Козичино (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Козичино.

Козичино
Козичино
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5328° с. ш. 21.0897° и. д.
Козичино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 1093 m
Население 17 души (2002)

Козичино (на македонска литературна норма: Козичино) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се състои от три махали, разположени в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Козичино е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Косичино (Kositchino) е посочено като село с 25 домакинства със 102 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1885 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козичино живеят 400 българи християни.[3]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Козичино има 51 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козичино има 320 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козичино като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония