Клифърд Бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клифърд Едуард Бери
американски физик
Роден
Починал

НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вАйовски щатски университет
Работил вАйовски щатски университет

Клифърд Бери (на английски: Clifford Berry) е американски физик, електроинженер и изобретател. Той е титуляр на 30 издадени патента, 19 от които в областта на масспектрометрията, а останалите 11 в областта на вакуумната електроника. Въпреки това, за широката общественост той е по-известен с участието си в проекта за създаване на Компютър на Атанасов-Бери заедно с Джон Атанасов през 1939 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клифърд Бери е роден на 19 април 1918 г. в Гладбруук, Айова, в семейството на Фред Гордън Бери и Грейс Стрьом.[1] Той е най-голямото от четирите деца в семейството – Клифърд, Кейт, Фредерик и Барбара.

Още от ранна възраст, Клифърд Бери проявява интерес към радиоелектрониката, а в училище се справя по-добре от връстниците си, поради което преминава с година по-рано в пети клас. На 11 годишна възраст, под надзора на баща си, който към него момент е собственик на магазин и сервиз за електродомакински уреди, Клифърд изгражда своя първи радиолюбителски апарат. По същото време семейството се премества в Маренго, Айова, където баща му е назначен за мениджър на локалната енергийна компания. Клифърд продължава да се усъвършенства и да трупа знания, докато баща му не е убит от уволнен служител. След този инцидент майката решава, че ще е най-добре семейството да остане там, докато тай завърши своето обучение.

След това той получава бакалавърска степен в Щатския университет на Айова със специалност електроинженерство през 1939 г. и продължава с магистратура. Ръководителят му е Харолд Андерсън, професор по електроинженерство и приятел на Джон Атанасов. Когато Атанасов го пита дали може да му препоръча завършил студент, който да му асистира в проекта му за изчислителна машина, която да решва системи с линейни уравнения, Андерсън препоръчва Клифърд. Джон Атанасов осъзнава, че си има работа с необичаен млад човек. През 1939 г. двамата учени разговарят за първи път за основните идеи и проблеми, които ще трябва да решат при конструирането на прототипа на електронния цифров компютър. Създаването му става бързо и Клифърд играе значителна роля за успеха на проекта. През декември 1939 г. е демонстриран прототип на машината пред официалните лица на Щатския университет на Айова. Проектът не е доведен докрай поради включването на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. От средата на 1942 г. Атанасов и Бери са ангажирани във военни проекти, а работата по компютъра е прекъсната. Джон Атанасов заминава за Вашингтон, а Клифърд Бери за Пасадена, Калифорния.

Клифърд Бери получава магистърската си степен по физика през 1941 г. по тема, свързана с работата му по компютъра АВС и по-точно с идеята му за запис на двоични данни чрез прогарянето им с високоволтова искра върху хартия[2] , а след войната, през 1948 г. и докторска степен, също от университета в Айова. [3]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

В Пасадена Бери работи за „Консолидейтид Енжиниринг Корпорейшън“ и бързо напредва в кариерата. Пише технически статии, отчети, изнася доклади на различни научни форуми. Става член на Американското физическо общество, Американската асоциация за развитие на науката и други институти.

През 1945 г. Бери създава аналогов компютър 30 – 103, предназначен за решаване на системи от линейни алгебрични уравнения. През 1951 г. получава патент за него[4].

Към 1960-те Клифърд Бери притежава 19 патента в областта на масспектрометрията и 11 патента в различни области на вакуумната електроника, а към момента на смъртта си е имал подадени 13 патентни заявки.[4].

В „Консолидейтид“ той работи до есента на 1963 година. След това се мести в Ню Йорк, където е поканен за директор на отдела за перспективни разработки на фирмата „Вакуум Електроникс“ в Хънтингтън, Лонг Айлънд. Заминава за Ню Йорк сам, за да търси квартира за семейството, но след две седмици, на 30 октомври 1963 година е намерен мъртъв в стаята си под наем. Смъртта му остава неизяснена, като в полицейския доклад се споменава „възможно самоубийство“[4].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Клифърд Бери се запознава с бъдещата си съпруга, Марта Джейн Рийд, в Айова. Тя също следва магистратура и същевременно работи като секретарка на проф. Джон Атанасов. Сключват брак на 30 май 1942 г. в Еймс, Айова. Раждат им се две деца – Керъл и Дейвид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография в „Des Moines register“[неработеща препратка]
  2. Clifford Edward Berry. Design of electrical data recording and reading mechanism. // M.S. Thesis. Посетен на 31 януари 2019. (на английски)
  3. Биография в „Institute of Electrical and Electronics Engineers Inc.“
  4. а б в Джон Атанасов и Клиффорд Берри. // История компьютера. Посетен на 30 януари 2019. (на руски)