Клисурски манастир (Видинска епархия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Клисурски манастир.

Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
Църквата „Св. св. Кирил и Методи“ в Клисурския манастир
Църквата „Св. св. Кирил и Методи“ в Клисурския манастир
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1822° с. ш. 23.2044° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение България с.Цветкова бара, България
Изграждане 13 век
Съвременно състояние Действащ девически
Клисурски манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий е действащ девически православен манастир[1] във Видинска епархия. Намира се в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързия (между градовете Берковица и Вършец). Основан през 13 век. По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на 19 век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 85 km от София и на 9 km от Берковица. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население.

През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов.

Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Георги Желязков и Георги Богданов.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът му е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните.

От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Неофит, митр., Видинска епархия – историческо минало и съвременно състояние. С., 1924.
  • Ст. П. Стойчев. История на Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“, Враца, 1922.
  • Д. Цухлев, История на града Видин и неговата област, С., 1932.
  • В. Гяцов, прот., Клисурският манастир „Св. Кирил и Методий“, б. г. (ръкопис).
  • Г. Чавръков, Български манастири, С., 1974 (2 изд. – 1978).
  • Стефанов, П., архим. Клисурският манастир и неговият възстановител. – http://www.pravoslavie.bg/Светини/Клисурският-манастир-и-неговият-възстановител.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]