Клисура (община Сурдулица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Клисура (Община Сурдулица))
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Клисура/Klisura
Църквата в село Клисура
Църквата в село Клисура
42.7583° с. ш. 22.4108° и. д.
Клисура
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаСурдулица
Надм. височина650 m
Население332 души (2011)
Пощенски код17535
Телефонен код017
Клисура в Общомедия

Клисура или Трънска Клисура е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Трънска Клисура, преименувано впоследствие от сърбите на Клисура, е българско село, отделено от българската държава по силата на Ньойския договор от 1919 г.

Традиционен занаят на клисурци е дърводелството и строителството.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според данните на Статистическата служба на Сърбия броят на населението на селото по години е както следва:[2]

Брой жители по години
Година
Брой
жители
1948 2 315 ж.
1953 2341 ж.
1961 2211 ж.
1971 1731 ж.
1981 999 ж.
1991 508 ж.
2002 332 ж.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според официалните данни от преброяването през 2002 година,[3] етнически жителите на селото се разпределят както следва:

Цетърът на Клисура

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Стамен. Трънските майстори строители, София 2004, с. 183-184.
  2. „Књига 9”. Становништво, упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. мај 2004. ISBN 86-84433-14-9.
  3. „Књига 1”. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.
  4. Мирчев, Деян. Окончателен ремонт на черквата „Света Троица“ в Клисура, Братство, бр. 2182, 29 февруари 2008.[неработеща препратка]
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 173.