DOI:10.1016/1010-7940(90)90048-5. с. 390–393.