Козарника (община Димово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Козарника.

Козарника
Kozarnika cave - entrance.jpg
Входът на пещерата, март 2017 г.
Локация Община Димово, България
Дължина 210 m
Откриване 1984
Козарника в Общомедия

Козарника, наричана още Козарска пещера и Живанина дупка, е пещера в Западна Стара планина, България на територията на община Димово, област Видин. Общата дължина на пещерата е 210 метра.

В близост се намира електрифицираната пещера Венеца.

Видео от входа на пещерата

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в скалите на 2,2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец край пътя към Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра.

Разкопки на входа
Към вътрешността

Археология[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е., която значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през Средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е правилна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.

В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, от които праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилна, докато 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax).

Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т.нар. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, например снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т.е. мозаична лесостеп.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.) Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128
  2. „Крила, пера и човки в пещерата Козарника отпреди 80 000 години“, Боев, З. 2018. „Природа“, БАН, 2: 82-87
  • Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
  • „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358
  • Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]