Княз Борис I (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княз Борис I
Гезмето
— булевард —
Улица „Цар Борис“, 1935 година
Улица „Цар Борис“, 1935 година
Varna location map.png
43.2041° с. ш. 27.9118° и. д.
43.2194° с. ш. 27.9718° и. д.
Местоположение на картата на Варна
Град Варна
Район Приморски, Одесос
Дължина 5400 m
Стари имена 1878 – „Вознесенска“
1885 – „6-и септември“
1946 – „9-и септември“
1958 – „Ленин“
1992 – „Княз Борис I“
Княз Борис I в Общомедия

„Княз Борис Първи“ е основен транспортен и отчасти пешеходен булеварди на Варна[1], който преминава през голяма част от града в посока запад-изток. Съвременният булевард започва от площад „Независимост“ и завършва след бул. „Васил Левски“ в края на жилищен комплексЧайка".

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. улицата се нарича „6-и септември", но след направен пробив достига до ул. „Цар Борис“. През 1946 г. двете улици се обединяват под името бул. „9-и септември“, а през 1958 г. булевардът е преименуван на бул."Ленин". Изграждането на булеварда може да се раздели на три етапа. До тридесетте години на ХХ век в е изградена западната част, която достига до бул. „Цар Освободител“. Тук са съсредоточени всички сгради, които днес са архитектурни ценности.

Архитектурна история[редактиране | редактиране на кода]

1935 – Ресторант „Морско око“, по-късно „Севастопол“[2]
1935 – Сиренарница „София“ и пекарната на Георги Янев
Кръстовището с улица „Канална“, 1930
1930 – Магазинът за бонбони на Балъкчиеви – вляво, на ъгъла с днешната ул. „Воден“. Вдясно – сграда на Арменското дружество
Сладкарница „Пчела" (вляво) и кафене-хотел „Лондон, преди 1930
Ресторант (вляво) и хотел, 2017 г.

Булевард „Княз Борис I" е изграждан въз основа на по-стара пътна артерия, като расте в източна посока и най старата му западна третина е основана съгласно утвърдения през 1900 г. с княжески указ Генерален план на Варна и с решение на Общинския съвет от 1897 г. Според тези документи по главните улици трябва да се строят сгради не по-ниски от два етажа, като фасадите трябва да бъдат представителни и с подравнени корнизи. Днес повече от половината от тези здания са защитени сгради с архитектурна стойност. Сред тях е построената през 1883 къща на Яни Пуриоти, предназначена за жилище и питейно заведение, която по-късно се ползва от Варненската библиотека, а на партерният етаж са разположени бирария-тунел, книжарница, а след това и сладкарница от веригата „Пчела“. От 1945 до днес на партера функционира ресторант, като подобна е историята и на съседните сгради на тази част от булеварда. На мястото на сградата на „Княз Борис I" 10 е работела Птичата чешма (Куш чешме), построена през 1840 и разрушена през 1912 г. Архитекти като Ангел Леонкев и Дабко Дабков са създали няколко сгради, разположени на пешеходната част от булеварда. Сред тях е построената през 1928 къща на Исак Мешулам, акционер и директор на първата стъкларска фабрика в България, разположена в близкото тогавашно село Гебедже. Дабков проектира и разположения в пещеходната част на булеварда гранд хотел „Лондон“, съхранен и до днес.

През периода 1928 – 1932 през булеварда преминават процесиите на провежданите във Варна селскостопански изложения на тогавашната Шуменска област, включваща Варненска, Русенска и Шуменска околия. След 1944 на булеварда се провеждат манифестации по случай националните празници 1 май, 24-ти май, 9 септември и 7 ноември. Пешеходната част на булеварда е известна сред жителите като Гезмето (от турската дума Гезме, на турски: gezme – излизам на разходка). Тя започва от пл. „Независимост“ и завършва до Морската градина. През 1962 г. арх. Камен Горанов проектира на наречения тогава бул. „Ленин“ 65 сградата на постоянната Художествена галерия с помещения за Съюза на културните дейци, но тази сграда днес е разрушена, а парцелът презастроен. През 1970 след международен конкурс за построяване на варненски универсален магазин на булеварда са разрушени шест сгради с номера от 12 до 20[3]. Строежът е останал на кота нула от 1990, тъй като при изкопните работи са разкрити останки от първата крепостна стена и монолитни каменни зидове от древни постройки на гръцкия и римски Одесос.

От 2005 г. датира обявяването на булевардите „Княз Борис I“ и „Сливница“ за групов паметник на културата със система от ансамбли с конкретен режим на опазване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Зимна Варна - Кръстовището с ул. „Воден“, 2017 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]