Книга Плач Иеремиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Книга Плач Иеремиев
אֵיכָה
„Плачът на Йеремия“ – Гравюра на Юлиус Шнор фон Каролсфелд
„Плачът на Йеремия“ – Гравюра на Юлиус Шнор фон Каролсфелд
Създаденоколо 586 г. пр.н.е.
Оригинален езикИврит
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига на пророк Иеремия
СледващаПослание на Иеремия
Книга Плач Иеремиев в Общомедия

Плач Иеремиев е книга от Стария завет на Библията, включваща поетични оплаквания на унищението на Йерусалим през 586 г. пр.н.е. В Танаха се повява в Кетувим редом до Песен на песните, Книга Рут, Еклисиаст и Книга Естир, но няма строга подреденост. В християнската Библия е след Книгата на пророк Йеремия, тъй като пророк Йеремия се приема за автор и на двете книги.

Книгата е отчасти традиционен „градски плач“, оплакващ изоставянето на града от Бог, неговото унищожаване и окончателното завръщане на Божествеността, и отчасти погребална церемония, в която опечалените оплакват и се обръщат към мъртвите. Тонът е мрачен: Бог не говори, степента на страдание е представена като поразителна и очакванията за бъдещо изкупление са минимални. Независимо от това, авторът многократно изяснява, че градът (и дори самият той) е съгрешил силно срещу Бог, на което Бог е реагирал гневно. По този начин авторът не обвинява Бог, а по-скоро го представя като праведен, справедлив и понякога дори като милостив.

Авторство[редактиране | редактиране на кода]

Авторството на Йеремия все още е общоприето, въпреки че авторът никъде не е специално отбелязан в текста. Освен това, когато раннохристиянският църковен отец Йероним превежда Библията на латински, той добавя бележка, в която се твърди, че Йеремия е автор на Плачът. Общоприето е, че в стиховете се разказва за разрушаването на Йерусалим от Вавилон през 586 г. пр.н.е.

Мненията за това се различават в научната литература. В днешния богословски свят Йеремия рядко е представян като автор. Има обаче прилики в стила и езика между Книга на пророк Иеремияпророческата книга на Йеремия и Плачът. Може да се предположи, че авторът е бил очевидец на разрушаването на Йерусалим през 586 г.пр.н.е. и е бил е съвременник на Йеремия. Някои автори предполагат, че след изгнанието Йеремия е останал в Юдея, за да се грижи за останалите. Плачът е написан през това време.[1]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Книгата се състои от пет отделни глави. В първата (глава 1) градът е представен като пуста плачеща вдовица, покусена от нещастия. В глава 2 тези нещастия са описани във връзка с греховете на народа и делата на Бог. Глава 3 говори за надежда за Божия народ: наказанието ще бъде само за тяхно добро, за тях щеше да изгрее по-добър ден. Глава 4 оплаква разрухата и запустението на града и храма, но в резултат от греховете на хората. Глава 5 е молитва укорът на Сион да бъде отнет при покаянието и възстановяването на хората.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richard Brooks: „Von Herzen ...“ Klagelieder – ... mit Schmerzen! 3L, Friedberg 2002, ISBN 3-935188-16-1, S. 13 – 15.