Кнут Хамсун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кнут Хамсун
Knut Hamsun
Hamsun bldsa HA0341.jpg
Кнут Хамсун през 1939 г.
Роден Кнуд Педерсен
4 август 1859 г.
Починал 19 февруари 1952 г. (92 г.)
Професия писател, поет, драматург, социален критик
Националност норвежец
Жанр роман
Направление неореализъм
Награди
Нобелова награда
Нобел (1920)
Съпруга Бергльот Гупферт (1898-1906)
Ане Мари Андерсен (1909- )
Подпис Knut Hamsun signatur 1940.png
Уебсайт Страница в IMDb
Кнут Хамсун в Общомедия

Кнут Хамсун (на норвежки: Knut Hamsun) е един от най–значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „Den Gaadefulde“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880–1881 чете Август Стриндберг и френските натуралисти.

През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. От този момент се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „Fra det moderne Amerikas Aandsliv“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 г. посещава и Близкия Изток.

През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881-1969), която е в предверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).

Кнут Хамсун със семейството си през 1917 г.

Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.

Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19 в. до края на Втората световна война, като през 1929 г. излиза представителна поредица от 12 тома [1]

Кнут Хамсун умира на 19 февруари 1952 г. в имението си Ньорхолм край град Гримста в Южна Норвегия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Попиванов, Иван. Кнут Хамсун и българската литература. - Литературна мисъл, 1986, бр. 2.
  • Бучуковска, Антония. Кнут Хамсун. - Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съст. Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003.
  • Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., 2001, 25-30.
  • Серафимова, Силвия. По обраслите с треви пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло. - Философски алтернативи, 2011, № 4,
  • Хнут Хамсун — писател на три века. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кнут Хамсун , Съчинения : Т. 1 - 12, София : Ив. Г. Игнатов, 1928-9; романът Глад е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]