Кнежево (община Кратово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кнежево.
| Кнежево Кнежево | |
| — село — | |
 | |
  Кнежево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1016 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Кнежево в Общомедия | |
Кнежево (на македонска литературна норма: Кнежево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 – 1619 година селото е отбелязано под името Кнездже с 11 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 13 джизие ханета в Кнездже.[2]
В XIX век Кнежево е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кнежево има 196 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кнежево (Knejevo) има 224 българи екзархисти.[4]
Над Кнежево от 2 януари 1905 година се провежда конгресът на Скопския революционен окръг на ВМОРО.[5]
При избухването на Балканската война 15 души от Кнежево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война, в 1913 година селото попада в Сърбия. През 20-те години на ХХ век жителите на Кнежево са подложени на репресии от страна на сръбските власти и паравоенни формирования, водени от Дончо Църцорийски и Мино Станков. Мнозина са бити и изтезавани, някои къщи са изгорени, а много жени, особено съпругите на избягалите в България, са изнасилени или принудени да се омъжат за сърби.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кнежево
Ангел Стоянов, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[8]- Богатинов, деец на ВМРО[9]
- Георги Лазаров (р. 1868), български революционер, деец на ВМОРО
- Николов, Богатинов, дейци на ВМРО[9]
- Коле Мишев, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[8]
- Николаки Илиев, български революционер, деец на ВМРО, с писмо до Тодор Александров от 29 декември 1923 година Иван Бърльо предлага да бъде награден със значка на ВМРО „за добросъвестно изпълнение рискованата служба пограничен куриер на Кратовската революционна околия“[10]
- Николов, деец на ВМРО[9]
- Стоимен Вучев (1868 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „Свети Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[11]
- Стоимен Мисов, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година с четата на Стоян Леков[12]
- Стоян Иванов, български революционер, четник на Трайко Павлов в 1914 година[8]
- Янко Симеонов, български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1914 година[13] и на Стоян Леков[12][14] и Дончо Ангелов в 1915 година[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 362-369.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 593-596.
- ↑ а б в Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 6.
- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ Писмо на Иван Бърльо до Т. Александров със списъци на участниците в Кюстендилските събития в Деветоюнския преврат, които да се наградят със значката на ВМРО, Кюстендил, 29 декември 1923 г., Военноисторически сборник, 1991, 60, 1-3, с. 145.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 20.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 9.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 24.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30, 33.
| |||||||||||
