Кнежево (община Кратово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кнежево (Община Кратово))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кнежево.

Кнежево
Кнежево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.1143° с. ш. 22.3058° и. д.
Кнежево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Осогово
Надм. височина 1016 m
Население 64 души (2002)

Кнежево (на македонска литературна норма: Кнежево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото e разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Телеграма от Тричкович, секретар на Окръжния началник на Кратово до сръбското МВнР в Ниш, за нападението над председателя на Кнежевската община от българска чета край мястото Друм, Куманово, 2 юли 1915 г.
Документ подпечатан от селската община в село Кнежево, Кратовско околия от Кумановски окръг, 15 май 1918 г.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година селото е отбелязано под името Кнездже с 11 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 13 джизие ханета в Кнездже.[2]

В XIX век Кнежево е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кнежево има 196 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кнежево (Knejevo) има 224 българи екзархисти.[4]

Над Кнежево от 2 януари 1905 година се провежда конгресът на Скопския революционен окръг на ВМОРО. [5]

При избухването на Балканската война 15 души от Кнежево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война, в 1913 година селото попада в Сърбия. През 20-те години на ХХ век жителите на Кнежево са подложени на репресии от страна на сръбските власти и паравоенни формирования, водени от Дончо Църцорийски и Мино Станков. Мнозина са бити и изтезавани, някои къщи са изгорени, а много жени, особено съпругите на избягалите в България, са изнасилени или принудени да се омъжат за сърби.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кнежево
  • Flag of Bulgaria.svg Николов, Богатинов, дейци на ВМРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Вучев, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, с. 593-596.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108


Населени места в Община Кратово Flag of Kratovo Municipality.svg
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица

     Портал „Македония“         Портал „Македония