Клиновъц
(пренасочване от Клиновац)
| Клиновъц Клиновац/Klinovac | |
| — Село — | |
  Клиновъц | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински |
| Община | Буяновац |
| Надм. височина | 466 m |
| Население | 268 души (2002) |
Клиновъц[1][2] или Клиновац (на сръбски: Клиновац или Klinovac) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Клиновац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1833 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Клиновац е населявано от 845 жители българи християни.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Клиновац има 130 сръбски патриаршистки къщи.[5]
По време на Първата световна война Клиново е във военновременните граници на Царство България. Център е на община в Бояновска околия на Кумановски окръг и има 875души.[6]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1948 – 900
- 1953 – 911
- 1961 – 866
- 1971 – 784
- 1981 – 667
- 1991 – 604
- 2002 – 539
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
(2002)
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Архимандрит Данаил - български духовник и обществен деец.[1]
- Владимир Протич (1843-1915) - сръбски духовник и обществен деец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915, с. СХХІІІ.
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с една карта, София 1942, с. 151
- ↑ Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, с. 28.
| ||||||||
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.