Клоакална бурза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Клоакалната бурза (на латински: bursa cloacalis известна също като клоачна бурза, фабрициева жлеза или бурза на Фабриций, на латински: bursa fabricii) е дорзален медианен дивертикул на проктодеума[1][2]. Тя е нечифтен лимфопоетичен орган, характерен само за птиците. Разположена е в медианната равнина между дорзалната стена на клоаката и гръбначния стълб. Анатомично торбичката е част от клоаката. Тя се отваря в нея с тясна цепнатина. Открита е от Джероламо Фабриций, на когото е и наречена днес. Бурзата подобно на тимуса при бозайниците е добре развита при всички млади птици, докато при половозрелите птици тя постепенно редуцира. Началото на инволуцията на бурзата съвпада с това на инволуцията на тимуса[3]. При възрастни птици остава малко възелче[3].

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Клоакалната бурза е малка, нечифтна, крушовидна и кълбовидна по форма торбичка и расте твърде бързо през първите 3 седмици от живота на птиците[3]. Стената ѝ е подобна по строеж на дебелото черво. Лигавицата на вътрешната повърхност на бурзата образува 11 – 13 надлъжни успоредни гънки[3]. В нея се образуват В-лимфоцити и В-имунобласти. Бурзата притежава ствол, collum bursae cloacalis, който завършва с отвор, ostium bursae cloacalis на дорзалната стена на проктодеума[3].

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Бурзата е „крайъгълен камък“ на имунната система и с нейната лимфоидна тъкан взема участие в произвеждането на лимфоцити и синтезирането на различни антитела[3]. Опитите с отстраняване на бурзата при новоизлюпени пилета показват, че те са неспособни да образуват антитела, въпреки че притежават тимус. Следователно органът контролира изработването на антитела, а тимусът осигурява клетъчния имунен отговор. Бозайниците и човекът обаче нямат такъв орган. Следователно при тях трябва да има аналог, който да изпълнява подобна функция. Някои учени предполагат, че тя се изпълнява от сляпото черво и дори апендикса при човека.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • При 12-месечни кокошки и 14-месечни гъски не се наблюдава[3].
  • При кокошка са установени и чифтни допълнителни бурзи, разположени от всяка страна на ствола[3].
  • При патица и гъска клоакалната бурза е продълговата (цилиндрична) и тясна, и изчезва по-късно. При патица е по-голяма, като на 6-месечна възраст достига 5 cm дължина и диаметър 7 mm[3].
  • При гълъб изчезва сравнително рано[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Handbook of avian anatomy: Nomina Anatomica Avium. 2nd ed. Т. 23. Cambridge MA, Nuttal Ornithological Club, 1993.
  2. Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014. ISBN 978-954-487-126-0. с. 487-488.
  3. а б в г д е ж з и к Гаджев, С. Анатомия на домашните птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019. ISBN 978-619-91431-0-0.