Кожинци
| Кожинци | |
|---|---|
  Кожинци  Кожинци |
|
| Общи данни | |
| Население | 37 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 12,727 km² |
| Надм. височина | 1042 m |
| Пощ. код | 2487 |
| Тел. код | 07732 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 37602 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
|
Община – кмет |
Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ) |
| Кожинци в Общомедия | |
Кожинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кожинци се намира в планински район, на 12 километра от Трън. През него минава Кожинската река, която се влива в Мраморска река, приток на Ерма.
История[редактиране | редактиране на кода]
В стари записи селото е отбелязвано като: Кѡжинцѣхь в Папка с отделни листове от разни ръкописи, II ½ ХIV в. (Опис IV 150); Кожинци в Четвероевангелие от ХV в. (Опис I 35); Кожинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л.1а, Опис I 45); Kожинче в 1576 г.[1][2][3]
Преданието говори, че името на селото идва от това, че там по време на османското владичество са одрани няколко турци злодеи. Друга легенда разказва за любовта между момче и момиче, която не била одобрявана от родителите на момичето и братята на девойката одрали момчето за назидание.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото се намира пещерата Меча дупка, където са открити предмети от бронзовата епоха. На 2 km от селото се намира местността Шопче, където има кладенче с изворна вода, а в непосредствена близост е скалната пещера Калугерски камик.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кожинци
Александър Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.417
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
| ||||||||
