Клод Шанън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Шанън
Claude Shannon
американски математик
ClaudeShannon MFO3807.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Математика
Образование Мичигански университет
Масачузетски технологичен институт
Учил при Франк Лоурън Хичкок
Работил в Bell Labs
Масачузетски технологичен институт
Institute for Advanced Study
Известен с

Теория на информацията
Shannon–Fano coding
Теорема на Шанън-Хартли
Nyquist–Shannon sampling theorem
Noisy channel coding theorem
Shannon switching game
Число на Шанън
Индекс на Шанън
Shannon's source coding theorem
Shannon's expansion
Shannon-Weaver model of communication

Whittaker–Shannon interpolation formula
Награди Alfred Noble Prize
IEEE Medal of Honor
Kyoto Prize
Клод Шанън в Общомедия

Клод Елууд Шанън (на английски: Claude Elwood Shannon) е американски електроинженер и математик, известен като „баща на теорията на информацията“. [1] Теорията е описана в основополагащата му статия от 1948 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1916 г. През 1932 г. постъпва в Мичиганския университет, където се запознава с работата на Джордж Бул. Дипломира се през 1936 г. с две бакалавърски степени – по електротехника и по математика. Продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт (MIT) като докторант по електроинженерство. Работи върху диференциалния анализатор на Ваневар Буш, една от ранните аналогови изчислителни машини.[2] Изучавайки сложните вериги на този инструмент, Шанън конструира превключващи вериги, като използва концепции от Булевата алгебра. През 1937 защитава магистърска дисертация по темата. Статията на Клод Шанън от 1938 г. „Символичен анализ на вериги с релета и превключватели“, основана на дисертацията, въвежда идеята за използване на електроника за Булеви операции[3]. В нея Шанън доказва, че превключващите електрически вериги могат да намалят сложността там, където дотогава се прилагат електромеханични релета – например в телефонните централи. След това разширява концепцията си и доказва, че такива вериги могат да решават всички задачи на Булевата алгебра. В края на статията представя диаграми на няколко вериги, включително на 4-битов пълен суматор.

Използването на електрически вериги за извършване на логически операции е един от фундаменталните принципи, залегнали в компютрите. Работата на Шанън става основа за разработване на цифрови вериги (макар че наименованието се утвърждава едва по-късно, по време на войната и след нея). Теоретичната строгост на неговата работа измества методите ad hoc, които преобладават дотогава. Според Гарднър дисертацията на Шанън е „вероятно най-важната и най-забележимата дисертация на века“[4].

През 1948 г. публикува статия от две части, озаглавена „Математическа теория на комуникацията“, в броевете съответно от юли и октомври на Bell System Technical Journal (научното списание на лабораториите „Бел“, излизало между 1922 г. и 1983 г.)

Умира на 24 февруари 2001 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bell Labs website: "For example, Claude Shannon, the father of Information Theory, had a passion..."
  2. Robert Price. Claude E. Shannon, an oral history. // IEEE Global History Network. IEEE, 1982. Посетен на July 14, 2011.
  3. Shannon, C. E.. A Symbolic Analysis of Relay and Switching Circuits. // Trans. AIEE 57 (12). 1938. DOI:10.1109/T-AIEE.1938.5057767. с. 713 – 723.
  4. ((en)) Gardner, Howard. The Mind's New Science: A History of the Cognitive Revolution. Basic Books, 1987. ISBN 0-465-04635-5. с. 144.
  5. IEEE Morris N. Liebmann Memorial Award Recipients. // IEEE. Архив на оригинала от 2016-03-03. Посетен на February 27, 2011.
  6. IEEE Medal of Honor Recipients. // IEEE. Архив на оригинала от 2015-04-22. Посетен на February 27, 2011.
  7. C.E. Shannon (1916–2001). // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Посетен на 17 July 2015.
  8. Award Winners (chronological). // Eduard Rhein Foundation. Посетен на February 20, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]