Клисурски манастир (Видинска епархия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисурски манастир.

Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
Църквата „Св. св. Кирил и Методи“ в Клисурския манастир
Църквата „Св. св. Кирил и Методи“ в Клисурския манастир
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1822° с. ш. 23.2044° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg с.Цветкова бара, България
Изграждане 13 век
Съвременно състояние Действащ девически
Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий е действащ девически православен манастир[1] във Видинска епархия. Намира се в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързия (между градовете Берковица и Вършец). Основан през 13 век. По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на 19 век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 85 km от София и на 9 km от Берковица. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.

През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.

Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът му е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.

От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Неофит, митр., Видинска епархия – историческо минало и съвременно състояние. С., 1924.
  • Ст. П. Стойчев. История на Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“, Враца, 1922.
  • Д. Цухлев, История на града Видин и неговата област, С., 1932.
  • В. Гяцов, прот., Клисурският манастир „Св. Кирил и Методий“, б. г. (ръкопис).
  • Г. Чавръков, Български манастири, С., 1974 (2 изд. – 1978).
  • Стефанов, П., архим. Клисурският манастир и неговият възстановител. – http://www.pravoslavie.bg/Светини/Клисурският-манастир-и-неговият-възстановител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]