Козичино (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Козичино.

Козичино
Козичино
— село —
„Свети Атанасий“
Свети Атанасий
North Macedonia relief location map.jpg
41.5328° с. ш. 21.0897° и. д.
Козичино
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 1093 m
Население 17 души (2002)
Пощенски код 6258
Козичино в Общомедия

Козичино (на македонска литературна норма: Козичино) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от три махали, разположени в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Козичино е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Косичино (Kositchino) е посочено като село с 25 домакинства със 102 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1885 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козичино живеят 400 българи християни.[3]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[4]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Козичино има 51 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козичино има 320 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козичино като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Козичино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12
     Портал „Македония“         Портал „Македония