Княз Борис I (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княз Борис I
Гезмето
— булевард —
Улица „Цар Борис“, 1907 година
Улица „Цар Борис“, 1907 година
Varna location map.png
43.2041° с. ш. 27.9118° и. д.
43.2194° с. ш. 27.9718° и. д.
Местоположение на картата на Варна
Град Варна
Район Приморски, Одесос
Дължина 5400 m
Стари имена 1878 – „Вознесенска“
1885 – „6-ти септември“
1946 – „9-ти септември“
1958 – „Ленин“
1992 – „Княз Борис I“
Княз Борис I в Общомедия

„Княз Борис I“ е основен транспортен и отчасти пешеходен булевард на град Варна[1], който преминава през голяма част от града в посока запад-изток. Булевардът започва от площад „Независимост“ и през годините постоянно е удължаван. До 1992 год. условно е стигал до края на ж.к. "Чайка" под името бул. "Ленин". От там естествено продължава като четирилентов път (улица "1-ва") до к.к. "Златни Пясъци". С решение на Общинския съвет на гр. Варна №36 от 2011 г. продължението на булеварда до к.к. Св. Константин и Елена е преименувано от улица "1-ва" на бул. „Княз Борис I“.[2]

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. улицата се нарича „6-ти септември", но след направен пробив достига до ул. „Цар Борис“. През 1946 г. двете улици се обединяват под името бул. „9-ти септември“, а през 1958 г. булевардът е преименуван на бул."Ленин". Изграждането на булеварда може да се раздели на три етапа. До тридесетте години на ХХ век в е изградена западната част, която достига до бул. „Цар Освободител“. Тук са съсредоточени всички сгради, които днес са архитектурни ценности.

Архитектурна история[редактиране | редактиране на кода]

1935 – Ресторант „Морско око“, по-късно „Севастопол“[3]
1935 – Сиренарница „София“ и пекарната на Георги Янев
Кръстовището с улица „Канална“, 1930
1930 – Магазинът за бонбони на Балъкчиеви – вляво, на ъгъла с днешната ул. „Воден“. Вдясно – сграда на Арменското дружество
Сладкарница „Пчела" (вляво) и кафене-хотел „Лондон, преди 1930
Ресторант (вляво) и хотел, 2017 г.

Булевард „Княз Борис I" е изграждан въз основа на по-стара пътна артерия, като расте в източна посока и най-старата му западна третина е основана съгласно утвърдения през 1900 г. с княжески указ Генерален план на Варна и с решение на Общинския съвет от 1897 г. Според тези документи по главните улици трябва да се строят сгради не по-ниски от два етажа, като фасадите трябва да бъдат представителни и с подравнени корнизи. Днес повече от половината от тези здания са защитени сгради с архитектурна стойност. Сред тях е построената през 1883 къща на Яни Пуриоти, предназначена за жилище и питейно заведение, която по-късно се ползва от Варненската библиотека, а на партерният етаж са разположени бирария-тунел, книжарница, а след това и сладкарница от веригата „Пчела“. От 1945 до днес на партера функционира ресторант, като подобна е историята и на съседните сгради на тази част от булеварда. На мястото на сградата на „Княз Борис I" 10 е работела Птичата чешма (Куш чешме), построена през 1840 и разрушена през 1912 г. Архитекти като Ангел Леонкев и Дабко Дабков са създали няколко сгради, разположени на пешеходната част от булеварда. Сред тях е построената през 1928 къща на Исак Мешулам, акционер и директор на първата стъкларска фабрика в България, разположена в близкото тогавашно село Гебедже. Дабков проектира и разположения в пешеходната част на булеварда гранд хотел „Лондон“, съхранен и до днес.

През периода 1928 – 1932 през булеварда преминават процесиите на провежданите във Варна селскостопански изложения на тогавашната Шуменска област, включваща Варненска, Русенска и Шуменска околия. След 1944 на булеварда се провеждат манифестации по случай националните празници 1 май, 24 май, 9 септември и 7 ноември. Пешеходната част на булеварда е известна сред жителите като Гезмето (от турската дума Гезме, на турски: gezme – излизам на разходка). Тя започва от пл. „Независимост“ и завършва до Морската градина. През 1962 г. арх. Камен Горанов проектира на наречения тогава бул. „Ленин“ 65 сградата на постоянната Художествена галерия с помещения за Съюза на културните дейци, но тази сграда днес е разрушена, а парцелът презастроен. През 1970 след международен конкурс за построяване на варненски универсален магазин на булеварда са разрушени шест сгради с номера от 12 до 20[4]. Строежът е останал на кота нула от 1990, тъй като при изкопните работи са разкрити останки от първата крепостна стена и монолитни каменни зидове от древни постройки на гръцкия и римски Одесос.

От 2005 г. датира обявяването на булевардите „Княз Борис I“ и „Сливница“ за групов паметник на културата със система от ансамбли с конкретен режим на опазване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Зимна Варна – Кръстовището с ул. „Воден“, 2017 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]