Клисура (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клисура
Κλεισούρα
— село —
Поглед към Клисура
Поглед към Клисура
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 986 m
Население (2001) 559 души
Пощенски код 520 53
Телефонен код 24670-95
Клисура в Общомедия

Клисура или Влахоклисура (на гръцки: Κλεισούρα или Βλαχοκλεισούρα) е малка паланка в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, в дем Костур. Селището традиционно е с арумънско население. Според преброяването от 2001 година Клисура има 559 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Клисура е разположено високо в северните склонове на планината Мурик в Клисурски проход между нея и Вич, свързващ Костурско с Леринско и Кайлярско.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Градчето се е основано в 15 век при сливането на пет влашки селища - Котори ди Язия, Агру ал Кяку, Череши, Карджа и Гюра.[1] В османски данъчни регистри от 1481 година Клисура е посочено като селище със 76 семейства - около 500 жители. В една приписка на костурския свещеник Папаргириос се споменава клисурчанина Маркос Петрос Маркулис, който в 1598 година пострадва за вярата в Хрупища и тялото му е хвърлено в Бистрица. Османският пътешественик Евлия Челеби описва града в 1661 година. Около 1700 година в Клисура е отворено първото училище, а по-късно през 18 век са отворени още три, включително прогимназиално. В 1866 година основното училище на Клисура изгаря заедно с библиотека от 2000 тома.

Братята Зафира подпомагат финансово Ригас Велестинлис, трима клисурчани са членове на „Филики Етерия“, а по време на Гръцката революция манастирът Света Богородица дава убежище на негушкия въстаник Заферакис Теодосиу.

След Гръцкото въстание в Македония в 1854 година, през май 1855 година делегация от 20 души от Клисура посещава френския консул в Битоля и го информира, че 400 семейства са били принудени да напуснат домовете си и да емигрират в Гърция. Консулът прави постъпки пред валията в Битоля, който обещава да изпрати корчанския гарнизон да прогони гръцките банди.[2]

В края на 19 век Клисура е голяма процъфтяваща влашка паланка, център на самостоятелна нахия в Костурска каза. Градчето се препитава предимно с търговия, кираджийство и скотовъдство. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique") в 1878 година пише, че в Клисура живеят 7000 гърци.[3]

През втората половина на 19 век в градчето се установява Апостол Маргарит и в 1868 година отваря първото училище с преповадане на арумънски - Основно училище на Влахоклисура (Scoala Primara din Vlaho-Clisura) и с това в градчето се загнездва румънската пропаганда. В края на 19 и началото на 20 век борбата между прорумънската и прогръцката партия се изостря. В отговор на прорумънските действия са образувани три гръцки силогоса - „Омония“, „Пророк Илия“ и „Свети Маркос“.

Портрет на жена от Клисура в началото на 20 век от Леонидас Папазоглу.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Клисура (Klissoura) е посочено като градче с 1 000 домакинства и 3 100 жители власи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Клисура:

Оттук [Бобища] нагоре на юг, на два часа и половина разстояние по скалист планински път се намира градчето Клисура, населено само от куцовласи. От него са излезли много учени и богати хора, но днес е в бедност. Къщите в него са едва 650, а лятото живеят до 760 семейства... В Клисура има около 60-70 магазина и 2 хана, тъй като е на пътя... от Костур към Солун. Има две големи църкви - „Свети Димитър“ в Долната махала и „Свети Николай“ в Горната. Тук стават и два пазара. Някои жители на това градче водят голяма търговия с европейските градове и даже имат собствени складове и кантори. Данъкът им е 35000 пиастри.[5]

Атанас Шопов посещава Клисура и в 1893 година пише:

Къщята му са все каменни, красиви, високи, каквито са рядко и във вилаетските градове... Клисура е чисто влашки градец и за това местното българско население я нарича „Влашка Клисура“. Жителите са чистокръвни власи, но чувствата са повече гръцки. От няколко години насам е започнало да се възражда чувството на влашката народност, но то строго и с всякакви мерки е преследва от гръцкото духовенство. Известна част от клисурските власи е изявила желание да се учи и моли на езика си и да се развива в народността си, но непреодолими препятствия среща от страна на гръцките силогоси.[6]
Клисура през зимата с църквата „Свети Димитър

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Клисура има 3 400 жители власи.[7]

На 22 юли 1903 година Клисура е освободена от българските въстаници по време на Илинденското въстание. Според сведения в румънската преса четниците са посрещнати приятелски с възгласи „Добро дошли, добро дошли! Ура!“, а два дни по-късно местните девойки научават и започват да пеят български песни[8]. След въстанието в Клисура Георгиос Цондос (капитан Вардас) образува в Клисура комитет на Гръцката въоръжена пропаганда, начело с Андреас Панайотопулос и Димитрис Станкас (капитан Мизас).

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисура има 4 800 власи и в селото работи гръцко училище.[9] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Клисура има около 1000 къщи власи-цинцари.[10]

Гръцки статистики от 1905 година показват Клисура като градец с 3 700 жители гърци и 100 власи.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Влахо-Клисура преди Балканската война има 900 български къщи.[12]

Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 515 семейства, от които патриаршистки 500 и 15 „румънеещи се“.[13]

При избухването на Балканска война в 1912 година двама души от Клисура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната градчето е окупирано от гръцки части, като преди това на 2 ноември 1912 е изгорена от османците - от 700 къщи оцеляват 300. Изгорена е и църквата „Свети Николай“. Клисура остава в Гърция след Междусъюзническата война. Започва постепенна миграция към градовете, Румъния и отвъд океана, която силно сваля числото на жителите на градчето.

През февруари 1943 година от пожар изгаря румънското училище.[15]

По време на Втората световна война партизани на ЕЛАС убиват трима германски войници и за отмъщение на 5 април 1944 година селото е изгорено от германциски части подкрепяни от подразделения на Охрана, начело с Андон Калчев. Убити са 246 души, а 160 къщи са изгорени. В 1945 година в градчето има 1 300 жители, от които 1 250 „с гръцко национално съзнание“ и 50 „румънеещи се“. По-късно Клисура пострадва и в Гражданската война.

Манастирът „Света Богородица“, разположен на равно разстояние от Клисура и Мокрени.

В 1994 година Клисура става център на дем, в който освен селото влиза единствено манастирът „Света Богородица“. В 2011 година дем Клисура е слят с дем Костур.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 3 200 жители
  • 1920 - 1 477 жители
  • 1928 - 1 346 жители
  • 1940 - 1 194 жители
  • 1951 - 750 жители
  • 1961 - 668 жители
  • 1971 - 504 жители
  • 1981 - 508 жители
  • 1991 - 583 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Клисура е дала известни дейци на четири нации - гръцката, румънската, сръбската и българската. В XVIII век в градчето са родени учените филолози Димитриос Дарварис (1757 - 1823) и Михаил Пардзулас (1780 - ?). Градчето дава доста активни дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на ХХ век като андартските капитани Александрос Георгиадис, Андреас Панайотопулос и Димитриос Станкас. Джордже Вучо (1854 - 1909) е виден белградски търговец, а Константин Антула (1819 - 1886) е сръбски търговец и политик. Сред видните клисурци с румънско съзнание са Йон Фоти (1887 - 1946), писател и преводач, Марку Беза (1882 - 1949) писател и дипломат и Симион Бербери (1871 - ?), лекар и дипломат.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ιω. Παπαδριανός, Οι Έλληνες απόδημοι στις Γιουγκοσλαβικές χώρες (18ος - 20ος αι.), Θεσσαλονίκη 1993.
  • Μιχ. Κ. Παπαμιχαήλ, Κλεισούρα Δυτικής Μακεδονίας, ακμή – πολιτισμός – αγώνες – θυσίαι – ιστορία – ηθογραφία – λαογραφία (η παλαιά Κλεισούρα από αρχαίων χρόνων μέχρι του 1913), ά.τ. 1972.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Το έθιμο του Αη - Γιάννη του Κλήδονα ( Γκαλιάτα ) στην Κλεισούρα“ εφημ. Κλεισούρα, φ. 83, Ιούλιος 1995 και φ. 119, Μάιος 1999.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Η Μεγάλη Παναγιά στην Κλεισούρα“, εφημ. Κλεισούρα, περ. Γ΄, έτος 15ο, φ. 140 (Αύγουστος-Σεπτέμβριος 2001).
  • Νικ. Δ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των Ιερών Ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς, έκδοση Συλλόγου των Απανταχού Κλεισουριέων „Ο Άγιος Μάρκος“, Θεσσαλονίκη 2001.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Τα Αργκουτσιάρια στην Κλεισούρα Καστοριάς“, Πρακτικά του 16ου Διεθνούς Συνεδρίου για την Έρευνα του Χορού „Ο χορός ως άυλη κληρονομιά“, Κέρκυρα 30 Οκτωβρίου – 3 Νοεμβρίου 2002, Ίδρυμα Δώρα Στράτου & Διεθνής Οργάνωση Λαϊκής Τέχνης, Αθήνα 2002, 339-348.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Άγνωστες προσωπικότητες από την Κλεισούρα Καστοριάς“, περ. Ελιμειακά, έτος 23ο, τεύχ. 53, Δεκέμβριος 2004, 171-182.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Δημήτριος Ν. Δάρβαρης (1757, Κλεισούρα Δυτ. Μακεδονίας – 1823, Βιέννη)–Βιβλιογραφικό Σχεδίασμα“, περ. Δυτικομακεδονικά Γράμματα, έτος ΙΕ΄ (Κοζάνη 2004), 279-298.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Ο Τρανός Χορός και το δρώμενο του Βαλμά στην Κλεισούρα Καστοριάς. Η μαρτυρία του Αριστοτέλη Βαλαωρίτη περί του Βαλμά στα 1878“, περ. Ηπειρωτική Εταιρεία, τεύχ. 287, Ιούλιος – Αύγουστος 2004, 294-301.
  • Νικ. Δ. Σιώκης, „Χρονικό της σφαγής της 5ης Απριλίου 1944 στην Κλεισούρα Καστοριάς“, περ. Φίλιππος, τεύχ. 47, Απρίλιος – Ιούνιος 2005, 16-19.
  • Νικ. Σιώκης, Δημ. Παράσχος, Οι Βλάχοι του Μουρικίου και του Σινιάτσικου, Θεσσαλονίκη 2001.
  • Αρ. Ι. Τζιώγος, Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας και το ιστορικόν αυτής μνημείον της χριστιανωσύνης της Ιεράς Μονής Παναγίας - Γεννήσεως της Θεοτόκου, Θεσσαλονίκη 1962.
  • Γ. Τρύπης, Κλεισούρα, Φλώρινα ά.χ..
  • Βακουφάρης, Περικλής, "Ο Κώδικας της κοινότητας Κλεισούρας, 1868-1880", Έκδοση Συλλόγου απανταχού Κλεισουριέων ο "Άγιος Μάρκος" 2, Θεσσαλονίκη 1996.
  • Τζιώγος, Αριστοτέλης Ι., "Συνοπτική ιστορία της Κλεισούρας Δυτικής Μακεδονίας", Θεσσαλονίκη 1961.
  • Siokis, Nikolaos Dimokratous. Aromanian Zoonymica from Kleisoura (prefecture of Kastoria). Zeitschrift für Balkanologie 43 (2007), 1. с. 68-78. Посетен на 2014-07-21.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Дем Клисура
  2. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 33.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. СПб, 1889, стр. 143-144.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 236 - 238.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  8. Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.50
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kleisoura.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  13. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηράς καταστάσεως, έκδοση Πατριαρχικού Τυπογραφείου, Κωνσταντινούπολις 1906.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  15. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 158.
     Портал „Македония“         Портал „Македония