Кожушани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кожушани
Φιλώτεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 179 m
Население (2001) 639 души

Кожушани (на гръцки: Φιλώτεια, Фило̀тия, до 1922 година Κουζούσιανη, Кузусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Селото има население от 639 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 10 километра северно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), източно от реката Карадере.

История[редактиране | редактиране на кода]

В документ от 1184 година се споменава Пузухия-Кузухия (Πουζούχια- Κουζούχια), принадлежащо на Великата Лавра в Атон.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кожушани (Кожюшани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 623 души и 176 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Козишоми (Кожушани)) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 72 българи-християни и 1150 българи-мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кузишане (Kouzichané) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция, предимно от Хили (Шиле) и района.[2] В 1922 година е преименувано на Филотия. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 315 души.[6]

В 1981 година селото има 647 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[7]

Старата, изписана църква на селото „Свети Димитър“ пострадва от земетресение в 1990 година. Новата също е посветена на Свети Димитър.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουζούσιανη -- Φιλώτεια
  2. а б в Η Φιλώτεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
  4. Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 147.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония