Козичино (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Козичино.

Козичино
Козичино
— село —
„Свети Атанасий“
Свети Атанасий
North Macedonia relief location map.jpg
41.5328° с. ш. 21.0897° и. д.
Козичино
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 1093 m
Население 17 души (2002)
Пощенски код 6258
Козичино в Общомедия

Козичино (на македонска литературна норма: Козичино) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от три махали, разположени в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Козичино е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Косичино (Kositchino) е посочено като село с 25 домакинства със 102 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1885 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козичино живеят 400 българи християни.[3]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Козичино има 51 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козичино има 320 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козичино като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Козичино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
     Портал „Македония“         Портал „Македония