Направо към съдържанието

Кломипрамин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кломипраминът е лекарство от групата на трицикличните антидепресанти, използвано за лечение на депресия, фобии, енуреза,[2] паническо[3] и обсесивно-компулсивно разстройство.[4]

Изобретено е през 1964 година в Швейцария.[4]

По подобие на имипрамина[5] потиска обратното поемане на норадреналин и серотонин.[6]

След еднократен прием на доза от 50 mg максималната концентрация в кръвта на кломипрамин се достига за 2 – 6 часа (средно 4,7 часа), а на неговия деметилиран метаболит – за 4 – 24 часа. Преминава през кръвно-мозъчната бариера, прониква в кърмата. 2/3 се елиминират от отделителната система под формата на водоразтворими съединения, 1/3 – с изпражненията.[2]

Не бива да се приема при свръхчувствителност, едновременно приложение на МАО инхибитори и други антидепресанти, дори 14 дни преди или след това, наскоро прекаран инфаркт, епилепсия, сърдечна недостатъчност, вътреочна хипертония, глаукома, чернодробни заболявания, феохромоцитоми, хипертиреоидизъм, задържане на урина и хроничен запек.[2] Лекарството е с рецепта, така че винаги е необходима консултация с лекар.

Чести странични ефекти са сънливост, главоболие, сухота в устата, гадене, промяна в либидото и други.[2]

  1. clomipramine // Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
  2. а б в г Кломипрамин — описание вещества, фармакология, применение, противопоказания, формула
  3. кломипрамин (clomipramine) | ATC N06AA04 // Фрамар. Посетен на 11 октомври 2025.
  4. а б Clomipramine // OCD-UK. Посетен на 11 октомври 2025. (на английски)
  5. Кломипрамин // Фрамар. Архивиран от оригинала на 16 януари 2012.
  6. Persson, Maj-Liz et al. Pulse Intravenous Clomipramine as an alternative antidepressant treatment to ECT. A pilot study // European Journal of Psychiatry 21 (4). 2007.