Клод Шанън

Клод Шанън Claude Shannon
	американски математик
Роден	30 април 1916 година Питоски, Мичиган, САЩ
Починал	24 февруари 2001 година (84 г.) Медфорт, Масачузетс, САЩ
Погребан	САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Мичигански университет; Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
Област	Математика
Учил при	Франк Лоурън Хичкок
Работил в	Bell Labs; Масачузетски технологичен институт; Institute for Advanced Study
Известен с	Теория на информацията; Shannon–Fano coding; Теорема на Шанън-Хартли; Nyquist–Shannon sampling theorem; Noisy channel coding theorem; Shannon switching game; Число на Шанън; Индекс на Шанън; Shannon's source coding theorem; Shannon's expansion; Shannon-Weaver model of communication; Whittaker–Shannon interpolation formula;
Награди	Награда „Алфред Нобел“ на Американското общество на гражданските инженери (1939); IEEE Medal of Honor; Награда на Киото (1985)
	Клод Шанън в Общомедия

Клод Елууд Шанън (на английски: Claude Elwood Shannon) е американски електроинженер и математик, известен като „баща на теорията на информацията“. ^[1] Теорията е описана в основополагащата му статия от 1948 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1916 г. През 1932 г. постъпва в Мичиганския университет, където се запознава с работата на Джордж Бул. Дипломира се през 1936 г. с 2 бакалавърски степени – по електротехника и по математика. Продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт (MIT) като докторант по електроинженерство.

Работи върху диференциалния анализатор на Ваневар Буш, една от ранните аналогови изчислителни машини.^[2] Изучавайки сложните вериги на този инструмент, Шанън конструира превключващи вериги, като използва концепции от Булевата алгебра. През 1937 защитава магистърска дисертация по темата. Статията на Клод Шанън от 1938 г. „Символичен анализ на вериги с релета и превключватели“, основана на дисертацията, въвежда идеята за използване на електроника за Булеви операции^[3]. В нея Шанън доказва, че превключващите електрически вериги могат да намалят сложността там, където дотогава се прилагат електромеханични релета – например в телефонните централи. След това разширява концепцията си и доказва, че такива вериги могат да решават всички задачи на Булевата алгебра. В края на статията представя диаграми на няколко вериги, включително на 4-битов пълен суматор.

Използването на електрически вериги за извършване на логически операции е един от фундаменталните принципи, залегнали в компютрите. Работата на Шанън става основа за разработване на цифрови вериги (макар че наименованието се утвърждава едва по-късно, по време на войната и след нея). Теоретичната строгост на неговата работа измества методите ad hoc, които преобладават дотогава. Според Гарднър дисертацията на Шанън е „вероятно най-важната и най-забележителната дисертация на века“^[4].

През 1948 г. публикува статия от две части, озаглавена „Математическа теория на комуникацията“, в броевете съответно от юли и октомври на Bell System Technical Journal (научното списание на лабораториите „Бел“, излизало между 1922 г. и 1983 г.)

Умира на 24 февруари 2001 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Награда „Алфред Нобел“ на Американското общество на гражданските инженери, 1939
Мемориална награда „Морис Либман“ на Института на радиоинженерите, 1949^[5]
Йейлски университет (Master of Science), 1954
Медал „Стюарт Балантайн“ на Института „Франклин“, 1955
„Research Corporation Award“, 1956
Doctor honoris causa на Мичиганския университет, 1961
Почетен медал на Университета „Райс“, 1962
Doctor honoris causa на Принстънския университет, 1962
Награда „Марвин Кели“, 1962
Doctor honoris causa на Единбургския университет, 1964
Doctor honoris causa на Питсбъргския университет, 1964
Почетен медал на Института на електрическите и електронните инженери, 1966^[6]
Национален медал за наука, 1966, връчен му от президента Линдън Джонсън
Награда „Голдън Плейт“, 1967
Doctor honoris causa на Северозападния университет, 1970
Награда „Харви“, Хайфа, Израел, 1972
Чуждестранен член на Кралската нидерландска академия за изкуства и науки, 1975^[7]
Doctor honoris causa на Оксфордския университет, 1978
Награда „Джоузеф Жакар“, 1978
Награда „Харолд Пендър“, 1978
Doctor honoris causa на Университета на Източна Англия, 1982
Doctor honoris causa на Университета „Карнеги Мелън“, 1984
Златен медал на Audio Engineering Society, 1985
Награда на Киото, 1985
Doctor honoris causa на Университета „Тафтс“, 1987
Почетен диплом на Университета „Джембър“, 1990
Doctor honoris causa на Пенсилванския университет, 1991
Награда „Едуард Рейн“, Германия, 1991^[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Bell Labs website: For example, Claude Shannon, the father of Information Theory, had a passion..., архив на оригинала от 4 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120204233610/http://www.bell-labs.com/news/2006/october/shannon.html, посетен на 2009-05-02
↑ Robert Price. Claude E. Shannon, an oral history. // IEEE Global History Network. IEEE, 1982. Посетен на 14 юли 2011.
↑ Shannon, C. E.. A Symbolic Analysis of Relay and Switching Circuits. // Trans. AIEE 57 (12). 1938. DOI:10.1109/T-AIEE.1938.5057767. с. 713 – 723.
↑ Gardner, Howard. The Mind's New Science: A History of the Cognitive Revolution. Basic Books, 1987. ISBN 0-465-04635-5. p. 144. (на английски)
↑ IEEE Morris N. Liebmann Memorial Award Recipients. // IEEE. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2016. Посетен на 27 февруари 2011.
↑ IEEE Medal of Honor Recipients. // IEEE. Архивиран от оригинала на 22 април 2015. Посетен на 27 февруари 2011.
↑ C.E. Shannon (1916–2001). // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Посетен на 17 юли 2015.
↑ Award Winners (chronological). // Eduard Rhein Foundation. Посетен на 20 февруари 2011. Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Google чества 100-годишнината на Клод Шанън в

[Bell_Labs_acknowledgement-1] Bell Labs website: For example, Claude Shannon, the father of Information Theory, had a passion..., архив на оригинала от 4 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120204233610/http://www.bell-labs.com/news/2006/october/shannon.html, посетен на 2009-05-02

[2] Robert Price. Claude E. Shannon, an oral history. // IEEE Global History Network. IEEE, 1982. Посетен на 14 юли 2011.

[3] Shannon, C. E.. A Symbolic Analysis of Relay and Switching Circuits. // Trans. AIEE 57 (12). 1938. DOI:10.1109/T-AIEE.1938.5057767. с. 713 – 723.

[4] Gardner, Howard. The Mind's New Science: A History of the Cognitive Revolution. Basic Books, 1987. ISBN 0-465-04635-5. p. 144. (на английски)

[IEEE-Liebmann-Award-Recipients-5] IEEE Morris N. Liebmann Memorial Award Recipients. // IEEE. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2016. Посетен на 27 февруари 2011.

[6] IEEE Medal of Honor Recipients. // IEEE. Архивиран от оригинала на 22 април 2015. Посетен на 27 февруари 2011.

[7] C.E. Shannon (1916–2001). // Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Посетен на 17 юли 2015.

[8] Award Winners (chronological). // Eduard Rhein Foundation. Посетен на 20 февруари 2011. Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]