Ковачево (област Пазарджик)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.
| Ковачево | |
|---|---|
 |
|
  Ковачево  Ковачево |
|
| Общи данни | |
| Население |
2650 души[1] (15 юни 2020 г.) 199 души/km² |
| Землище | 13,328 km² |
| Надм. височина | 220 m |
| Пощ. код | 4477 |
| Тел. код | 03567 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 37491 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
|
Община – кмет |
Септември Васка Рачева (независим) |
|
Кметство – кмет |
Ковачево Маргарита Неделчева (ГЕРБ) |
Ковачево е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 70-те години на 20 век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ - Пазарджик.
Край селото са открити останки от църква от V-VI век.[2]
Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си ковачи които са живеели тук.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Около 60% от живеещите в селото са турци, останалите 40% българи.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ковачево
Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО- Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали в Ковачево
- архимандрит Исая Серски (ок. 1800-1880), български духовник и просветен деец
- Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 84.
| ||||||||
