Ковачево (област Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.

---

Ковачево
Девиз: Ковем своето бъдеще
Ковачево 42.204624, 24.198131 Ковачево
Общи данни
Население	1704 души (31 декември 2025 г.) 128 души/km²
Землище	13,328 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	4477
Тел. код	03567
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	37491
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство    – кмет	Ковачево Маргарита Неделчева (ГЕРБ)

Ковачево е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.

История

Накити от некропола в местността Тепетарла, Ковачево, експонати на РИМ – Пазарджик

През 70-те години на XX век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ – Пазарджик.

Край селото са открити останки от църква от V – VI век.

Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си цигани-ковачи които са живеели тук.

Население

Днешното село Ковачево, първоначално по всяка вероятност датува от началото на Османската епоха. В османотурски документ от 1633 г. е казва, че селото имало 3 къщи българи. Мнозинството от жителите му тогава са турци и турски цигани. Впоследствие в селото след турските цигани, които са повечето земеделци, се заселват и нови цигани - калайджии и железари. Това се потвърждава и от немският географ-пътешественик Хайнрих Барт, който пише през 1862 г., че част от жителите на селото обработвали желязо, което се добивало в съседните планини. Стефан Захариев към 1865 г. описва Ковачево като смесено село, като пише, че има 32 къщи и 1 теке. Той посочва, че в Ковачево има две групи цигани: стари – турски цигани, които ходят на джамия, занимават се главно със земеделие и жените им ходят забулени с яшмак, и нови цигани – калайджии, ковачи и земеделски работници, които са християни. Иван Батаклиев дава подробна справка за демографията на селото във времето. Според първото преброяване след Освобождението в 1884 г. Ковачево има 606 жители, от които българи са 423, 181 цигани и 2 други. Част от циганите са преселници след Руско-турската освободителна война, когато цигани от съседното Звъничево бягат в Ковачево, Семчиново, Синитево и др. Турци тогава няма, защото те се изселват по време на Освободителната война. Впоследствие някои се завръщат в селото, като постепенно повечето се изселват отново в Турция. В 1892 г. жителите на Ковачево са 738, от които 541 българи, 196 турци и 1 евреин. В 1900 г. – 844 жители, от които 583 българи, 216 турци, 38 цигани и 12 куцовласи. В 1910 г. в селото има 955 жители: 643 българи, 121 турци, 4 евреи, 161 цигани и 26 куцовласи. През 1920г. селото име 1054 ж., 1926 – 1163 ж., 1934 – 1317 ж., 1946 – 1592 ж. и в 1956 – 1722 ж. През 1965 в Ковачево има 1982 жители. От последните, около 2/3 са българи и близо 1/3 са цигани. Според официалните данни от преброяването през 2011 г., разпределението на населението в селото по етническа принадлежност е следното: българи: 1 454 души (61,5%); цигани: 880 души (37,2%); турци: 5 души; други/неопределили се: 26 души. Общият брой на населението към 01.02.2011 г. е 2,365 души.

Религии

60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство. Сред много от изповядващите исляма цигани (хорахане-рома) се наблюдава турско самосъзнание – те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Черквата в селото е посветена на свети Георги Победоносец.

Редовни събития

Селски събор на 24 май

Символи

Герб

Блазон: Чрез обърната вила на червено, зелено и златно, 1. златен чук; 2. сребърен оризов стрък; 3. червена наковалня.

Чукът и наковалнята представят името на населеното място, идващо от древния ковашки занаят, и заедно с девиза символизират зависимостта на съдбата от човешките действия.

Оризът е символ на трудолюбието на жителите на Ковачево.

Златното и червеното изобразяват огъня и жарта на ковачите.

Зеленото е символ на надеждата и хармонията, и цвят на Тракия.

Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.

Автор на герба е Александър Алексиев от Българското хералдическо и вексилоложко общество с помощта на Йован Йоновски, а художник е Елеонора Хаджиниколова.

Знаме

Знамето на село Ковачево се състои от зелено и червено хоризонтални полета и равностранен бял триъгълник с основа откъм пиката. В центъра на белия триъгълник е изобразен гербът на селото с височина равна на 1/2 от ширината на знамето. Общото отношение ширина към дължина на знамето е 3:5. При вертикално поставяне гербът се изобразява вертикално.

Личности

Родени в Ковачево

• Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
• Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО

Починали в Ковачево

• архимандрит Исая Серски (ок. 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
• Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.