Клинична смърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клинична смърт се нарича естественото спиране на животоподдържащите функции кръвообращение и дишане или неизбежното им спиране при премахване/изключване на апаратна поддръжка на организма.

Спешност[редактиране | редактиране на кода]

В контекста на медицинската грижа за пациента, клиничната смърт е спешно и неотложно състояние, което изисква своевременна намеса[1] в рамките на 1 – 2 минути от установяване на състоянието. Има данни за продължително оцеляване на органи и тъкани часове след прекратяване на кръвообращението. кожата, костите и сухожилията могат да оцелеят и 8 – 12 часа[2] след прекъсване на кръвообращението. Прекъсването на кръвообращението до гръбначния мозък води до нарушаване на процесите в органите и 30 минути е долната граница на оцеляването им при аноксия.[3]

Терапевтично прекъсване на кръвообращението[редактиране | редактиране на кода]

Машина „сърце-бял дроб“.

При някои операции, като например при сърдечна хирургия или при васкуларна (съдова) операция на аортата, умишлено временно се спира сърцето посредством ледено студена течност (или лед) и разтвори на калиев хлорид, а оттам (пак кратковременно) и кръвообращението, докато пациентът бъде бързо поставен на ЕКМО машина (екстракорпорално мембранно окисляване – ЕКМО от англ. extracorporeal membrane oxygenation[4][5][6] ) и командно дишане, за да може да се манипулира сърдечната камера, съдове, клапи, да се поставят тефлонови графтове и прочее.

Мозъкът може да бъде поставен в условия на фенобарбитална кома[7] посредством масивни дози успокоителни. При прекъсване на кръвообращението обаче, всички процеси обикновено утихват след около 20 – 40 секунди.

Феномени[редактиране | редактиране на кода]

Както и при всички медицински случаи така и клиничната смърт има своите феномени. Така например 47-годишен мъж след опит за самоубийство във вана със студена вода е обявен за мъртъв от служителите на Спешна помощ. Забавеното му с 4 часа транспортиране до болницата с температура на тялото 26,4оС не осуетило спасяването му, тъй като кардиограмата при пристигането му в болницата показва фибрилация. Медиците го дефибрилират и той оцелява след оказването на спешна терапия и последвалата реанимация. Той е един от редките случаи на оцеляване след продължителна клинична смърт: липса на дишане и кръвообращение, без съществени увреждания на мозъка.[8]

Причини за клинична смърт[редактиране | редактиране на кода]

Най-често срещана е клиничната смърт:

  • при травматични случаи;
  • когато организмът изпадне в циркулаторен шок;
  • при тежко болни пациенти с метаболични и физиологични промени, водещи до кръвна ацидоза или алкалоза – състояния, несъвместими с продължаване на живота;
  • при удавници;
  • при жертви на бялата смърт – хипотермия от затрупване със сняг;
  • при свръхдозиране с наркотични или сърдечноактивни вещества;
  • след електрошок от индустриален/домакински ток или естествен електроизточник (мълния), както и много други причини, прекъсващи нормалната сърдечна функция.

Първа помощ[редактиране | редактиране на кода]

При установяване загуба на съзнание[редактиране | редактиране на кода]

Списък на стандартните лекарства, концентрация и брой дози в комплекта за неотложна помощ в случаите на клинична смърт.

Загубата на съзнание може да е първият сигнал за нарушено или отсъствуващо кръвообращение. Присъствуващите трябва да се опитат да свестят с бързи и дразнещи мерки припадналия, а ако това не стане след 5 – 10 секунди, трябва да проверят за присъствие на отворени дихателни пътища (има ли видима оклусия на гърлото – храна, играчка), дишане и пулс. При всички тези случаи е необходимо незабавно активиране на органите за спешна медицинска помощ и незабавна кардиопулмонарна ресусцитация („връщане към живот“; от латински: resuscitāre – RE- „отново“, SUS- „под“ и CITĀRE „задвижвам“, „подбуждам“[9]) сърдечен масаж и изкуствено дишане. Най-важният елемент до пристигане на медицинския екип е сърдечният масаж. Компресия на гръдния кош 5 – 8 см над долния край на „меча“ с дълбочина на компресията 5 – 10 см. Оказаната първа помощ дава десет минути шанс за оцеляване докато се изчаква медицинският екип.[10][11]

Професионална първа помощ[редактиране | редактиране на кода]

Монитор-дефибрилатор.

Дефибрилиране на сърцето при наличие на дефибрилатор е най-спасителната мярка, тъй като голям процент от случаите на преустановяване на кръвообращението се дължат на сърдечна фибрилация. При третиране от медицински персонал в здравно заведение или на полеви условия, сърдечният електрошок, епинефрин, вазопресин, лидокаин, калциев хлорид, калиев хлорид, бикарбонатен разтвор, инсулин и други са измежду средствата за борба за възстановяване на кръвообращението. През цялото време на третиране трябва да се извършва сърдечен масаж около 100 компресии в минута и изкуствено дишане – около 10 инспирации в минута.

Напоследък в САЩ се лансира ресусцитация само посредством сърдечен масаж, като проучвания показват 300% по-голям успех от досегашните резултати[12] при прилагане на този метод. Японски учени също показват в едно проучване пубикувано в „Ланцет“ през март 2007 г., че именно сърдечният масаж, а не дишането „уста в уста“ (или посредством друго устройство доставящо кислород) е в основата на успеха при връщане на сърдечния ритъм.[13] Последното не е приложимо при респираторна ацидоза, където е необходима спешна вентилация на белите дробове, за да се възстанови киселинно-основния баланс на кръвта (и организма); тогава е необходимо спешно интубиране – поставяне на тръба през устата или носа в трахеята, чрез която да се доставя кислород и се евакуира въглероден двуокис.

Неблагоприятни последици[редактиране | редактиране на кода]

При по-продължително оставане в това състояние започват необратими процеси предизвикани от повреди на тъканите в отсъствието на кислород (аноксия), като това е каскадообразен процес, който засяга първо най-кръвоснабдените органи на тялото: мозъка, бъбреците, сърцето и черния дроб. При спиране на оросяването на мозъка при нормална температура, прозорецът на възможността да се предотврати трайно мозъчно увреждане и в последствие смърт е около 3 минути.[14][15] След това започват необратими процеси. Практическите познания показват времето между клинична и физическа смърт на мозъка да е около 3 – 5 минути: 5 минути след прекратяване на кръвообращението на мозъка при нормална температура на тялото настъпва безкислородна енцефалопатия и ако благодарение на реанимация тялото възвърне кръвообращението си, се очаква мозъкът да е претърпял необратими повреди, лишаващи човека от индивидуалност и висши функции: говор, организирано движение на крайниците, комуникация, гълтане и други основни характеристики на човешкото съществуване. Най-уязвимите неврони – тези на хипокампуса, са фатално повредени след 10 минути аноксия, а умират часове след това.[16] При жертви на удавяне в студени води, шансовете за връщане към живот може да се увеличат поради предварителната хипотермия. За всеки 10о С пад на телесната температура, шансовете за оцеляване се увеличават два пъти, тъй като биохимичните реакции се забавят.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. бел.: Изключение правят пациенти, които са изразили волята си да не се полагат извънредни и болезнени мерки за продължаване на живота им (най-често поради тежки и нелечими заболявания или дълбока старост) При тях клиничната смърт се отбелязва без да се действува по спешност.
  2. Langdorf, Mark и др. Replantation. // eMedicine Specialties, Emergency Medicine, Trauma and Orthopedics. Посетен на 2007-01-08.
  3. Hazim J. Effect of extended cross-clamp time during thoracoabdominal aortic aneurysm repair. // The Annals of Thoracic Surgery 66. The Society of Thoracic Surgeons, 1998. DOI:10.1016/S0003-4975(98)00781-4. с. 1204 – 1208.
  4. Какво е ЕКМО? (статия на английски) What is ECMO?]
  5. на сайта на youtube (Филмче за използуване на ЕКМО при бебе
  6. пак на сайта на youtube: ЕКМО на младеж
  7. Midazolam and pentobarbital for refractory status epilepticus.Holmes, GL & Riviello Jr., JJ. (1999) Elsevier Science Inc. Pediatric Neurology. 20(4), April 1999. pp.: 259 – 264. "...Although initial therapies with agents such as diazepam, phenytoin, or phenobarbital generally terminate seizure activity within 30 – 60 minutes, patients with refractory status epilepticus (RSE) lasting longer require additional intervention. High-dose pentobarbital has been the most commonly prescribed agent for the management of RSE in children..." [1]
  8. Advanced cardiac life support and defibrillation in severe hypothermic cardiac arrest.
  9. бел.: от CITĀRE задвижвам, идва и надпис CITO – „цито“, върху спешни лекарски нареждания.
  10. Chandra NC et al. Observations of hemodynamics during human cardiopulmonary resuscitation. // Critical Care Medicine 18. Lippincott Williams & Wilkins, 1990. DOI:10.1097/00003246-199009000-00005. с. 929 – 934.
  11. Cummins RO et al. Survival of out-of-hospital cardiac arrest with early initiation of cardiopulmonary resuscitation. // The American Journal of Emergency Medicine 3. W B Saunders, 1985. DOI:– 6757(85)90032 – 4 10.1016/0735 – 6757(85)90032 – 4. с. 114 – 119.
  12. Ewy, Gordon A. A new Cardiopulmonary resuscitation. // Circulation 111 (2134 – 2142). American Heart Association, 24 November 2004. DOI:10.1161/01.CIR.0000162503.57657.FA. с. 2134.
  13. Cardiopulmonary resuscitation by bystanders with chest compression only (SOS-KANTO): an observational study. // Lancet 69(9565). March 17, 2007. с. 920 – 6).
  14. Safar P. Cerebral resuscitation after cardiac arrest: a review. // Circulation 74. Lippincott Williams & Wilkins, 1986. с. IV138–153.
  15. Safar P. Resuscitation from clinical death: pathophysiologic limits and therapeutic potentials. // Critical Care Medicine 16. Lippincott Williams & Wilkins, 1988. с. 923 – 941.
  16. Kirino T. Delayed neuronal death. // Neuropathology 20. 2000. DOI:10.1046/j.1440-1789.2000.00306.x. с. S95–S97.
  17. Walpoth BH et al. Accidental deep hypothermia with cardiopulmonary arrest: extracorporeal blood rewarming in 11 patients. // European Journal of Cardio-Thoracic Surgery 4. Elsevier Science, 1990. DOI:– 7940(90)90048 – 5 10.1016/1010 – 7940(90)90048 – 5. с. 390 – 393.