Кнежино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кнежино
Кнежино
— село —
„Свети Георги“
„Свети Георги“
North Macedonia relief location map.jpg
41.5217° с. ш. 20.9158° и. д.
Кнежино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горна Копачка
Надм. височина 893 m
Население (2002) 12 души
Пощенски код 6260
Кнежино в Общомедия

Кнежино (на македонска литературна норма: Кнежино; на албански: Knezhina, Кнежина) е село в община Кичево на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Копачка на четири километра северозападно от град Кичево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“

В XIX век Кнежино е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Клежико (Kléjiko) е посочено като село с 24 домакинства със 100 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кнежино живеят 280 българи-християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кнежино има 280 българи екзархисти.[3]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кнежино[4]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
40 35 39 15 54 72 91 163

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1911 година, но е осветена едва на 30 ноември 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[5]

При избухването на Балканската война 9 души от Кнежино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кнежино като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Кнежино има 12 жители македонци.[8]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от манастира

Основната забележителност на Кнежино е Кнежинският манастир „Свети Георги“, построен в XI – XII век на основите на по-стар храм.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кнежино
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Вълев (Григорий Величкович, Велевич) (1839/1845 – 19 декември 1919), български опълченец, по занятие тухлар, на 17 юни 1877 година е зачислен във II рота на I опълченска дружина, на 20 юни е оснавен за кадър на втора серия и на 28 юли е зачислен в III рота на VIII дружина, на 1 август е определен за попълнение и на 5 август е преведен в IV рота на III дружина, уволнен на 24 юни 1878 година, заселва се в Кулата, Русенско, където умира[9][10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
  2. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  4. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  5. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 47.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.


     Портал „Македония“         Портал „Македония