Коджатарла
| Коджатарла Kocatarla | |
| — село — | |
  Коджатарла  Коджатарла | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 332 m |
| Население | 215 души (2000) |
Коджатарла или Коджа тарла (на турски: Kocatarla) е село в Източна Тракия, Турция, част от Околия Кофчаз на вилает Лозенград (Къркларели).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в западното подножие на Странджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Коджатарла е българско село, център на нахия в Кърклисийската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Коджа тарла (Kodja Tarla) има 180 домакинства и 796 жители българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 125 български екзархийски семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Коджатарла са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Коджатарла се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Коджатарла
Атанас Тодоров Кешишев (1880 - след 1943), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година- Георги Христов Переликов (1881 - след 1943), участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, на 22 април 1943 година като жител на Белоградец, Варненско, подава молба за българска народна пенсия,[4] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България,[5] вероятно от Коджатарла[6]
- Иван Апостолов (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[7]
- Стоян Димитров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[8]
- Стоян Енчев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 101.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 102.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 291.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 228.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 256-257.
| ||||||||||