Ковачевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ковачевица
Kovachevitsa street and houses.jpg
Общи данни
Население 37 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11 706 km²
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 2969
Тел. код 07527
МПС код Е
ЕКАТТЕ 37472
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Ковачевица в Общомедия

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед на селото

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век.[1] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[2] През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала.[3] Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[4]

Църква „Свети Никола

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска „Св. Николай“, и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.[8]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[10]

През 1908 – 1909 година селото има 209 български къщи.[11]

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.[12]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво.[13][14][15]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ковачевица
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Балтаков, български учен
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Жерев (1927 – 2003), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Методий Жерев (1909 – 1993), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1925), български хайдутин и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Добрев (1921 – 2004), български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
Починали в Ковачевица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 333
  2. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  3. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 441.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 195
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112 – 113.
  11. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
  12. Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
  13. ((bg)) Михаил Енев. Ковачевица – връщане към историята. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  14. ((bg)) проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  15. ((bg)) проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 2010-06-13.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
     Портал „Македония“         Портал „Македония