Ковачево (област Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковачево.

---

Ковачево
Девиз: Ковем своето бъдеще
Ковачево 42.204624, 24.198131 Ковачево
Общи данни
Население	2638 души (15 март 2024 г.) 198 души/km²
Землище	13,328 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	4477
Тел. код	03567
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	37491
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство    – кмет	Ковачево Маргарита Неделчева (ГЕРБ)

Ковачево е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Намира се на 0,5 км югоизточно от мястото където Чепинска река се влива в Марица, на 4 км източно от град Септември и на 12 км западно от град Пазарджик. Селото разполага с жп спирка по линията София – Пловдив.

История

Накити от некропола в местността Тепетарла, Ковачево, експонати на РИМ - Пазарджик

През 70-те години на 20 век при корекцията на Марица се откриват следи от древни народи живели на това място. Последват археологически разкопки, които доказват че това място е било заселено още от времето на траките. Намерени са предмети и древни сечива които се съхраняват в РИМ - Пазарджик.

Край селото са открити останки от църква от V-VI век.

Старото име на селото от турско време е Демирджилер. Славело се е със сръчните си цигани-ковачи които са живеели тук.

Население

Около 40% от живеещите в селото са турчеещи се цигани,20% са турци,останали от Османската империя,останалите 40% българи. Циганите са преселници от време на Руско-турската освободителна война, когато цигани от съседното Звъничево бягат в Ковачево, Семчиново, Синитево и др.

Религии

60% от населението принадлежи на исляма, останалите 40% принадлежи на християнство. Сред много от изповядващите исляма цигани (хорахане-рома) се наблюдава турско самосъзнание – те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.

Черквата в селото е посветена на свети Георги Победоносец.

Редовни събития

Селски събор на 24 май

Символи

Герб

Блазон: Чрез обърната вила на червено, зелено и златно, 1. златен чук; 2. сребърен оризов стрък; 3. червена наковалня.

Чукът и наковалнята представят името на населеното място, идващо от древния ковашки занаят, и заедно с девиза символизират зависимостта на съдбата от човешките действия.

Оризът е символ на трудолюбието на жителите на Ковачево.

Златното и червеното изобразяват огъня и жарта на ковачите.

Зеленото е символ на надеждата и хармонията, и цвят на Тракия.

Формата на щита повтаря първия герб на Пазарджик и означава административната принадлежност.

Автор на герба е Александър Алексиев от Българското хералдическо и вексилоложко общество с помощта на Йован Йоновски, а художник е Елеонора Хаджиниколова.

Знаме

Знамето на село Ковачево се състои от зелено и червено хоризонтални полета и равностранен бял триъгълник с основа откъм пиката. В центъра на белия триъгълник е изобразен гербът на селото с височина равна на 1/2 от ширината на знамето. Общото отношение ширина към дължина на знамето е 3:5. При вертикално поставяне гербът се изобразява вертикално.

Личности

Родени в Ковачево

• Ангел Страхинов (? – 1917), български революционер, деец на ВМОРО
• Стефан Страхинов (1882 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО

Починали в Ковачево

• архимандрит Исая Серски (ок. 1800-1880), български духовник и просветен деец
• Тодор Страхинов (1841 – 1914), български просветен деец и революционер

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.