Коала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
коала
Fauna de Australia19.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Двуутробни
разред: Diprotodontia Двурезцови торбести
подразред: Vombatiformes Вомбатоподобни
семейство: Phascolarctidae Коали
род: Phascolarctos Коали
вид: P. cinereus Коала
Научно наименование
Уикивидове Phascolarctos cinereus
Goldfuss, 1817
Разпространение
Koala area.png
Ареал на разпространение:   естесвен  интродуциран
коала в Общомедия

Коалата (Phascolarctos cinereus) е живеещо по дърветата двуутробно растителноядно животно, живеещо в Австралия. Тя е единственият запазен представител на семейство Коали (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Думата коала (на английски: koala) произхожда от вече изчезнал език, говорен от аборигените в района на днешен Сидни. Местните наричали животното gula. Гласната /u/ първоначално била записана в английската орфография като „оо“ (изписвала се като coola или koolah). Вероятно поради грешка „оо“ било променено на „оа“[2]. Думата погрешно е преведена и като „не пие“[2]. На други местни езици животинчето е наричано cullawine, koolawong, colah, karbor, colo, coolbun, boorabee, burroor, bangaroo, pucawan, banjorah и burrenbong. На повечето от тях в превод думата означава „не пие“.[3]

Научното наименование на род Коала, Phascolarctos, произхожда от гръцката дума phaskolos – „торба“ и arktos – „мечка“[4] и е било предложено от френския зоолог и анатом Анри Бленвил през 1816 г.[5] Наименованието на вида, cinereus, е предложено година по-късно от Георг Голдфъс, което от латински означава „пепелив“[4][6].

Въпреки, че коалите не са родствен вид на мечките поради голямата прилика англоговорящите заселници на Австралия от края на 18 век наричат животинчетата „мечка коала“ (на английски: koala bear). Въпреи, че това име е таксономически неправилно името „мечка коала“ и днес продължава да се използва и то основно от населението на Австралия[7], но използването му на континента не се свързва с неточност в името или таксономията на вида[8][9][10][11][12]. Други наименования на вида в английския език отново му приписват мечи сходства. Такива са мечка-маймуна (на английски: monkey bear), местна мечка (на английски: native bear) и дървесна мечка (на английски: tree-bear)[2].

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът на разпространение на коалата приблизително съвпада към този от 1750 г. в годините на откриване на австралийския континент. Днес обаче е силно фрагментиран в резултат на масово им избиване в началото на 20-ти век и намаляване на местообитанията[13]. В Куинсланд например благодарение на разрастването на населените места ареалът се е смалил с около 30%[1].

Той започва от север при платото Атертън[14] в Куинсланд, преминава през Нови Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щатите Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. В тази дълга около 2500 km ивица[13] на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.

В началото на 20-ти век южните популации почти били изтребени от хората с цел добив на ценните кожи. След забраната за отстрел на много места коалите били реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и района около Аделаида. Коали били интродуцирани и на нови места като поречието на река Мъри и още 12 острова като най-големите от тях са Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик[1]. На местата където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани генетичното разнообразие на индивидите е много малко, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малко привнесени индивида[15].

Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия преди около 10 хил. години[15].

Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни общности обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата[16].

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]





Peramelidae



Dasyuridae



Dromiciops



Diprotodontia

"possums"

Petauroidea



Phalangeroidea





H. moschatus




Potoroinae



Macropodinae





Vombatiformes

P. cinereus




T. carnifex




Ngapakaldia




Diprotodontidae

D. optatum




Z. trilobus



N. lavarackorum





M. williamsi




I. illumidens



Vombatidae











Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство Vombatidae. Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства сред които тези на торбестите тапири, торбестите лъвове и гигантските вомбати са част от подразред Vombatiformes на разред Двурезцови торбести.[17] Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове кенгура и посуми.[18] Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни,[19] а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на еоцен.[20]

Картина - реконструкция на древните коали Nimiokoala (голямата) и Litokoala (малката)

Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство Phascolarctidae, което включва още няколко фосилни родове и видове. През олигоцен и миоцен коалите от семейството са обитавали дъждовни гори и не са били така високоспециализирани към храната си[21]. Някои видове като Nimiokoala greystanesi и няколко от род Perikoala са били по размер приблизително колкото на коалата. Други видове като тези от род Litokoala са били почти наполовина по-дребни от нея[22]. Подобно на съвременния вид и праисторическите имат добре развити ушни структури, което предполага издаването на звуци надалеч и уседнал начин на живот[21]. През миоцен Австралия започва да става все по-сух континент, което води до намаляване на дъждовните гори и постепенната им замяна с гори от евкалиптови видове. Така в късен миоцен родът Phascolarctos се отделя еволюционно от Litokoala[21][23] и представителите му придобиват няколко адаптивни изменения, които им позволяват да преминат на евкалиптова диета. Това са изместване на небцето в посока към предната част на черепа, големи кътници и предкътници, малка криловидна трапчинка (Fossa pterygoidea)[21] и по-голяма диастема между дъвкателните зъби и резците[24].

През плиоцен и плейстоцен, когато Австралия претърпява сериозни промени в климата и растителния свят видовете от семейството на коалите стават по-едри[22]. Вероятно коалата (P. cinereus) е възникнала като джуджевидна форма на гигантската коала (P. stirtoni). Подобно намаляване на размерите на тялото при големите бозайници е възникнало като феномен в дивия свят във времето на късен плейстоцен като се приема, че няколко съвременни австралийски бозайници като валабито Macropus agilis са възникнали в резултат от подобно вджуджаване. Проучване от 2008 г. поставя под въпрос подобна хипотеза като изказва мнение, че двата вида P. cinereus и P. stirtoni са били симпатрични видове от средата до края на плейстоцен, а вероятно това е било факт още от ранен плиоцен[25]. Най-ранните фосилни находки от съвреминните коали са открити от среден плейстоцен[26].

История на вида[редактиране | редактиране на кода]

George Perry's illustration in his 1810 Arcana was the first published image of the koala.

Първите писмени сведения описващи коалата са на Джон Прайс, слуга на Джон Хънтър, губернатор на Нови Южен Уелс. Прайс попаднал на животно наричано „cullawine“ на 26 януари 1798 г. по време на експедиция в Сините планини,[27] Макар че неговото описание не е публикувано официално и вижда бял свят едва около век по-късно[28]. През 1802 г. роденият във Франция австралийски изследовател Francis Louis Barrallier попада на животното, когато неговите двама водачи аборигени се връщат от лов, носейки два крака от коала, които възнамерявали да изядат.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Известни са три подвида на коалата както следва:

  • P. c. adustus - от Куинсланд;
  • P. c. cinereus - от Нови Южен Уелс;
  • P. c. victor - от Виктория.

Разликите между тях касаят цвета и гъстотата на космената покривка, размера на тялото и формата на черепа. Куинсландският подвид е най-дребен с къса и сребриста космена покривка, и къс череп. Подвидът от Виктория пък обратно - той е най-едрият, с дълга кафеникава козина и по-широк череп[29][30]. Границите между трите подвида са неточни и условно се приемат тези на щатите, а статусът им па подвидове и днес се оспорва. Генетично проучване от 1999 г. сочи, че трите подвида са диференцирани популации с малък генетичен обмен помежду им[30]. Друго изследване показва че в популациите на коалата се наблюдава високо ниво на инбриидинг и ниско ниво на генетични вариации[31][32]. Това ниско ниво на генетично разнообразие в популациите на вида вероятно е възникнало още в края на плейстоцен[33]. Например реките и пътищата се явяват пречка за обмен на гени и причина за намаляване на генетичното разнообразие в популацията в югоизточен Куинсланд[34].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Коалата има един от най-малките (в съотношение – телесна маса) мозъци, в сравнение с другите бозайници[35], около 60% по-малък от тези на типичните предсталвители на разред торбести, с тегло едва 19,2 g.[36] Повърхността на мозъка е доста гладка, което е типично за примитивните животни.[37] Мозъкът заема само 61% от черепната кухина[35] и се притиска към вътрешната повърхност от гръбначно-мозъчна течност. Функцията на това сравнително голямо количество течност не е добре изучена, като една от хипотезите е, че тя действа като амортисьор, предпазващ мозъка от сътресение, ако животното падне от дърво.[37] Възможно е малкият размер на мозъка на коалата да е адаптация към енергийните ограничения, наложени от диетата на животното, която е недостатъчна за поддържане на по-голям орган.[35] Поради малкия си мозък, коалата притежава ограничена способност да изпълнява сложни и непознати задачи. Например, когато пред коалата се поставят откъснати листа върху плоска повърхност, животното не може да се адаптира към промяната в нормалния си начин на хранене и не яде от листата.[38]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 mm. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето коалата прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде. Коалите не пият вода – набавят си всичко, което им е необходимо, от евкалиптовите листа. Размножителният период на коалите е от декември до март. Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове.[39] На тегло варират от 5 до 15 кг. Бременността при коалите е 35 дни.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en)) Gordon G, Menkhorst P, Robinson T, Lunney D, Martin R. & Ellis M. Koala. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 март 2011.
  2. а б в Dixon, R.M.W.; Moore, Bruce; Ramson, W. S.; Thomas, Mandy. Australian Aboriginal Words in English: Their Origin and Meaning. 2nd. South Melbourne, Oxford University Press, 2006. ISBN 0-19-554073-5.
  3. A.K. Lee & F.N. Carrick.. 31. Phascolarctidae Fauna of Australia Volume 1B Mammalia. Australian Government Publishing Service, 1989. ISBN 0-644-06056-5.
  4. а б ((en))  Taxonomy. // Australian Koala Foundation, 30 июня 2008 года. Посетен на 2011-11-06.
  5. A.K. Lee & F.N. Carrick.. 31. Phascolarctidae Fauna of Australia Volume 1B Mammalia. Australian Government Publishing Service, 1989. ISBN 0-644-06056-5.
  6. Kidd, D.A.. Collins Latin Gem Dictionary. London, Collins, 1973. ISBN 0-00-458641-7. с. 53.
  7. Leitner, Gerhard; Sieloff, Inke. Aboriginal words and concepts in Australian English. // World Englishes 17 (2). 1998. DOI:10.1111/1467-971X.00089. с. 153 – 169.
  8. www.ferngallery.com. Australian Koala Foundation. // Savethekoala.com. Архив на оригинала от 2012-02-04. Посетен на 9 March 2009.
  9. Australian Fauna. // Australian Fauna. Архив на оригинала от 2012-02-04. Посетен на 9 March 2009.
  10. Australasian Regional Association of Zoological Parks and Aquaria. // Arazpa.org.au. Архив на оригинала от 2007-08-30. Посетен на 9 March 2009.
  11. Australian Koala Foundation. Frequently asked questions (FAQs). //
  12. Australian Koala Foundation. Interesting facts about koalas. //
  13. а б сп. NG България, май 2012, Марк Дженкинс, „Обкръжени“, стр. 92 – 109
  14. The Australian Koala Foundation. Koala. // {{{journal}}}. 2009.
  15. а б Distribution of koalas in Australia
  16. Koala populations in Queensland, New South Wales and the Australian Capital Territory and national environment law
  17. Long, J. A.. Prehistoric Mammals of Australia and New Guinea: One Hundred Million Years of Evolution. Johns Hopkins University Press, 2002. ISBN 978-0-8018-7223-5. с. 77 – 82.
  18. Asher, R.; Horovitz, I.; Sánchez-Villagra, M.. First combined cladistic analysis of marsupial mammal interrelationships. // Molecular Phylogenetics and Evolution 33 (1). 2004. DOI:10.1016/j.ympev.2004.05.004. с. 240 – 50.
  19. Weisbecker, V.; Archer, M.. Parallel evolution of hand anatomy in kangaroos and vombatiform marsupials: Functional and evolutionary implications. // Palaeontology 51 (2). 2008. DOI:10.1111/j.1475-4983.2007.00750.x. с. 321 – 38.
  20. Beck, R. M. D.. A dated phylogeny of marsupials using a molecular supermatrix and multiple fossil constraints. // Journal of Mammalogy 89 (1). 2008. DOI:10.1644/06-MAMM-A-437.1. с. 175 – 89.
  21. а б в г Louysa, J.; Aplin, K.; Beck, R. M. D.; Archer, M.. Cranial anatomy of Oligo-Miocene koalas (Diprotodontia: Phascolarctidae): Stages in the evolution of an extreme leaf-eating specialization. // Journal of Vertebrate Paleontology 29 (4). 2009. DOI:10.1671/039.029.0412. с. 981–92.
  22. а б Archer, M.; Arena, R.; Bassarova, M.; Black, K.; Brammall, J.; Cooke, B. M.; Creaser, P; Crosby, K.; Gillespie, A.; Godthelp, H.; Gott, M.; Hand, S. J.; Kear, B. P.; Krikmann, A.; Mackness, B.; Muirhead, J.; Musser, A.; Myers, T.; Pledge, N. S.; Wang, Y.; Wroe, S.. The evolutionary history and diversity of Australian mammals. // Australian Mammalogy 21. 1999. с. 1–45.
  23. Black, K.; Archer, M.; Hand, S. J.. New Tertiary koala (Marsupialia, Phascolarctidae) from Riversleigh, Australia, with a revision of phascolarctid phylogenetics, paleoecology, and paleobiodiversity. // Journal of Vertebrate Paleontology 32 (1). 2012. DOI:10.1080/02724634.2012.626825. с. 125–38.
  24. Tyndale-Biscoe, p. 226.
  25. Price, G. J.. Is the modern koala (Phascolarctos cinereus) a derived dwarf of a Pleistocene giant? Implications for testing megafauna extinction hypotheses. // Quaternary Science Reviews 27 (27–28). 2008. DOI:10.1016/j.quascirev.2008.08.026. с. 2516–21.
  26. Price, G. J.. Long-term trends in lineage 'health' of the Australian koala (Mammalia: Phascolarctidae): Using paleo-diversity to prioritize species for conservation. // Paleontology in Ecology and Conservation. Springer, 2013. ISBN 978-3-642-25037-8. с. 171–92.
  27. Phillips, B.. Koalas: The Little Australians We'd All Hate to Lose. Australian Government Publishing Service, 1996. ISBN 978-0-644-09697-3. с. 13.
  28. Moyal, p. 8.
  29. Martin and Handasyde, p. 7.
  30. а б Houlden, B. A.; Costello, B. H.; Sharkey, D.; Fowler, E. V.; Melzer, A.; Ellis, W.; Carrick, F.; Baverstock, P. R.; Elphinstone, M. S.. Phylogeographic differentiation in the mitochondrial control region in the koala, Phascolarctos cinereus (Goldfuss 1817). // Molecular Ecology 8 (6). 1999. DOI:10.1046/j.1365-294x.1999.00656.x. с. 999–1011.
  31. Houlden, B. A.; England, P. R.; Taylor A. C.; Greville, W. D.; Sherwin, W. B.. Low genetic variability of the koala Phascolarctos cinereus in south-eastern Australia following a severe population bottleneck. // Molecular Ecology 5 (2). 1996. DOI:10.1046/j.1365-294x.1996.00089.x. с. 269–81.
  32. Wilmer, J. M. W.; Melzer, A.; Carrick, F.; Moritz, C.. Low genetic diversity and inbreeding depression in Queensland Koalas. // Wildlife Research 20 (2). 1993. DOI:10.1071/WR9930177. с. 177–87.
  33. Tsangaras, K.; Ávila-Arcos, M. C.; Ishida, Y.; Helgen, K. M.; Roca, A. L.; Greenwood, A. D.. Historically low mitochondrial DNA diversity in koalas (Phascolarctos cinereus). // BMC Genetics 13 (1). 2012. DOI:10.1186/1471-2156-13-92. с. 92.
  34. Lee, K. E.; Seddon, J. M.; Corley, S.; Williams, E.; Johnston, S.; Villers, D.; Preece, H.; Carrick, F.. Genetic variation and structuring in the threatened koala populations of Southeast Queensland. // Conservation Genetics 11 (6). 2010. DOI:10.1007/s10592-009-9987-9. с. 2091–103.
  35. а б в Jackson, pp. 1 – 4.
  36. Carmen de Miguel, Mahciej Hennberg. Encephalization of the Koala, Phascolarctos Cinerues. // {{{journal}}}. 1998.
  37. а б Martin and Handasyde, p. 52.
  38. Tyndale-Biscoe, p. 234.
  39. Nauteka.bg „Коалите издават магарешки звуци с необикновен орган“