Клисура (община Демир Капия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Клисура
— село —
Църква „Свети Талалей“
Църква „Свети Талалей“
41.3828° с. ш. 22.2911° и. д.
Клисура
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаДемир Капия
Географска областДемир Капия
Надм. височина352 m
Население3 души (2002 г.)
Пощенски код1442
Клисура в Общомедия

Клисура (на македонска литературна норма: Клисура) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Демир Капията югоизточно от самия град Демир Капия.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Клисура е изцяло българско селце в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Клисура или Турлукъ има 360 жители всички българи християни.[1]

На 24 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, обединените чети на Аргир Манасиев и Сава Михайлов водят тежък бой в местността Яворница при Клисура, в който загиват 7 четници.[2][3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисура има 480 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 2 души от Клисура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В селото има два православни храма: „Свети Никола“ от XIX век[6] и „Свети Талалей“, които са под юрисдикцията на архиерейско наместничество Кавадарци в рамките на Повардарската епархия на МПЦ.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Клисура

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  2. а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
  3. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 348.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  6. Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 19 февруари 2014 г.
  7. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 349.
  8. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  9. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.