Княжевска гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Държавен парк „Княжевска борова гора“

Княжевската гора (също Княжевска борова гора) е държавен парк в София, намиращ се в квартал Княжево. Той е сред основните туристически връзки на София с Природен парк „Витоша“.

Създаване и стопанисване[редактиране | редактиране на кода]

Територията на парк Княжевска борова гора, според класификацията на Велчев, Ганчев, Бондев /1982 г./, попада във височинния пояс на мезофилните и ксеромезофилни дъбово-габърови гори, разположени от 650 до 800 м н.в. По отношение на горско-растителното райониране попада в Мизийската горскорастителна област, Краищенско-Ихтиманската подобласт, Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела /600 – 1000 м н.в./

Създаден е от горския инспектор Стефан Дончев през 1881 г. по идея на кмета на София Иван Хаджиенов (предприемач и впоследствие собственик на спиртната фабрика в Княжево), с площ от няколко десетки декара и предназначен основно да обслужва нуждите за залесяване на столицата София и планина Витоша.

Княжевска борова гора – детска градинка
Княжевска борова гора – чешма

През 1904 г. с протокол №112, обнародван в ДВ, са определени собствеността и границите на първия държавен разсадник в България с площ от 2000 декара.[1]

Отглеждани са дървесните видове: смърч, бял бор, черен бор, дуглазка, лигуструм, канадска топола, пржевалска топола, германска топола, владайска топола, пирамидална топола, клек, бреза, акация, ясен.

През 1919 г. със заповед №125 софийският лесничей назначава първия пожарникар в гората.

От 1933 г. преминава на двойно подчинение, включващо управлението на парк Витоша, като остава извън границите му. На територията на разсадника през 1937 г. е построено първото училище в България за деца със специални образователни потребности (умствени увреждания) ІV-то помощно(старо 26-то училище), като границите на училищния двор са променени през 2011 година съобразно проект одобрен от УАГ-София и финансиран от ЕС.

Белята вода

През 1948 година с решение на Министерския съвет 1100 декара се предоставят за ползване на членове от Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, като разсадникът се редуцира до три по-малки с обща площ от около 30 декара и площ на парка, определена с решение на Министерския съвет от 910 декара. През територията на гората е изграден новият Беловодски път, който съществува и до днес и свързва София с Белята вода и Златните мостове. Другият път, който пресича гората, е Панорамен път (ул. „проф. Николай Державин“), свързващ Княжево и Бояна, последно ремонтиран през 2010 година, като стойността на ремонта е 1 700 000 лева с площ 13635 m². Ремонтът включва премахване на паважната настилка, изграждане на нова асфалтова настилка, отводняване и осветление.

До 1954 година в административната сграда на единия разсадник се е намирало управлението на Народен парк „Витоша“.

С решение на Министерския съвет с гриф „Строго секретно“, подписано от председателя на Министерския съвет Антон Югов и заместник министър-председателя Вълко Червенков през 1956 г. част от тези 1100 декара, разположени под новия Беловдски път, непосредствено над Панорамния път и източно от р. Дълбоки дол, се предоставят за нуждите на МВР-УБО[2], като общата стойност на инвестицията за изпълняване на архитектурния и ландшафтен проект е 1 300 000 лв. През годините останалите 910 декара, разположени западно от р. Дълбоки дол, се стопанисват последователно от „Градини, паркове и гори“, „Цветя и градини“, „Зелени площи“, „Паркстрой“ и „Лесопаркове“. След 1958 година преминава на тройно подчинение, включващо Народен парк „Витоша“, Министерството на земеделието и Столичната община.[1]

Има изготвени 3 паркоустройствени плана от момента на обявявянето и за парк, като последният към 2012 г. е изработен от ИПП „Агролеспроект“ по искане на „Озеленяване“ ЕАД въз основа на договор от 22.06.1999 година.

На територията на парка се намират 3 каптажа с изворна вода, 58 пейки с гранитна основа, гранитни стълби, 12 „витошки“ пейки и 2000 метра отводнени алеи. Изработеният паркоустройствен план включва още дървени беседки, осветление, тоалетна и дървени мостове, някои от които липсват днес.

През 1998 година Столичната община изгражда и 2 обособени места с детски съоръжения за игра, катерушки, пързалки и др.

За последен път част от парка е обновена през 2012 г., като са възстановени дървени мостове, кошчета за отпадъци, пейки. През 2011 година са възстановени около 30 пейки.

Част от Княжевската борова гора е включена за първи път в градоустройствения план на София през 1961 г.[3]

В последните години паркът се застроява.[4][5]

Геоложки строеж и геоморфоложко развитие[редактиране | редактиране на кода]

През Княжевска борова гора минава северната граница на Витоша планина, като следва хоризонтала 800 м н.в. Склонът, който заема обекта, е част от Северния /Каменделски/ дял – Княжевска част на Витоша.

Като морфоструктура и част от Средногорието и Задбалканските котловини, представлява част от Балканидите, Завалско-Планската планинска редица. Чертите на Средногорието се оформят в края на мезозоя, през късната креда. През терциера и кватернера се оформя морфохидрографията, а в котловините се отлагат седименти. Основните скали на северните склонове на Витоша са сенонски андезити и кватернерни наслаги – чакъли, пясъци, глини. Постилащите скали са андезито-базалтови и базалтови-агломератови и пепел ни горнокредитни туфи.

Релефът е еднообразен – склон с предимно северна и рядко североизточна и северозападна компонента. Всички изложения са сенчести. Преобладават наклонените терени. Незначителна е площта на подотделите с полегат и стръмен наклон. Надморската височина е в границите от 650 до 900 м н.в. В западната част обекта се пресича от дол Раковец, който е с постоянно течаща вода.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Зимен дъб (лат. Quercus petraea). Дърво от групата вековни дървета на територията на Княжевската борова гора, вписани в Държавния регистър за вековни дървета

В климатично отношение, обектът попада в Умереноконтиненталната климатична област. За формирането на климата основно влияние оказват не само характера и вида на преобладаващите въздушни маси, но и Витоша и Софийската котловина. Тези особености влияят върху трансформациите на въздушните маси, а от там и на количествените и качествени показатели на климатичните елементи.

Годишният ход на температурата е с минимум през януари и максимум през август. Температурните инверсии са често явление в Софийската котловина. Често през зимното полугодие се образуват мъгли. Относителната влажност на въздуха варира от 60 до 80%. Най-ниските стойности са през август, а най-високите през декември или ноември. Валежните суми са с минимум през зимата и максимум през лятото. Вегетационният период е 6 месеца и съвпада с устойчивото задържане на температурите над 10 С.

Почви и почвени процеси[редактиране | редактиране на кода]

Княжевската борова гора се намира на границата между Южно българската ксеротермална и Планинската почвена зона.

Почвите в района са представени от двата основни подтипа на кафявите горски почви – кафява горска тъмна и кафява горска преходна.

В морфологично отношение кафявите горски почви се характеризират с пълен почвен профил /А, В, С/.

Мъртвата горска постилка има твърде разнообразна мощност от 3 до 10 см. Хумусно-акумулативният хоризонт /А/ е маломощен 5 – 25 см./ рядко до 30 см / и има тъмнокафяв цвят.

Илувиалният хоризонт /В/ е често твърде мощен, като стига до 80 – 100 см. Най-често той е неуплътнен, с ореховидна структура. На цвят е от светло-до сиво- или жълто-кафяв.

Хоризонт /С/ при тези почви се състои от скален рохляк.

Кафявите горски почви са с лек механичен състав. Отличават се със значителна скелетност, като количеството на скелета от горе надолу се увеличава. Количеството на илестата фракция се увеличава обикновено от долу нагоре и се движи между 1 – 3% при силно скелетните и 10 – 20% при по-слабо скелетните почви.

Хумусното състояние е разнообразно, но се смята, че то е ниско. То в диференцирано пи хоризонти, като за А-хоризонт при тъмнокафявия подтип се движи между 5 и 10%, като в някои случаи достига 15 – 20%, а в хоризонт В бързо намалява на 1 – 2%. При преходния подтип тези проценти са по-ниски и в двата хоризонта.

Азотното състояние е сравнително високо в хумусния хоризонт, където се движи между 0.15 и 0.30%, а доста по-ниско в по-долните хоризонти. Почвите са бедни на фосфорни окиси. Реакцията на почвата е кисела до неутрална, рН се движи между 4,6 и 7,2.

Кафявите горски тъмни почви са по-продуктивни от кафявите горски преходни почви.

В границите на парка преобладават значително почвите от преходния подтип, като тези от тъмния подтип заемат само 4% от площта. Средно дълбоките почви са 95,1%, следвани от дълбоките почви – 4,2%, които са от тъмния подтип и само 0.7% е дялът на плитките почви.

Защитени видове[редактиране | редактиране на кода]

Зимен дъб (лат. Quercus petraea). Дърво от групата вековни дървета на територията на Княжевската борова гора, вписани в Държавния регистър за вековни дървета

Паркът е местообитание (хабитат) на черен кълвач (Dryocopus martius). На територията му съществува и група вековни дървета от вида зимен дъб (Quercus petraea), включени в Държавния регистър за вековните дървета. Днес преобладаваща дървесна растителност е белият бор, откъдето носи и името „Княжевска борова гора“, среща се и черен бор, зимен дъб, летен дъб, планински ясен и цер.[6]

Легендата[редактиране | редактиране на кода]

Съществува легенда, свързана с Княжевската борова гора.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Народно събрание, Министерски съвет, Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройство – Дирекция „Държавна собственост“, Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция по горите - София, Регионална инспекция околна среда и води - София, Столична община, Столична община - район "Витоша", Държавен архив, Централен териториален архив - София, Военно-географска служба, ГУСВ, Дирекция "Архитектура и градоустройство" - София, МЗДИ – Главна дирекция на горите и лова, Министерство на змеделието, Министерство на горите, ИППГСС Агролесопроект, Софийско лесничейство, библиотека на читалище „Братя Миладинови“, ДПП „Витоша“, Дирекция „Държавен централен архив“
  2. Доклад от министъра на вътрешните работи
  3. Апетити за хотели в Княжевската гора, статия в Дневник. БГ от 1 юли 2008, посетен на 12 септември 2011
  4. Как 70 декара софийски парк станаха частни
  5. Иван Сотиров: Въпрос за актуване, разпореждане и промяна на параметрите на застрояване на парк „Княжевска гора“
  6. Министерство на околното среда и водите – Дирекция „Национална служба за защита на природата“
  7. „История на Княжево“, Анастасия Шошева