Кожинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кожинци
Общи данни
Население 37 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,727 km²
Надм. височина 1042 m
Пощ. код 2487
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 37602
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)
Кожинци в Общомедия

Кожинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кожинци се намира в планински район, на 12 километра от Трън. През него минава Кожинската река, която се влива в Мраморска река, приток на Ерма.

История[редактиране | редактиране на кода]

В стари записи селото е отбелязвано като: Кѡжинцѣхь в Папка с отделни листове от разни ръкописи, II ½ ХIV в. (Опис IV 150); Кожинци в Четвероевангелие от ХV в. (Опис I 35); Кожинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л.1а, Опис I 45); Kожинче в 1576 г.[1][2][3]

Преданието говори, че името на селото идва от това, че там по време на османското владичество са одрани няколко турци злодеи. Друга легенда разказва за любовта между момче и момиче, която не била одобрявана от родителите на момичето и братята на девойката одрали момчето за назидание.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира пещерата Меча дупка, където са открити предмети от бронзовата епоха. На 2 km от селото се намира местността Шопче, където има кладенче с изворна вода, а в непосредствена близост е скалната пещера Калугерски камик.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кожинци
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.417
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.