Книга на пророк Авдий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Книга на пророк Авдий
Obadiah.jpg
Създаден около 607 – 586 г. пр.н.е.
Оригинален език Иврит
Поредица Стар завет
Предходна Книга на пророк Амоса
Следваща Книга на пророк Иона
Книга на пророк Авдий в Общомедия

Книга на пророк Авдий е книга от Стария завет на Библията, четвъртата от книгите на 12-те малки пророци в Библията, разглеждаща Божествения съд над Идумея и възстановяването на Израел. Текстът се състои от една единствена глава разделена на 21 стиха, което я прави най-кратката книга в Библията.[1]

Книгата на Авдий се основава на пророческо видение относно падането на Идумея, народ обитаващ планински райони, чийто основател е Исав[Книга на порок Авдий 8:21]. Овадия описва среща с Яхве, който се обръща към арогантността на Идумея и ги обвинява за „насилието над брат ви Яков“. През по-голямата част от историята на Юдея Идумея е контролирана абсолютно от Йерусалим като васална държава. Авдий казва, че височината на техните жилища в планините на Сеир ги е главозамаяла и те са се надули от гордост. „Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ“, казва Господ.[Книга на порок Авдий 1:4]

По време на обсадата на Йерусалим през 597 г. пр.н.е. Навуходоносор II побеждава Йерусалим, премахва царя на Юдея и назначава своя марионетка за цар. Едомците помогнали на вавилонците да ограбят и разрушат града. Авдий, написвайки това пророчество около 590 г. пр.н.е., обявява, че едомците е трябвало да помнят, че кръвта е по-плътна от водата. „В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях. Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.“[Книга на порок Авдий 11:12]

Авдий казва, че в дена на Божия съд Яхве ще унищожи дома на Исав завинаги и дори остатък няма да остане. Едомската земя ще бъде завладяна от Египет и те ще престанат да съществуват като народ. Денят Господен наближава за всички народи и някой ден децата на Израел ще се завърнат от заточението си и ще завладеят земята Едом.[Книга на порок Авдий 17:21]

Авторство[редактиране | редактиране на кода]

Датата на написване на книгата е спорна и е трудно да се определи поради липсата на лична информация за Авдий, семейството му и историческата му среда. Следователно датата на състава трябва да се определя въз основа на самото пророчество. Едом трябва да бъде унищожен поради отказа им да защитят братския си народ - Израел, когато е бил атакуван. Има два основни исторически контекста, в които едомците биха могли да извършат подобно действие. Първият е през 853 – 841 г. пр.н.е. когато Йерусалим е завладян от филистимци и араби по време на властването на Йорам от Юда и през 607 – 586 г. пр.н.е. когато Навуходоносор II от Вавилон напада Йерусалим, което води до изгнанието на Израел във Вавилон. Първия период би поставил Авдий като съвременник на пророк Илия.

По-късната дата би поставила Авдий като съвременник на пророк Йеремия. Датата от шести век за датиране на Авдий получава почти пълен консенсус сред учените.[2] Книгата на Авдий 1-9 съдържа паралели към книгата на пророк Йеремия 49:7-22. Пасажът от книгата на Йеремия се отнася към четвъртата година на власт на цар Йоаким (604 г. пр.н.е.), а Авдий 11-14 ни насочва към унищожението на Йерусалим от Навуходоносор II през 586 г. пр.н.е. По-вероятно е Авдий и книгата на Йеремия да се основават на общ източник непознат за нас, отколкото на Еремия, опирайки се на предишните писания на Авдий като негов източник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nelson's Compact Illustrated Bible Dictionary, Thomas Nelson Publishers, 1978, p. 191, ISBN 0-8407-5636-4
  2. Jason C. Dykehouse. An Historical Reconstruction of Edomite Treaty Betrayal in the Sixth Century B.C.E. Based on Biblical, Epigraphic, and Archaeological Data. 2008. ISBN 978-0-549-59500-7. с. 11.