Княжество Сърбия

Княжество Сърбия Кнежевина Србија
	1815 – 1882
	Знаме Герб
	Княжество Сърбия, 1878 г.
Континент	Европа
Столица	Белград (1841 – 82); Крагуевац (1818 – 38); Горня Црнуча (1815 – 18)
Официален език	сръбски
Религия	православие
Форма на управление	Княжество
Династия	Обреновичи
Княз
1815 – 1839	Милош Обренович (първи)
1868 – 1882	Милан IV Обренович (последен)
История
Автономно княжество	1815
Ден на държавността	15 февруари 1835
Независимост	1878
Провъзгласяване за кралство	1882
Площ
Общо (1834)	37 511 km2
Население
По оценка от 1834	702 000
Валута	Сръбски динар
	Предшественик Османска империя Наследник Кралство Сърбия
Днес част от	Сърбия
	Княжество Сърбия в Общомедия

Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882. Начело стои княз. След Берлинския конгрес от 1878 г. Сърбия е независима държава, като дотогава княжеството е номинално васално на османския султан.

Князе и държавни глави[редактиране | редактиране на кода]

Княжеството се управлява от династията Обреновичи (на сръбски: Обреновићи).

През 1842 Обреновичи са изпратени в изгнание, а за княз е провъзгласен Александър Караджорджевич. През 1858 Обреновичите са възстановени на сръбския престол.

Милош Обренович 1858 – 1860 (повторно)
Михаил III Обренович 1860 – 1868 (повторно)
Милан IV Обренович 1868 – 1882 а от същата година, след коронясването му в Жича, е и крал на Сърбия, известен като крал Милан I 1882 – 1889.