Когнитивна склонност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Когнитивна склонност, когнитивна грешка или изкривяване (на английски: cognitive bias, от bias – предразположение, склонност, пристрастие, предубеждение) е тенденция у личността да прави грешки в съжденията основани на когнитивни фактори и e феномен изучаван от когнитивната наука, и социалната психология. Формите на когнитивна склонност включват грешки в статистическото съждение, социалното стереотипизиране и паметта, които са общи за всички човешки същества. Такива отклонения драстично намаляват надеждността на доказателства в законови условия и/или приемат вид на анекдотични доказателства. Това са мисли основани на евристика, правила, които хората използват извън навиците си или еволюционната нужда[необходимо е уточнение]. Правила, които са прости за изчисляване от мозъка, но представляват систематични грешки[1].

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Понятието за когнитивна склонност е представено от Амос Тверски и Даниел Канеман през 1972 г.[1]. Канеман, Тверски и колегите им демонстрират множество начини, по които човешките съждения и решения се различават от теорията за рационалния избор и обясняват тези различия в термините на евристиката.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Фундаментална атрибутивна грешка - склонността да се приема, че това, което прави даден човек, зависи повече от личностните му качества, отколкото от обществените и други външни сили, които действат върху него. Това допускане кара хората да дават грешни обяснения за поведението на даден човек.
  • Склонност за потвърждаване - склонност да се дава предимство на информация, която потвърждава желананият резултат, независимо дали информацията е вярна.
  • Ефект на Дънинг-Крюгер - склонност на неквалифицирани индивиди да страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности.
  • Оптимистична склонност - тенденция за свръх-оптимистичност за резултатите от планирани действия. Това включва свръх-оценка на възможността за положителни събития и подценяване на възможността за негативни събития.
  • Ефект на Форер - склонността хората да оценяват високо точността на описания на своя характер, които смятат че са написани лично за тях, а всъщност са неясни и достатъчно общи, така че да прилягат на възможно най-голям кръг хора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kahneman, Daniel и др. Representativeness Revisited: Attribute Substitution in Intuitive Judgment. // Heuristics and Biases: The Psychology of Intuitive Judgment. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. ISBN 9780521796798. с. 51–52.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]