Княз Борис I (булевард във Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Княз Борис I
Гезмето
булевард
Улица „Цар Борис“, 1907 година
Улица „Цар Борис“, 1907 година
Varna location map.png
43.2041° с. ш. 27.9118° и. д.
43.2194° с. ш. 27.9718° и. д.
Местоположение на картата на Варна
Green pog.svg – начало, Dark Red 800000 pog.svg – край
ГрадВарна
РайонПриморски, Одесос
Дължина5400 m
Стари имена1878 – „Вознесенска“
1885 – „6-и септември“
1946 – „9-и септември“
1958 – „Ленин“
1992 – „Княз Борис I“
Княз Борис I в Общомедия

„Княз Борис I“ е основен транспортен и отчасти пешеходен булевард на град Варна,[1] който преминава през голяма част от града в посока запад-изток. Булевардът започва от площад „Независимост“ и през годините постоянно е удължаван. До 1992 г. условно е стигал до края на ж.к. „Чайка“ под името бул. „Ленин“. От там естествено продължава като четирилентов път (улица „1-ва“) до к.к. „Златни Пясъци“. С решение на Общинския съвет на гр. Варна №36 от 2011 г. продължението на булеварда до к.к. Св. Константин и Елена е преименувано от улица „1-ва“ на бул. „Княз Борис I“.[2]

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

Данните от археологически разкопки в района на днешната улица позволяват да се заключи, че в районът й попада късноантичната крепостна стена в североизточната част на римския Одесос, ориентирана в посока изток – запад. Налице са данни от разкрити погребения, които позволяват строителството на късноантичната крепостната стена на града да се отнесе към края на ІV– началото на V в.[3] Археологически разкопки на прилежащата крепостната стена сочат данни за преминаващ перпендикулярно през нея акведукт и други елементи на водопроводната система на късноантичния и късносредновековния град.[4]

Според изворите, през ноември 1888 г. улица „Цар Борис“ се споменава като една от по-главните улици на града, като започва от Мусаллата и завършва на Ченгене пазар.[5]

През 1908 г. улица „6-и септември", която започва пред църквата Свети Николай, след направен пробив достига ул. „Цар Борис“. През 1946 г. двете улици се обединяват под името бул. „9-и септември“, а през 1958 г. булевардът е преименуван на бул. „Ленин“. Изграждането на булеварда може да се раздели на три етапа. До тридесетте години на ХХ век в е изградена западната част, която достига до бул. „Цар Освободител“. Тук са съсредоточени всички сгради, които днес са архитектурни ценности.

Архитектурна история[редактиране | редактиране на кода]

1935 – Ресторант „Морско око“, по-късно „Севастопол“[6]
1935 – Сиренарница „София“ и пекарната на Георги Янев
Кръстовището с улица „Канална“, 1930
1930 – Магазинът за бонбони на Балъкчиеви – вляво, на ъгъла с днешната ул. „Воден“. Вдясно – сграда на Арменското дружество
2017 - Зимна Варна – кръстовището с ул. „Воден“
Сладкарница „Пчела" (вляво) и кафене-хотел „Лондон, преди 1930
Ресторант (вляво) и хотел, 2017 г.

Булевард „Княз Борис I" е изграждан въз основа на по-стара пътна артерия, като расте в източна посока и най-старата му западна третина е основана съгласно утвърдения през 1900 г. с княжески указ Генерален план на Варна и с решение на Общинския съвет от 1897 г. Според тези документи по главните улици трябва да се строят сгради не по-ниски от два етажа, като фасадите трябва да бъдат представителни и с подравнени корнизи. Днес повече от половината от тези здания са защитени сгради с архитектурна стойност. Сред тях е построената през 1883 къща на Яни Пуриоти, предназначена за жилище и питейно заведение, която по-късно се ползва от Варненската библиотека, а на партерния етаж са разположени бирария-тунел, книжарница, а след това и сладкарница от веригата „Пчела“. От 1945 до днес на партера функционира ресторант, като подобна е историята и на съседните сгради на тази част от булеварда. На мястото на сградата на „Княз Борис I" 10 е работела Птичата чешма (Куш чешме), построена през 1840 и разрушена през 1912 г. Архитекти като Ангел Леонкев и Дабко Дабков са създали няколко сгради, разположени на пешеходната част от булеварда. Сред тях е построената през 1928 къща на Исак Мешулам, акционер и директор на първата стъкларска фабрика в България, разположена в близкото тогавашно село Гебедже. Дабков проектира и разположения в пешеходната част на булеварда гранд хотел „Лондон“, съхранен и до днес.

През периода 1928 – 1932 през булеварда преминават процесиите на провежданите във Варна селскостопански изложения на тогавашната Шуменска област, включваща Варненска, Русенска и Шуменска околия. След 1944 на булеварда се провеждат манифестации по случай националните празници 1 май, 24 май, 9 септември и 7 ноември. Пешеходната част на булеварда е известна сред жителите като Гезмето (от турската дума Гезме, на турски: gezme – излизам на разходка). Тя започва от пл. „Независимост“ и завършва до Морската градина. През 1962 г. арх. Камен Горанов проектира на наречения тогава бул. „Ленин“ 65 сградата на постоянната Художествена галерия с помещения за Съюза на културните дейци, но тази сграда днес е разрушена, а парцелът презастроен. През 1970 след международен конкурс за построяване на варненски универсален магазин на булеварда са разрушени шест сгради с номера от 12 до 20.[7] Строежът е останал на кота нула от 1990, тъй като при изкопните работи са разкрити останки от първата крепостна стена и монолитни каменни зидове от древни постройки на гръцкия и римски Одесос.

От 2005 г. датира обявяването на булевардите „Княз Борис I“ и „Сливница“ за групов паметник на културата със система от ансамбли с конкретен режим на опазване.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Булевард „Княз Борис I“ – вечната главна на Варна
  2. Протокол 36/18.08.2011. // Посетен на 2019-08-31.
  3. Александър Минчев, Валери Йотов, № 2. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ НА БУЛ. „КНЯЗ БОРИС І“ № 27 ВЪВ ВАРНА В ГРАНИЦИТЕ НА ААР „ОДЕСОС – ВАРНА“ / НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция - III. АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ ЧЕРНОМОРИЕ, стр.322
  4. Христо Кузов, Михаил Христов, № 3. СПАСИТЕЛНО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ В УПИ ХII-361, 362, КВ. 43, УЛ. „ИВАН ВАЗОВ“ № 9–11, ГР. ВАРНА / НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция - III. АНТИЧНА АРХЕОЛОГИЯ ЧЕРНОМОРИЕ, стр.322
  5. Варненски общински вестник, бр. 3, 24 ноември 1888, стр.2
  6. Булевард „Княз Борис І“ – вечната главна на Варна (2)
  7. Шедьоврите, които погълна Дупката