Ковачево (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.

Ковачево
      
Герб
Общи данни
Население 2523 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2402 (НСИ)
Землище 13,328 km²
Надм. височина 220 m
Пощ. код 4477
Тел. код 03567
МПС код РА
ЕКАТТЕ 37491
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Марин Рачев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ковачево
Маргарита Неделчева
(ГЕРБ)

Ковачево е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Накити от некропола в местността Тепетарла, Ковачево, експонати на РИМ - Пазарджик

През 70-те години на 20 век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ - Пазарджик.

Край селото са открити останки от църква от V-VI век.[1]

Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си ковачи които са живеели тук.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Около 60% от живеещите в селото са турци, останалите 40% българи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Селски събор на 24 май

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ковачево
Починали в Ковачево
  • Flag of Bulgaria.svg архимандрит Исая Серски (ок. 1800-1880), български духовник и просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 84.