Клиновъц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Клиновац)
Клиновъц
Клиновац/Klinovac
— Село —
42.42° с. ш. 21.8697° и. д.
Клиновъц
Страна Сърбия
ОкръгПчински
ОбщинаБуяновац
Надм. височина466 m
Население268 души (2002)

Клиновъц[1][2] или Клиновац (на сръбски: Клиновац или Klinovac) е село в община Буяновац, Пчински окръг, Сърбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Клиновац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1833 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Клиновац е населявано от 845 жители българи християни.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Клиновац има 130 сръбски патриаршистки къщи.[5]

По време на Първата световна война Клиново е във военновременните граници на Царство България. Център е на община в Бояновска околия на Кумановски окръг и има 875души.[6]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1948 – 900
  • 1953 – 911
  • 1961 – 866
  • 1971 – 784
  • 1981 – 667
  • 1991 – 604
  • 2002 – 539

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

(2002)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Архимандрит Данаил - български духовник и обществен деец.[1]
  • Владимир Протич (1843-1915) - сръбски духовник и обществен деец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. С 11 карти. София, 1915, с. СХХІІІ.
  2. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Исторически издирвания с една карта, София 1942, с. 151
  3. Храм св. оца Николаја // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, с. 28.