Кнехт

Кнехт (от нидерл. knecht – „слуга“) – приспособление от едно или две ниски колчета на палубата на кораб^[1] или на вързалното устройство на причал, пристан или кей,^[2] на което се закрепват въжета. Служи за привързване или притегляне на кораби.

На дървените плавателни съдове се поставят и дървени колчета, но на металните съдове кнехтите са сдвоени кръгли метални колчета, които са отлети заедно с основата и са здраво закрепени за палубата. Металните кнехти обикновено са кухи, стоманени или чугунени, рядко медни. Част от конструкцията на кнехтите са шапките и приливи, предотвратяващи изхлузването на въжето нагоре. Според конструкцията се различават прави кнехти и кръстови кнехти, имащи хоризонтална твърда връзка между колчетата.

На палубата кнехти се поставят близо до клюзовете в носовата, кърмовата част и надлъжно по бордовете на съда. Кнехтите служат за закрепване на увивани като осморки въжета при швартовка (швартов кнехт) или буксиране (буксирен кнехт), а исторически към тях са закрепвани и котвените въжета. На платноходите кнехтите понякога имат и снабжали шкивове (ролка с канали, служеща като макара) за опъване и закрепване на частите на бягащия такелаж.

Източници

↑ Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 1. А-Й. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 442.
↑ Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 128.

Литература

Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959
Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8

Външни препратки

Кнек//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кнехты (морской термин)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[fmte1-1] Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 1. А-Й. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 442.

[fmte2-2] Петканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, Т. 2. К-П. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-430-585-9. с. 128.

[1]

[2]