Ковачевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ковачевица
Къщата на писателят, поет и историк Георги Жерев (1929 – 2005).
Къщата на писателят, поет и историк Георги Жерев (1929 – 2005).
Общи данни
Население 49 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,419 души/km²
Землище 11 706 km²
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 2969
Тел. код 07527
МПС код Е
ЕКАТТЕ 37472
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Кирил Жуглев
Адрес кметство
с.Ковачевица, ул."Централна" 5. (до магазин за сувенири).
Уебсайт kovachevica.com
Ковачевица в Общомедия

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, и на 18 километра от с.Гърмен най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед на селото

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век.[2] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица.[3] През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала.[4] Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[5]

Църква „Свети Никола

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства с 630 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ковачовица, на СИ от Неврокоп 4 1/2 часа. Лежи в един дол между скалисти бърда. Канина е твърде близко до селото. Скотоводци и зидари; някои излизат изкусни майстори по чужбина. Църква българска „Св. Николай“, и училище с 50 и повече ученика. Българското училище е твърде старо. 250 къщи българе.[9]

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.[10]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.[11]

През 1908 – 1909 година селото има 209 български къщи.[12]

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал. Сега живеят там 35 души постоянно. Там е живял великият писател и публицист Георги Данаилов, написал специално за Ковачевица двете книги „Къща отвъд света“ (ИК „Абагар“) и (ИК „Хеликон“), и „Моите къщи“ (ИК „Абагар“).Филмови снимки направени в Ковачевица са двата филма „Мера според мера“ (1981), „За къде пътувате?“ (1976), „Живи комини" (2018), „Любов“ (2015), „Темата“ (документален филм) (2021)..Тя е включена в списъка на архитектурните резервати на БАН.Там бе починала журналистката, преводачката и жената, която направи ефира „На кафе“ и е била директорка на „Нова“ телевизия – Силва Зурлева на 1 януари 2020 г.[13]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква, направена през 1908 г. „Св.Никола“, направена от камък, и никога не се е реставрирала. Има футболно игрище, което сега се е превърнало в детска площадка. В Ковачевица има 2 Кръчми. Има библиотека направена през 1898 г. като и нея никога не е била реставрирана.[14][15][16]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ковачевица

Кирил Жуглев, кмет на Ковачевица.

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Балтаков, български учен
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Жерев (1927 – 2003), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Методий Жерев (1909 – 1993), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1925), български хайдутин и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Добрев (1921 – 2004), български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“
Починали в Ковачевица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 333
  3. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  4. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 441.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112 – 113. (на френски)
  12. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.
  13. Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.
  14. Михаил Енев. Ковачевица – връщане към историята. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 13 юни 2010. Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine.
  15. проф. Михаил Енев. Приказка от дърво и камък. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 13 юни 2010. Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.
  16. проф. Михаил Енев. Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“, 2004. Посетен на 13 юни 2010. Архив на оригинала от 2016-03-10 в Wayback Machine.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 703.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
     Портал „Македония“         Портал „Македония